Полунощ в Ел Ей

— Тъкмо в това е рискът — съгласи се Ноймайер. — Нека поговоря с лейтенанта, а той може би ще реши да попита отдела за връзки с обществеността. Ще ви уведомя какво е решението.

Щом се върнаха в своята стая, Мур не продума повече на Балард. Дружелюбието в професионалните им отношения като че се изпари безвъзвратно.

Балард прекоси стаята и потропа до отворената врата на лейтенанта. Той я покани с жест.

— Мислех, че вече си излязла.

— Останах да кажа на екипа по сексуалните престъпления докъде стигнахме. А сега трябва да отида на аутопсията.

— Значи може да си чула за новото разпределение. Вече не си нощна смяна, Балард. Щях да ти кажа лично.

— Чух, то се знае. Лейтенант, няма как да не те попитам защо наказваш мен за прегрешенията на Лайза?

— Как ти хрумна? Това не е наказание.

— От нея чух, че тя ще работи нощем вместо мен.

— Точно така. Ти влизаш в екипа по сексуални престъпления и съм убеден, че ще видим огромно подобрение в работата му. Двамата с Ноймайер ще бъдете великолепен екип. Кларк е доста безполезен, но поне няма вреда от него.

— Тъкмо в това е проблемът. Харесвах си работата нощем. И затова, като наказваш Лайза, всъщност наказваш мен. Не съм имала желание да се махна от нощната смяна.

Робинсън-Рейнълдс мълчеше. Тя долови колко трескаво размишлява. Досега се бе заблуждавал, че никой детектив няма желание да бъде в нощната смяна. Но Балард не бе настроена зле към работата си.

— Виждам, че може да съм сгафил — рече той след малко. — Не искаш да те преместя.

Тя тръсна глава.

— Щях да се зарадвам само на едно преназначение — обратно в „Убийства“ в центъра, но и на двамата ни е ясно, че няма как да се случи. Затова предпочитам нощната смяна. Разнообразни случаи, не съм принудена да нося партньор на гърба си, не се набивам на очи и не ми досаждат. Подхожда ми идеално.

— Добре, ще отменя заповедта. И когато обявим новото разпределение, пак ще бъдеш трета смяна.

— А с Лайза какво ще стане?

— Не знам какво да я правя. Може би ще си остане на мястото, но ще й лепна черна точка в трудовото досие. Балард, няма да й казваш, че съм размислил. Искам да се вари в собствен сос тази седмица, преди да обявим новото разпределение. Това ще й бъде наказанието.

Балард поклати глава.

— Лейтенант, тя има деца и ще иска да се уговори с някого да ги наглежда, докато е нощна смяна. Мисля, че е редно да й кажеш. Внеси й официално порицание в досието, както сам каза, но не я оставяй в неведение.

— Балард, нека й бъде за назидание. Да не си изтървала нито дума пред нея. Това е заповед.

— Ще я изпълня.

Балард излезе от участъка, потънала в униние.

Понякога й се струваше, че най-големите пречки са вътре в системата на така нареченото „правораздаване“, а не отвън.

28.

Нямаше нищо необичайно в аутопсията, но по голото тяло на Хавиер Рафа върху масата личеше какви усилия бе положил да остави зад себе си живота на гангстер и да даде добър пример на своя син Габриел. Освен следите по шията му, които вече бе видяла, имаше белези от лазерно премахване на татуировки навсякъде по гърдите, корема и ръцете — същинска карта на мъчения. Балард предположи, че са минали години, докато той успее да се отърве от толкова мастило. Напомняше й за самобичуването на разни монаси с камшици и други инструменти за изтезания. Каквито и грехове да бе извършил Хавиер Рафа, разплатата му за тях е била болезнена.

Само една татуировка бе оставил на тялото си. Слънце над вода, нарисувано на лявата плешка. Нямаше никакви знаци или думи, свързващи изображението с банда.

— Запазил си е нещо — промърмори доктор Звейдър, извършващият аутопсията съдебен лекар. — Залязващо слънце.

Балард си помисли, че по нищо не може да се познае дали слънцето изгрява, или залязва, макар че вложеният смисъл би могъл да се различава значително според тълкуването.

— Странно — отвърна тя. — Аз пък си представих, че слънцето изгрява.

— В Калифорния сме — напомни Звейдър. — Значи залязва.

Балард кимна. Сигурно беше прав, но настроението й се помрачи още повече. Залезът бележи края на деня. Изгревът е начало. Обещание. Питаше се дали Рафа е предчувствал колко кратък ще бъде животът му.

Тя остана в залата за аутопсия, докато Звейдър не намери куршума, заседнал в хрущяла на носа. Куршумът бе пробил целия мозък след проникването през темето и очевидно бе убил Рафа мигновено, преди да спре в носа.

— Според мен е гледал нагоре към фойерверките, когато е умрял — каза Звейдър.

— Тъжна картина — промълви Балард.

— Ами по-добре е, отколкото да знаеш, че смъртта ти наближава, и да се страхуваш — възрази той.

Тя кимна. Може и да беше вярно.

Куршумът беше деформиран сериозно от ударите първо в черепната кост, после и в хрущяла. Звейдър го сложи в торбичка, написа името си и номера на протокола за аутопсия и даде торбичката на Балард.