Полунощ в Ел Ей

Освен това законите ограничаваха действията й. Калифорнийското законодателство осигурява на жертвите на изнасилване пълна дискретност, ако те не се откажат сами от това право. Балард дори не подхвана разговор на тази тема със Синди Карпентър, защото не биваше да я идентифицира като жертва на изнасилване пред никого освен служители в полицията или прокуратурата.

Намести маската под очите си и държеше в ръка служебната си значка, когато вратата на съседната къща се отвори. Личеше, че жената на повече от шейсетина години си е стояла вкъщи през последните месеци. Корените на уж черната й коса сивееха, значи отдавна не я бе боядисвала.

— Госпожо, аз работя в полицейското управление на Лос Анджелис. Съжалявам, че се налага да ви безпокоя, но трябва да задам въпроси на всички наоколо. Малко след полунощ на тази улица е било извършено престъпление и искам само да ви попитам дали видяхте или чухте нещо особено през нощта.

— Какво престъпление?

— Влизане с взлом.

— Олеле… В коя къща?

Не каза „чия къща“ и Балард предположи, че жената не познава съседите си по имена. Не би имало значение, стига да е видяла или чула нещо, но може би намаляваше вероятността да подхване клюки със съседите, след като тя си тръгне. Така беше по-добре. Балард не искаше останалите на улицата да знаят предварително за идването й.

— В къщата до вашата — посочи тя. — Забелязахте ли нещо необичайно снощи?

— Не — отрече жената. — Не съм запомнила нищо. Някой пострадал ли е?

— Госпожо, не мога да обсъждам подробности с вас. Убедена съм, че разбирате това. Сама ли живеете тук?

— Не, със съпруга си. Децата ни са големи и живеят отделно. Значи са влезли при онова момиче, което живее само?

Жената махна с ръка към къщата на Синди Карпентър. Щом я нарече „момиче“, без да спомене името й, наистина не познаваше добре съседите си.

— Вашият съпруг тук ли е? — попита Балард, като пренебрегна въпросите й. — Мога ли да поговоря и с него?

— Не, той отиде да играе голф в „Уилшър Кънтри Клъб“. Ще се върне скоро.

Балард даде на жената своя визитна картичка с молба към съпруга й да се обади, ако си спомня нещо необичайно от предишната нощ. Записа си и името на жената, която промълви:

— Ние в безопасност ли сме?

— Не ми се вярва онези да дойдат отново.

— „Онези“ ли? Значи не е бил само един човек?

— Според нас извършители са били двама мъже.

— Олеле…

— Видяхте ли двама мъже на улицата снощи?

— Не, нищо не видях. Но сега съм уплашена.

— Госпожо, според мен нищо не ви застрашава. Както вече казах, не очакваме те да се върнат тук.

— Тя изнасилена ли е?

— Госпожо, не мога да обсъждам случая с вас.

— Господи, те са я изнасилили…

— Госпожо, моля ви да ме слушате внимателно. Обясних ви, че е извършено влизане с взлом. Ако започнете да разпространявате слухове, можете да причините големи неприятности на вашата съседка. Това ли искате?

— Не, разбира се.

— Добре. Тогава не ги разпространявайте. Кажете на съпруга си да ми се обади, ако е чул или видял нещо особено снощи.

— Аз ще му се обадя още сега. Трябва да е тръгнал насам.

— Благодаря ви за отделеното време.

Балард се върна на улицата и тръгна към следващата къща. Така продължи около час, потропа на още седем врати и разговаря с обитателите на пет от тях. Никой нямаше полезни сведения. Две домакинства бяха поставили охранителни камери над входните си врати, но и прегледът на видеозаписите от предишната нощ не й даде нищо.

Върна се при къщата на Синди тъкмо когато Рино прибираше всичко в багажника на електрическата си кола.

— Какво намерихте? — попита Балард.

— Едно голямо нищо. Онези са знаели какво правят.

— Ама че гадост.

— Съжалявам.

— А онази отвертка в гаража?

— Избърсана е. И това означава, че вероятно сте права. Използвали са я да отворят вратата, после са изтрили следите по нея. Проблемът е, че вратата на гаража е прекалено шумна. Пружините скрибуцат, електромоторът бръмчи. Ако са влезли оттам, как не са я събудили?

Балард се канеше да му обясни догадката си, че поне един от нападателите вече е бил в къщата, когато Карпентър се е върнала. Но изведнъж проумя несъответствието — ако са отворили гаража с дистанционното в колата, значи тя трябва вече да е била паркирана отпред, тоест Карпентър трябва да се е прибрала от работа. Променяше се и представата й какво свързва трите жертви.

— Уместен въпрос — съгласи се тя.

Искаше вече да се отърве от него, за да умува на спокойствие.

— Благодаря за идването ви тук, Рино. Аз отивам при нея.

— Винаги сме на разположение — отвърна той.

Балард спря пред входната врата, почука и влезе. Карпентър още седеше на дивана.

— Той си тръгна, аз също ще се махна. Сигурна ли си, че няма на кого да се обадиш?

— Да. Ще се оправя. Чувствам прилив на сили.

Балард не знаеше как да тълкува тези думи след такова психическо сътресение. Карпентър като че долови съмненията й.

— Мисля си за моя баща. Не помня кой го е казал, но той все цитираше някакъв философ, ако си ожулех коляното или имах някаква несполука. „Каквото не те убие, прави те по-силна“. Нещо в този дух. Така се чувствам и сега. Жива съм, оцелях, ще стана по-силна.