Полунощ в Ел Ей

— Благодаря — каза Балард и взе чашата.

Смъкна маската и се извърна, за да отпие малко. Кафето беше парещо и силно. Въобрази си, че вече усеща кофеина из тялото си, докато течността още проникваше в стомаха й.

— Добро е. Благодаря още веднъж.

— Ще те крепи на крака — каза Бош.

Телефонът й забръмча. Взе го и погледна екрана. Номерът започваше с 323, но нямаше име.

— Май трябва да приема обаждането.

— То се знае.

— Детектив Балард, слушам ви.

— Обажда се Синди Карпентър. Получих въпросника и ще го попълня, но ей сега си спомних нещо.

Балард знаеше, че в паметта на жертва на престъпление често изплуват подробности часове или дори дни след преживяното. Нормална част от справянето с травмата, въпреки че адвокатите на престъпниците неведнъж постигаха успех в съдебната зала, като обвиняваха жертвите, че удобно нагласят спомените си, за да съответстват на уликите срещу техните клиенти.

— Какво си спомни? — попита Балард.

— Май нарочно съм потиснала спомена отначало — призна Синди. — Но ми се струва, че те ме снимаха. Нали се сещаш… докато ме изнасилваха.

— Защо смяташ, че те снимаха?

— Защото, докато… ами докато ме принуждаваха към орален секс, единият ме сграбчи за косата и задържа главата ми отметната назад. Все едно ме караше да позирам. Нещо като смахнато селфи.

Балард кимна, въпреки че Карпентър не можеше да я види. Твърде вероятно беше да е познала с какво са се занимавали насилниците. И може би затова закриваха очите на жертвите и носеха скиорски маски. Не са искали жертвите да знаят, че правят снимки или видеозапис на изнасилванията. А това пораждаше цял куп нови въпроси за подбудите на насилниците и все пак даваше на Балард нов материал за размисъл защо онези действат заедно.

И подхранваше настървението й да залови двамата, каквато ще помощ да получи или да не получи от Лайза Мур.

— Рене, чуваш ли ме? — попита Карпентър. — Впрочем може ли да те наричам Рене?

— Извинявай, слушам те… и да, моля те, наричай ме Рене. Записвах каквото ми каза. Мисля, че си права, трябва да знаем тази подробност. Ще ни бъде от полза. Намерим ли снимката в техен компютър или телефон, отиват зад решетките. Това е неопровержимо доказателство, Синди.

— Значи май е по-добре с него.

— Знам, че и това е болезнено, но се радвам, че си го спомни. Ще напиша доклад какво е известно досега, който бих искала да прегледаш, ще включа и този факт.

— Добре.

— Нека ти кажа нещо за въпросника. Има раздел, в който трябва да съставиш списък на всички твои познати, които биха желали да ти навредят по каквато и да е подбуда. Синди, много е важен. Помисли сериозно. И хора, които наистина познаваш, и не толкова добре познати. Ядосан клиент в кафенето или човек, който смята, че си го обидила някак. Списъкът наистина е важен.

— Тоест да попълня първо него ли?

— Не е задължително. Но искам от тебе да помислиш. Струва ми се, че има някакъв елемент на отмъщение. И заради снимката, и заради отрязания кичур от косата ти. Всичко.

— Ясно.

— Щом е така, ще ти се обадя утре да проверя как е справяш с „домашното“.

Карпентър не каза нищо и Балард долови, че опитът за шега е бил твърде неуместен. Нямаше нищо забавно в ситуацията.

— Както и да е, не забравям, че утре си на работа от ранна сутрин — продължи Балард неловко. — Опитай обаче да попълниш някаква част и ще се чуем пак следобед.

— Разбрахме се, Рене — отвърна Карпентър.

— Добре. И… Синди, можеш да ми се обаждаш по всяко време. А сега дочуване.

Прекъсна връзката и погледна Бош.

— Говорих с жертвата. Тя смята, че са я снимали по време на оралното насилие.

Той изви очи встрани, докато осмисляше факта и му търсеше мястото в знанията си за постъпките, на които са способни злите хора.

— Това донякъде променя представите ни — каза накрая.

— Да, няма спор — съгласи се тя.

13.

Балард остави чантата си в стаята на детективите и отиде в дежурната стая, за да се знае, че е дошла, и да провери има ли нещо ново в участъка, което налага участието на детектив. Данте Ривера — лейтенантът начело на нощната смяна, бе работил от младостта си в полицията и скоро щеше да заслужи своя „златен билет“. Със стаж от трийсет и три години би получил максималната пенсия, равняваща се на 90 процента от заплатата му при пенсионирането. Оставаха му пет месеца, а на стената в дежурната стая имаше календар. Ривера откъсваше поредния лист всяка вечер не само за да отброява времето, а и за да махне неприличните коментари, оставяни от някой остроумник от дневната смяна.

През повечето време бе заемал различни длъжности в участъка на Холивуд. Макар и да беше заслужил ветеран сред колегите си в управлението, дори не доближаваше края на шестото си десетилетие, защото бе започнал в полицията съвсем млад. Щеше да получава своите 90 процента и да си допълва доходите с почасова работа като охранител или да се заеме с частни разследвания, нямаше да е зле с парите. Но през дългите години се бе обвил в плътен пашкул от бездушие. Искаше всяка негова нощна смяна да минава съвсем гладко, без сътресения и проблеми.