Полунощ в Ел Ей

Сложи си тапите за уши, за да приглуши обичайния градски дневен шум, и маската за сън, за да не й пречи светлината.

И се отнесе извън света след десетина минути, гмурна се с главата надолу в дълбок унес, в който водата около нея чернееше, а в пустотата се рееха пресилено червени устни.

Втора част

Употреба на насилие

29.

Балард усети тежестта върху ребрата и мишниците си преди всичко останало. Отвори очите си в мрак и разбра, че са ги закрили с нещо. Не, това беше маската за сън. Ръка покриваше устата й и стискаше долната челюст. Първо си помисли за Среднощните: Как са ме открили? Да не са ме видели на „Аутпост“? В паметта й се мярна като проблясък колата зад нейната при супермаркет „Гелсън“, която зърна в огледалото.

Опита да се бори, но тежестта беше прекомерна. Изви рязко главата си, за да разхлаби хватката на пръстите на челюстта си и да изкрещи, но и пръстите веднага се впиха отново, пак завъртяха главата й с лицето нагоре и натиснаха брадичката, за да отворят устата й.

Разпозна безпогрешно металното щракане на зареден пистолет и звукът помете заблудата за Среднощните. Никоя от жертвите не бе споменала оръжие. Двама мъже срещу една жена — за какво им е оръжие.

Осъзна, че цялата тежест е върху горната половина от тялото й. Нападателят я бе възседнал и краката му притискаха нейните ръце. Не можеше да помръдне торса си, но тазът и краката й оставаха свободни. В това беше грешката на нападателя.

С цялата мощ на адреналина, излян в кръвта й от паниката, тя сви колене, опря пети в матрака, тласна с таза и бутна нападателя към таблата на леглото.

Тласъкът го изненада, чу се глух удар в масивната дървена дъска. Цевта на пистолета одра брадичката й, но не последва изстрел. Дясната ръка на Балард се освободи, тя се възползва да събори нападателя наляво. Чу го как се стовари на пода. Смъкна тутакси маската за сън и видя на пода мъж, когото позна мигновено.

Бонър.

Мъчеше се да стане. Лявата му ръка се завърташе към нея и стискаше пистолет — нейния служебен пистолет. Балард заби десния си юмрук в гърлото му.

Той се строполи повторно, изтърва пистолета и посегна с двете ръце към шията си. Лицето му почервеняваше бързо, очите му се изцъклиха, щом проумя, че не може да вдиша. А Балард разбра, че е смазала трахеята му с един-единствен удар. Махна завивката, в която се беше оплела, търкулна се на пода. Сега тя бе яхнала нападателя, придърпа пистолета към себе си и протегна ръка към своя телефон, за да се обади на 911.

— Детектив Балард от градското полицейско управление, нуждая се незабавно от линейка на „Финли“ четири-три-четири-три. Тук има мъж, който не може да диша.

Бонър вече се задавяше, лицето му стана по-скоро лилаво, а не алено.

— Един момент, ще предам повикването — отговори диспечерът.

Оставиха я на изчакване. Тя опипа със свободната ръка под брадичката на Бонър, за да намери запушеното място. Той изблъска ръката й по инстинкт.

— Стига си ми пречил, опитвам се да ти помогна.

И сякаш в отговор ръката му се отпусна на пода, но беше по-вероятно да е заради спрелия приток на кислород в мозъка. От отворената му уста се чуваха сухи хрипове. Ококорените му очи я зяпаха, той умираше.

Диспечерът пак й заговори:

— Добре, нашите хора са на път към вас.

— Кога ще пристигнат?

— След четири минути.

— Той няма да издържи дотогава. Изпада в критично състояние.

— Не можете ли да освободите трахеята му?

— Смазана е.

Балард избълва припряно номера на апартамента си и кода за входната врата на блока и прекъсна връзката. Отвори списъка с контактите си и набра номера на Гарет Сингъл. Той отговори след секунда.

— Рене, как я караш?

— Гарет, слушай ме внимателно. Искам от тебе указания как да отворя трахея с подръчни средства.

— Я почакай, какво си…

— Чуй ме! Нямам време. Тук има мъж, който не може да вдиша. Линейка е тръгнала насам, но няма да пристигнат навреме. Кажи ми как да проведа импровизирана трахеотомия. Веднага!

— Това е някаква груба шега, нали?

— Не, по дяволите! Трябва да ме напътстваш какво да правя. Сега!

— Добре де, добре… а точно къде е запушена трахеята?

— В горната част на гърлото. Той е без въздух повече от минута. Влошава се.

— Над или под гръкляна?

— Над гръкляна.

— Ясно. Подложи нещо под шията му, за да е извита и брадичката да сочи нагоре.

Балард засили звука и остави телефона на пода. Бръкна под леглото и докопа слепешком обувка — оказа се маратонка. Посегна надолу да повдигне шията на Бонър и пъхна маратонката отдолу като клин.

— Добре, направих го. Какво следва?

— Така, това е важно — трябва да намериш мястото.

— Какво място?

— Плъзни пръст по шията отпред. Търсиш място между хрущялните пръстени. Гръклянът е големият пръстен. Напипай следващия под него.

Балард го послуша и напипа втория пръстен.

— Готово, готово!

— Така, нужно ти е мекото място между пръстените… имаш ли нож? Имаш нужда от скалпел или нож, за да направиш малък разрез.