Полунощ в Ел Ей

Тя подкара колата към отдела по балистика, за да остави куршума за сравнение с данните в националната база данни. Имаше много по-малък шанс за съвпадение, отколкото при гилзите, заради деформацията. Всъщност базата данни се използваше почти изцяло за сравнение на гилзи. Затова работата с куршумите се протакаше и Балард нямаше намерение да чака напразно там. Ако имаше късмет, щяха да й съобщят нещо след по-малко от седмица.

И докато пътуваше, обади й се Карл Шефер, началникът на ремонтната работилница на ОУО.

— Имаме още една. Нова.

— Повредена улична лампа ли?

— Ами да, чухме оплакването преди малко. На „Аутпост“.

— Първо да ви благодаря, господин Шефер, че не забравихте да ми се обадите.

— Няма за какво. Визитната ви картичка е на бюрото ми.

— Някакви подробности?

— Не, тя само каза, че лампата пред дома й е изгоряла. Щях да изпратя веднага камион на адреса, но си рекох, че е по-добре първо да говоря с вас.

— Благодаря. Не изпращайте камион. Искам да проверя ще успея ли да осигуря веднага кола с техник за отпечатъците. Аз или някой от моите колеги ще ви се обадим, когато можете да извършите ремонта.

— Така ще направим, госпожо детектив.

— Карл… още нещо. Не искам да забравите, че трябва да ми съобщите за всяка повреда, но не съм сигурна дали моята визитна картичка трябва да остане на вашето бюро. Помнете, че искам да не се разчува, а забелязах, че часовникът за работното време е във вашата канцелария. И всеки влиза да си маркира картата, нали?

— Ясно, права сте. Прибирам я в чекмеджето.

— Благодаря, Карл. А сега можете ли да ми кажете точния адрес или разположението на уличната лампа, както и името на жената, която се е оплакала?

Шефер й продиктува данните. Повредената лампа се намираше в ниската част на „Аутпост“ — криволичеща по склона улица, която се проточва на север от авеню „Франклин“, а горе стига чак до „Мълхоланд“. Балард се замисли дали да пренебрегнат съобщението от Шефер, защото имаше още единайсет дни до следващия празничен ден, а при досегашните случаи повредите на лампите бяха извършени ден-два преди нападенията на Среднощните. Но „Аутпост“ беше разположена срещу Долчинката, от другата страна на прохода Кахуенга. И първите две изнасилвания бяха извършени не много далеч оттам — в същата зона на патрулиране. И с нападението в Долчинката може би тепърва започваха да вилнеят в този район.

Не можеше да отхвърли и вероятността да е имало четвърто нападение, за което още не е съобщено. Очевидно беше, че трябва да обърне внимание на информацията от Шефер.

Остави куршума от аутопсията на Рафа в отдела по балистика, отиде на „Аутпост“ и намери уличната лампа. Спря до бордюра, излезе от колата и я огледа отблизо. Същата лампа с формата на жълъд като онези в Долчинката. Не забеляза явни следи от изкъртване на капака за достъп. Името на жената, която бе съобщила за повредата и живееше на тази улица, беше Абигейл Сина. Балард наричаше мислено архитектурния стил на къщата й „испанско разплескване“ — едноетажната постройка се бе разпростряла нашироко, с червени изпъкнали керемиди на покрива и бяла фасада. Под всеки прозорец отпред имаше храсти и друга зеленина. Имаше и долепен до къщата гараж, който й напомни за дома на Синди Карпентър и подозренията откъде бяха проникнали злосторниците.

Първо се обади на криминалистите да изпратят някого, за да провери капака на лампата за пръстови отпечатъци. След това — на Мат Ноймайер, за да го уведоми за съобщението на Карл Шефер.

— Как мислиш, променят ли си намеренията? — попита той. — Това не съвпада с досегашните им действия.

— Не мога да преценя — призна Балард. — Но не бива да забравяме, че ако повредата се дължи на тях, може вече да са изнасилили и друга жена през почивните дни. А оплакването за лампата е подадено чак сега.

— Ама че проклетия, права си. Може да не знаем за случая.

— Мога да дойда довечера и да следя какво става наоколо, без да се набивам на очи. Но сега се нуждая от отдих. Крепя се с последни сили. Хрумна ми, че вие от екипа можете да проверите живеещите наблизо, може би да установите дали тази Абигейл Сина живее сама и дали има други самотни жени в тази част от улицата.

— О, да, ще го направим. Ти върви да поспиш. И не се тревожи за довечера. Знам, че имаш почивни дни. Ако решим да наблюдаваме мястото, ще го уредим. Може би ще накарам Лайза, нека свиква с работата нощем.

Значи Робинсън-Рейнълдс не бе казал на Ноймайер, че отменя прехвърлянето на Мур в късната смяна. Почувства се неловко, че пази нещо в тайна от свестен човек като него, но заповедта на лейтенанта не й оставяше избор. И не искаше да се забърква в неговите игри на началник.

— Схванах — увери тя Ноймайер. — Прати ми имейл, ако уговорите това. Просто да знам какво се случва.

— Дадено, Рене. Приятни сънища.

— Тепърва ще се види… Чакай малко, Лайза и Ронин взеха ли другите въпросници на Ламкин?

— Излязоха да ги вземат и в момента са навън. Решиха да обикалят заедно, вместо да си поделят адресите.

— Ясно. Напиши ми и за това. Много ще се радвам, ако открием съвпадение и в трите въпросника.

— Да, би ни улеснило.