Полунощ в Ел Ей

Балард не отговори веднага. Извади още една визитна картичка и я остави на масичката до вратата.

— Добре. Имаш номерата на телефоните ми, ако се нуждаеш от мен или се сетиш за нещо.

— Ясно.

— Ще хванем онези, убедена съм.

— И аз се надявам.

— Може ли да изпълниш една молба и да поговорим утре?

— Щом искаш.

— Ще ти изпратя един въпросник, наричат го „проучване на Ламкин“. Общо взето, съдържа въпроси къде си била и с кого си се срещала напоследък — и лично, и чрез социалните мрежи. Има календар, на който да посочиш къде си се намирала във всеки момент, и трябва да го попълниш колкото можеш по-точно. Мисля, че стига два месеца назад във времето, но е най-добре да се съсредоточиш върху последните две-три седмици. Всяко място, което си спомниш. Може да са те видели в кафенето, може да е станало другаде.

— Господи, дано не е било в кафенето. Страшно е.

— Не твърдя, че се е случило там. Но не бива да пренебрегваме никаква версия. Имаш ли принтер тук?

— Да. В единия гардероб.

— Е, тогава е най-добре да си разпечаташ въпросника и да го попълниш на ръка.

— Защо го наричат „проучване на Ламкин“?

— По фамилното име на човека, който го е съставил. Той е бил експертът на полицейското ни управление по сексуални престъпления чак докато се пенсионирал. После е било допълнено с въпросите за социалните мрежи. Уговорихме ли се?

— Изпрати ми го.

— Ще го направя колкото мога по-скоро. И ако искаш, ще дойда утре да го прегледаме заедно. Или само ще го взема, след като го попълниш.

— Утре трябва да отворя кафенето сутринта и вероятно ще остана там през целия ден. Но ще взема въпросника и ще го попълвам, когато имам време.

— Наистина ли искаш да отидеш там утре?

— Да. Така ще има нещо друго, за което да мисля.

— Бива. Аз ще остана в квартала още малко. Просто да знаеш защо колата ми е отпред.

— Казваш ли на съседите какво ме сполетя?

— Не. Бездруго ми е забранено от законодателството на Калифорния. Само казвам, че е имало влизане с взлом наблизо. Толкова.

— Вероятно ще се досетят сами.

— Или няма да се досетят. Синди, искаме да заловим онези чудовища. Аз трябва да си върша работата, а е възможно някой от твоите съседи да е видял нещо, което ще ни помогне.

— Знам, знам. Някой каза ли ти, че е видял нещо?

— Засега не. Но трябва да мина и по онази половина от улицата.

Балард посочи на запад.

— Късмет — пожела й Карпентър.

Балард благодари и се насочи към съседната къща. Отвори й старец, от когото не научи нищо, той дори си свалял слуховия апарат всяка вечер, за да се наспива по-добре. Тя мина на отсрещната страна. Излезе мъж, който каза, че нищо не е видял, и Балард попита:

— Вие живеете точно срещу гаража на онази къща, чувате ли отварянето или затварянето на вратата му?

— Всеки проклет път — натърти той. — Как ми се иска тя да сложи най-после смазка на онези пружини. Крякат като папагал при всяко вдигане на вратата.

— Помните ли дали чухте същите звуци снощи?

— О, да, чух ги.

— А дали случайно помните в колко часа ги чухте?

— Ами… не, но беше късно.

— След като легнахте да спите ли?

— Още не бях в леглото, но тъкмо се готвех да лягам. Никога не гледам новогодишните глупости. Не ми допадат. Просто заспивам в една година и се събуждам в следващата. Така съм свикнал.

— Значи е било преди полунощ. Помните ли с какво се занимавахте, или какво гледахте по телевизията? Това би помогнало да уточня в колко часа се е случило.

— Един момент… Ще ви кажа точния час.

Извади телефон от джоба си и отвори приложение за размяна на съобщения. Започна да преглежда последните текстове.

— Имам бивша съпруга във Финикс. Не издържахме съвместния живот, но сега сме приятели, защото не живеем заедно. И такива смешни промени се случват. Както и да е, тя гледа настъпването на Новата година в Ню Йорк, за да си легне по-рано. Затова и аз й честитих Новата година по часовата зона на Ню Йорк. И тогава чух отварянето на гаража.

Той обърна екрана на телефона към Балард.

— Ето, вече знаете.

Тя се наведе да погледне отблизо. Имаше съобщение „Честита Нова година“, изпратено на някоя си Гладис в 8 часа и 55 минути предишната вечер.

— В този момент чухте шума от гаража отсреща, така ли?

— Ъхъ.

— Само отваряне или отваряне и затваряне?

— И отваряне, и затваряне, което не е толкова шумно, но също го чувам.

Балард си записа името на съседа и му благодари. Не сподели с него, че й помогна току-що да намести още едно парченце от пъзела. Не се съмняваше, че той е чул как Среднощните са влезли в къщата на Синди Карпентър — тя е била на работа до девет часа вечерта, а и без това не оставяше колата в гаража.

Не се сещаше за друго възможно обяснение. Единият насилник е влязъл в гаража, отворил е лесно с отвертката кухненската врата и е чакал в стаята за гости Синди да се върне у дома.

Но това парченце избута друго от пъзела. Ако Синди Карпентър още е била на работа и колата с дистанционното още е била близо до кафенето, как Среднощните са отворили гаража?

12.

Къщата на Хари Бош се намираше недалеч от магистралата, по която щеше да тръгне от Долчинката. Щом потегли натам, Балард му се обади.

— Наблизо съм. Намери ли книгата?