Полунощ в Ел Ей

— Не бях и наблизо. Отидох в Палм Спрингс да посрещна Нова година и се върнах преди само два-три часа. Къде са нахълтали взломаджиите?

— В номер едно-петнайсет в Дийп Дел Теръс. Смятаме, че извършителите са наблюдавали къщата, преди да изберат момента за…

— Нека ви прекъсна, за да не губим време. Вече не живея в Дийп Дел Теръс. Имате неточни сведения.

— Така ли. Съжалявам за грешката. Значи не сте били в онзи квартал?

— Не, там живее бившата ми съпруга, затова внимавам да не го доближа. — Чу се смях и това май накара Карпентър да се държи по-наперено. — Как беше фамилията ви?

— Балард. Детектив Балард.

— Е, няма с какво да ви помогна, детектив Балард. Вече не ме засяга какво се случва там.

Изрече натъртено последните думи и пак разсмя хората, с които беше. Балард му благодари безизразно за отделеното време и прекъсна връзката. Още не й беше съвсем ясно защо му се обади. Подтикна я нещо, което долови в гласа на Синди Карпентър, когато тя споменаваше бившия си съпруг. Някакво напрежение или дори страх.

Обърна се отново към служебния компютър, влезе в базата данни на окръжните съдилища и отвори портала за делата по семейно право. Намери бракоразводното дело, но както и очакваше, достъпът до него бе ограничен, видя само началната страница от исковата молба за прекратяване на брака. Нищо необичайно. Тя знаеше, че повечето бракоразводни дела са с ограничен достъп, защото страните по делото твърде често си разменяха невъздържани обвинения и разгласяването им можеше да навреди някому, особено ако са неоснователни.

Успя обаче да изясни два факта и от тази оскъдна информация. Разводът беше по желание на Синди, научи и името, адреса и телефонния номер на нейната адвокатка. Пусна търсене по името Евелин Едуардс и стигна до сайт на юридическата фирма „Едуардс и Едуардс“, специализирана в семейното право. И според този сайт фирмата предлагаше услугите си денонощно, седем дни в седмицата. Балард прегледа биографичните данни за Едуардс и се взря в снимката на усмихната афроамериканка към края на четвъртото си десетилетие.

Набра номера от исковата молба и чу записан отговор с молба да остави съобщение и обещание госпожа Едуардс да се свърже с нея колкото може по-скоро.

— Обажда се Рене Балард, детектив в полицейското управление на Лос Анджелис, налага се да говоря с Евелин Едуардс още тази вечер. Разследвам тежко престъпление, засягащо нейна клиентка. Моля ви, обадете ми се.

Поседя, без да мърда, в проточил се момент, едва ли не очакваше Едуардс да й се обади незабавно. Но не й се вярваше. Замисли се какви да бъдат следващите й действия, трябваше и да създаде файл за сравнение на данните, които щеше да получи от трите жертви на Среднощните.

Отвори нова папка в своя лаптоп, но преди дори да избере име за нея, телефонът избръмча. Търсеше я Евелин Едуардс.

— Съжалявам, че ви развалям петъчната вечер — извини се Балард.

— Признавам си, че бих предпочела да не получавам такива съобщения в която и да е вечер. Коя от моите клиентки е пострадала?

— Синди Карпентър. Вие сте я представлявали по бракоразводното дело преди две години.

— Да, тя е моя клиентка. Какво се случи?

— Влезли са с взлом в къщата й. Води се разследване и не мога да споделя с вас подробности. Надявам се да проявите разбиране.

Едуардс не каза нищо няколко секунди, докато отгатваше премълчаното.

— Синтия добре ли е? — попита накрая.

— Сега е в безопасност и вече е по-добре — отвърна Балард.

— Реджиналд ли се е проявил?

— Защо се сетихте за него?

— Не си представям защо търсите мен, ако е нямало нищо общо с нейния развод и бившия й съпруг.

— Мога да ви кажа, че нейният бивш съпруг не е заподозрян в момента. Но както във всяко пълно разследване разглеждаме всички възможни версии. Потърсих документите за бракоразводното дело и видях, че достъпът до тях е ограничен. Затова ви се обадих.

— Да, има сериозни причини достъпът до делото да бъде ограничен. Ако обсъждам нещо свързано с него, бих нарушила съдебно решение, както и задълженията си за конфиденциалност между адвокат и клиент.

— Питах се дали няма заобиколен начин да ми кажете нещо за техните отношения, без да нарушавате забраната.

— Не попитахте ли Синтия?

— Попитах я и тя нямаше желание да говори за това днес. Не исках да настоявам, защото тя прекара тежък ден.

— Детектив Балард, какво премълчавате?

Адвокатите все се стремяха да задават въпроси, вместо да отговарят на тях. Балард реши да не й отговори.

— Можете ли да ми кажете например… кой поиска от съдията да ограничи достъпа до делото?

Мълчанието беше дълго, Едуардс явно прехвърляше в ума си съответните разпоредби, за да реши може ли да отговори.

— Мога да ви кажа, че аз поисках съдията да наложи ограничението. И това искане бе отправено в открито заседание на съда.

Балард схвана намека.

— Ясно ви е, че в петък вечерта няма как да намеря протокола от онова заседание. Може би и в понеделник. Ще бъде ли нарушение на правилата, ако обобщите защо по време на открито заседание помолихте съдията да ограничи достъпа до делото?