Полунощ в Ел Ей

Тя отвори лаптопа и Бош й каза паролата за маршрутизатора — 2997, някогашния служебен номер на значката му. Балард изпрати формуляр с въпросника на Ламкин на имейл адреса на Синди Карпентър, имаше го в доклада, който Блек й изпрати. Надяваше се Карпентър да не пренебрегне молбата й.

— Знаеш ли как би могла да натриеш носа на партньорката си? — попита Бош. — Като прибереш зад решетките онези отрепки, преди тя да се е върнала.

— Твърде невероятно е. Тези типове… бива си ги. И този път промениха правилата на играта.

— Обясни ми как.

През следващите двайсетина минути Балард го запознаваше с разследването, но не можеше да се отърве от мисълта, че би трябвало да я слуша Лайза Мур. Когато приключи, Бош се съгласи с изводите й. Трябваше да променят насоката в разследването. Досега имаха неправилни представи за Среднощните и за начина, по който набелязват жертвите си. Първо избираха не квартала, а жертвата и я проследяваха до дома й. И трите жени бяха привлекли вниманието на престъпниците другаде.

Сега Балард трябваше да открие тази пресечна точка.

— Изпратих преди малко въпросника на Ламкин на последната жертва — каза тя. — Надявам се да ми го върне попълнен утре или в неделя. Трябва да убедя и другите две жертви да го попълнят, защото Лайза решила навремето, че ще ги натовари излишно с такава молба. Първото изнасилване беше извършено още в Деня на благодарността и се съмнявам жената още да помни всичко толкова добре.

— И аз вече се ядосвам на тази твоя Лайза — призна Бош. — Това е немарливост. Сега ли ще им изпратиш формуляра?

— Не, искам първо да им се обадя и да поговоря с тях, след като си тръгна оттук. Ти познаваше ли Ламкин, когато той още работеше в управлението?

— Ами да, работихме заедно по някои случаи. Знаеше какво да прави в разследването на такива нападения.

— Още ли живее тук?

— Не, доколкото знам, напуснал е щата след пенсионирането и повече не се е връщал. Живее някъде на север.

— Но ние още използваме въпросника, кръстен на него. Оставил ни е наследство, така да се каже. Искаш ли да ти дам каквото имам за убийството на Хавиер Рафа?

— Ако желаеш да го споделиш с мен.

— Имаш ли принтер вкъщи?

— Ей тук е, долу.

Бош се пресегна към долния рафт на библиотеката зад гърба си. Извади ъгловат принтер, който май бе разпечатал първите си страници през миналия век.

— Ти майтапиш ли се… — промърмори Балард.

— Какво пък толкова, рядко разпечатвам нещо. Работи си.

— Да бе, вероятно бълва цели пет страници в минута. За късмет нямам какво толкова да споделя. Дай ми кабела да го свържа. А хартия имаш ли?

— Имам.

Тя съедини принтера с лаптопа си, докато Бош го включваше и зареждаше с хартия, отвори досието на екрана и започна да подрежда на опашката за разпечатване документите, които попълни в предишната си смяна. Не сбърка — принтерът си беше бавен.

— Видя ли, че работи — похвали се Бош. — За какво ми е модерна измишльотина?

Изглеждаше горд от ината си да не използва съвременна техника.

— Може би, за да отида на работа по някое време тази вечер — подкачи го Балард. — И дори още не съм погледнала каквото взех от тебе за онзи твой случай.

Бош не обърна внимание на заяждането и взе първите две готови страници. Балард му разпечата доклада за произшествието, следваше хронограмата на разследването, нататък бяха показанията на свидетелите и схемата на местопрестъплението. Не можеше да предвиди отсега какво би успял той да открие, но хронограмата оставаше най-важна, защото изреждаше сбито всички нейни действия през нощта. Не си позволяваше кой знае каква надежда, че ще я оставят да се занимава дълго със случая, но ако Бош успееше да открие някаква връзка между смъртта на Рафа и отдавнашното убийство на Албърт Лий, би имала какво да предложи, когато началството реши да прехвърли разследването на друг.

Чакаше търпеливо страниците да се разпечатат, но се изнервяше, че не отива в участъка и изобщо не се е захванала с цялата работа, която й се струпа по извършените от Среднощните изнасилвания.

— Искаш ли нещо за пиене? Мога да сваря кафе — предложи Бош. — Това печатане ще се проточи малко.

— Кафето по-бързо ли ще се свари?

— Вероятно.

— Защо не. Малко кофеин ще ме ободри.

Бош отиде в кухнята. Балард изгледа вехтия принтер и поклати глава.

— Не можа да поспиш, след като мина оттук сутринта, нали? — подвикна Бош от кухнята.

Принтерът беше не само стар, а и шумен.

— Изобщо — повиши глас и тя.

— Значи ще го направя силно — обеща той.

— Може ли да изляза на верандата?

— Разбира се.

Балард отвори вратата и отиде навън. Свали маската си, за да диша свободно. Застана до парапета и видя рехавото движение на коли по магистрала 101, личеше и че многоетажният паркинг при „Юнивърсъл Сити“ е празен. Развлекателният комплекс беше затворен заради пандемията.

Шумът от принтера секна. Тя вдигна маската на носа си и влезе. Провери дали всичко се е разпечатало, извади кабела от лаптопа си и го затвори. Тъкмо се изправяше, за да отиде при Бош и да се откаже от кафето, когато той се появи от кухнята с пълна чаша за нея, над която се кълбеше пара.

— Без нищо, нали? — попита.