Полунощ в Ел Ей

— Не знам трябваше ли да го правя, щом този тип се е опитал да те убие.

Балард се усмихна.

— Тези думи може и да са най-милите, които съм чувала досега. Ще ти се обадя по-късно.

— Тук съм. Рене… Радвам се, че с тебе всичко е наред.

Тя побърза да се обади на Бош. Когато й отговори, не се долавяше никакво напрежение в гласа му.

— Хари, добре ли си?

— Защо да не съм?

— Защото Бонър се опита току-що да ме очисти. И сега лежи на пода в моя апартамент.

— Кажи ми адреса си. Тръгвам.

— Не, ще се оправя с това. Но ти нали си добре? Уплаших се да не е дошъл първо при тебе.

— Нищо не се е случило тук. А ти сигурна ли си, че няма опасност за тебе?

— Ами да, едва не го убих. Идват хора, които ще се заемат с него. Ти си кротувай, но бъди в готовност. Когато приключа с тази разправия, смятам да навестя доктор Хойл.

— И аз искам да присъствам.

Балард прекъсна разговора. Чу как сирените секнаха пред сградата. Трябваше да бъде по-чевръста. Клекна и пребърка джобовете на панталона на Бонър. Намери телефон — евтин боклук едва ли не за еднократна употреба, в другия джоб имаше малък черен калъф с шперцове. С тях си бе отворил входната врата на апартамента. Нямаше ключове за автомобил или други вещи.

Върна шперцовете в джоба, но телефона скри под купчината дреболии в чекмеджето. Дрънченето на накити и други неща накара Бонър да се размърда. Шумът на въздуха в тръбичката се засили и той отвори очи тъкмо когато тя отдръпваше ръката си от чекмеджето. Бонър понечи да надигне горната половина на тялото си, но усети веднага, че нещо не е както очакваше. Опита да раздвижи и дясната си ръка, но тя беше окована към рамката на леглото. Вдигна лявата си ръка към гърлото и напипа стърчащата тръбичка.

— Извадиш ли я, ще умреш — предупреди го Балард. Погледът му се впи в нея.

— Смазах ти трахеята — обясни тя. — Сега дишаш през тази тръбичка.

Очите му зашариха — оглеждаше стаята и обстановката. Без да мърда глава, изви очи и видя белезниците. Пак се взря в Балард и тя долови прозрението му. Май вече разбираше къде е и какво ще го сполети.

С едно светкавично движение издърпа тръбичката от гърлото си. Захвърли я над леглото в другия край на стаята. И гледаше втренчено Балард, докато лицето му почервеняваше. В този момент тя чу влизането на фелдшерите в апартамента.

30.

Разпитът се проточи часове, преди Балард да се увери окончателно, че Бонър е мъртъв. Двамата разпитващи стигнаха до въпросите какво се е случило, след като той издърпал тръбичката от гърлото си, както твърдеше тя.

— Я ме чуйте — защо ще ми скимне да му пъхам онази тръбичка в гърлото и да се опитвам да му спася живота, а после ще я вадя? — натърти тя.

— Тъкмо това се опитваме да изясним — отговори Сандерсън.

Капитан Джералд Сандерсън, наричан и Санди, беше старшият от двамата водещи разпита. И оглавяваше отдела по вътрешни разследвания — на него от години бе възложено да прочиства управлението от неподходящи ченгета, които се забъркваха в съмнителни престрелки, проявяваха опасна грубост спрямо задържани и други видове злоупотреба със сила. А при оказвания върху полицията натиск напоследък, при тези политически промени и в полицията, и сред обществеността, хората в управлението вече бяха убедени, че който се натресе в такава ситуация, просто ще бъде изритан. И конкретните обстоятелства на инцидента нямаха никакво значение. Задачата на Сандерсън беше да изтърка с шкурка всичко грапаво. Това означаваше да се отърват от всеки, чиито действия може да бъдат обявени за спорни от каквато ще да е гледна точка.

Първите две минути от разпита стигнаха на Балард да проумее това. Очевидно беше, че заподозрян в убийство я проследи и използва шперцове, за да проникне в дома й, докато тя спеше. Тя се защити и мъжът умря — по своя воля или не, а сега я стъпкваха в калта същите хора, на чиято подкрепа би трябвало да разчита. Целият свят й се струваше разкривен и за пръв път от години се прокрадна съмнението, че може да си загуби работата. И също за пръв път от години си каза, че това може и да не е толкова лошо.

Провеждаха разпита в стаята детективите от североизточния участък, който обхващаше Лос Фелис. Така и трябваше да бъде, въпреки това Балард се чувстваше като откъсната от своя участък и от хората, с които работеше. По едно време детектив Дуейн Хамъл, подчиненият на Сандерсън, излезе да вземе нови батерии за диктофона си и тя зърна лейтенант Робинсън-Рейнълдс в стаята с работните ниши отвън. Олекна й за миг, защото той можеше да потвърди каквото знаеше за нейното разследване. Не му бе споменала за Бонър, но той бе научил от последния й доклад, че е тръгнала по някаква следа.

Не бе поглеждала часовник, откакто я сепна нападението на Бонър. Нямаше представа колко дълго е спала. Взеха й телефона. Навън беше светло, когато Бонър й се нахвърли и когато в линейката обработиха раната на брадичката й. Но вече беше в стая без прозорци около два часа, както й се струваше.