Полунощ в Ел Ей

— За случая с Удушвача от хълма преди много години. Боб Гроган е същинска легенда в отдела по убийствата. Оказало се обаче, че удушвачите са двама, а не един. Гроган ги заловил и има книга за това. Имам я вкъщи. Заглавието е „Лика-прилика“.

— Добре, ако я намериш, кажи ми. Мога да намина и да я взема. Току-виж, ще ми помогне да разбера онези двама изроди.

— Впрочем, щом ще разследваш изнасилването, какво ще кажеш да свърша малко работа по другия случай? Говоря за застреляния човек снощи.

— Досещам се, че няма да остане при мен. Вече имаме три свързани случая на изнасилвания. Ще ме оставят да се занимавам с тях, а убийството ще прехвърлят на Западното бюро.

— Е, поне дотогава може да свърша нещо. Но трябва да прегледам каквото си събрала досега.

Балард си даде малко време да помисли. Можеше да загази сериозно, ако привлече външен човек в текущо разследване, ако ще да е някой с опита на Хари Бош. Особено след като той бе помагал на адвоката Мики Холър миналата година по делото за нашумяло убийство. Никой от началниците не би одобрил това. По-точно никой в цялото управление не би одобрил.

Значи не биваше да става официално.

— Е, какво ще кажеш за предложението? — настоя Бош.

— Ако намериш онази книга, може и да се уговорим. Но ще бъде опасно за мен, в управлението няма да им хареса.

— Знам. Помисли. Ако решиш, обади се.

11.

Докато чакаше криминалиста, Балард се разходи наоколо, стараеше се да обмисли по какво новото нападение се различаваше от предишните. Изобщо не се съмняваше, че извършителите са едни и същи. Имаше твърде много прилики. Но в последния случай се забелязваха и особености.

Тя се зае да ги изброи, както крачеше по улицата. Най-очевидната разлика беше в самото местопрестъпление. Първите две нападения се бяха случили в равни квартали с улична мрежа на квадрати, която даваше възможност на насилниците да избягат по различни маршрути, ако не им провърви. В Дийп Дел Теръс не беше така. Задънена, криволичеща, тясна улица по склон в квартал, в който се влизаше и излизаше само от две-три места. И нямаше нито една улица, стигаща отвъд хълмовете. Разликата беше важна. Ако не им потръгне както искат и жертвата успее да повика помощ, полицейските патрули биха могли лесно да им препречат пътищата за бягство. Балард си напомни, че желанията на престъпниците също може да са се променили. Успешните две изнасилвания може да са им вдъхнали дързост и са решили да опитат в нов, по-рискован район.

Много се различаваше и самото място. Балард също като Лайза Мур се бе опирала на догадката, че нападенията са били подготвяни грижливо. След като са си набелязали жертвата, насилниците са проучвали навиците й и са планирали проникването в жилището и нападението. И това означаваше най-вероятно, че са идвали отвън в тези квартали. И двете предишни жертви живееха на няколко пресечки от големи пътни артерии в посока изток-запад — авеню „Мелроуз“ в първия случай и Булеварда на залеза във втория. Детективите допускаха, че насилниците са обикаляли незабелязано и са проучвали жертвата, жилището и околните особености. Затова равен квартал с нормална улична мрежа би им дал по-лесен достъп до жертвата и по-добри възможности да се измъкнат след престъплението. Но Балард скоро се увери, че в Дийп Дел Теръс осъществяването на такава стратегия за подготовка и бягство е прекалено трудно, ако не и невъзможно. Стръмният склон затрудняваше прекомерно достъпа отзад до къщата на Синди Карпентър. Къщите по горната улица над нейната бяха построени върху стъпаловидна тераса, издълбана в почти отвесните скали. Нямаше как някой да се придвижва между двете улици около къщите и зад тях. Домовете в този квартал дори не се нуждаеха от огради и порти, самият терен беше достатъчна защита.

И всичко това насочваше Балард към извода, че са сбъркали в предположенията си. Търсеха бродеща двойка насилници — воайори, които са дошли в квартала откъм оживен булевард и са намирали жертвата си с надничане в прозорци, докато са решавали дали да нападнат веднага, или да се върнат по-късно. Намираха основание за това и в разговорите с жертвите, и в оскъдния материал за сравнение на навиците и движението им в предшестващите дни — нямаше нищо друго, което да свързва двете жени, никакви общи познати.

По всичко личеше, че третият случай ще промени напълно представите им. Изглеждаше, че жертвата е била набелязана другаде и проследена до дома й. Налагаше се промяна в разследването и Балард се скастри безмълвно за прахосаното досега време.

Видя на екрана иконката за нов имейл и отвори приложението — полицай Блек й бе изпратил копие от доклада за произшествието. Отвори го и прегледа двете страници. Нищо в подробностите не беше новост за нея. Тъкмо затваряше приложението и я стресна кола, профучала безшумно покрай нея. Обърна се и разпозна електрическо БМВ, каквито криминалистите използваха.