Полунощ в Ел Ей

Балард посегна към нощното шкафче и издърпа чекмеджето докрай, то падна на пода над главата на Бонър. Ровеше в ненужните дреболии, които захвърли там, след като се нанесе в апартамента, за да избира място за всички тези неща по-късно. Намери малкото ножче „Блеки Колинз“, което държеше в джоб, докато беше униформена. Натисна бутончето и острието се разгъна.

— Добре, имам нож. Къде да срежа?

— Така, режи меката част, която напипа между пръстените. Меката тъкан. Трябва да направиш разрез там. Но първо се увери, че той не диша. Не бива да правиш това, ако…

— Гарет, той вече е лилав. Просто ми казвай какво да правя.

— Така, малък разрез… не повече от сантиметър в меката тъкан между хрущялите. Хоризонтален, да не е прекалено дълбок. Не бива да пробиваш трахеята. Само малко повече от сантиметър.

Балард нагласи внимателно върха на острието и натисна надолу през кожата. Веднага бликна кръв и се стече от двете страни на шията по пода. Не беше много и тя прецени, че причината е в спиращото сърце на Бонър.

— Добре, срязах там.

— Сега трябва да вкараш тръбичката, за да влиза въздух…

— Мамка му, каква тръбичка?! Не се сетих…

Свободната й ръка шареше в чекмеджето, докато задържаше грижливо върха на ножа в шията на Бонър. Не виждаше нищо подходящо.

— Имаш ли пластмасова сламка или кух корпус от химикалка, или нещо друго, което можеш да…

— Нямам! Никаква гадост не намирам! Господи…

Спомни си нещо и дръпна долното чекмедже на шкафчето. След като си навехна раменната става при сърфиране преди няколко години, купи си помпичка за охлаждане на водата в гумената превръзка, с която облекчаваше болката и отока. Прозрачна пластмасова тръбичка свързваше помпата и превръзката. Издърпа я от чекмеджето и я сложи на пода.

— Добре, намерих нещо. Мога ли да извадя ножа от гърлото му, за да срежа тръбичката?

— Направи го.

— Колко дълга я искаш тази тръбичка?

— Не повече от петнайсет сантиметра.

Балард издърпа ножа и отряза бързо такова парче с наточеното като бръснач острие.

— Имам го. Сега какво да правя?

— Вкарай единия край през разреза и навътре в трахеята. Не повече от два до три сантиметра. Само колкото да влезе.

Балард изпълни указанието и усети как краят на тръбичката проникна в трахеята.

— Добре, влезе. Той сам ли ще започне да диша или нещо да правя?

— Не, ти ще му помогнеш. Вкарай въздух през тръбичката. И провери дали гръдният му кош се движи. Не прекалявай, по-внимателно.

Балард се смъкна от Бонър, опря колене в пода до него. Духна полека в тръбичката и видя как гръдният кош се надигна.

— Готово.

— Така, наблюдавай гръдния му кош — заръча Сингъл. — Трябва да си сигурна, че диша самостоятелно.

— Просто се спусна, това беше.

— Опитай отново, опитай!

Балард повтори процедурата, но нямаше резултат.

— Нищо. Пак ще опитам.

— Може би ще се наложи да го обдишваш, докато дойдат да го поемат.

Балард пак вкара въздух в тръбичката и се наведе ниско, за да провери движи ли се гръдният кош на Бонър. Спадна с излизането на въздуха през тръбичката и се надигна самостоятелно.

— Мисля, че… той диша. Да, диша.

— Чудесно, детектив. Как е цветът на лицето му?

Тя погледна лицето на Бонър. Лилавото избледняваше, кръвта циркулираше отново.

— Добре е. Има кръвообращение.

— Така, а сега искам да ми се обадиш отново, но по „Фейс Тайм“, за да го погледна и аз. Можеш ли?

Балард не каза нищо, а прекъсна връзката и му се обади повторно по „Фейс Тайм“. Докато чакаше свързването, посегна към нощното шкафче за белезниците. Щракна едната гривна около дясната китка на Бонър, а другата около металната рамка на леглото, която беше на петнайсетина сантиметра.

Вторачи се в Бонър. Очите му бяха като цепки, не се виждаха признаци да е в съзнание, но нямаше съмнение, че диша. От тръбичката се чуваше тихо свистене.

Сингъл отговори на обаждането и Балард зърна лицето му. Явно стоеше отвън, различи жълтите тухли на противопожарната станция зад него.

— Пострадала си — веднага каза той. — Как се чувстваш?

Тя си спомни за пръв път как цевта на пистолета одра брадичката й. Опипа раната и усети кръв по нея.

— Нищо ми няма. Погледни него.

Превключи на другата камера, за да може Сингъл да огледа лежащия на пода Бонър. Чуваше сирени отнякъде, но не знаеше дали са наблизо, или някъде около Сингъл.

— Виждаш ли го?

— Ъъ… добре изглежда. Направо безупречно. Диша, цветът на лицето му е добър. Пътува ли линейка към вас?

— О, да, дори ми се струва, че вече я чувам.

— Да, те трябва да са. Идват. Кой е този? Ти ли му сложи белезници?

— За всеки случай, ако се опомни. Влязъл е с взлом, докато съм спала. Искаше да ме убие със собствения ми пистолет… май щеше да го нагласи като самоубийство.

— О, боже, защо?!

— Заподозрян е в убийства. Някак е научил, че съм по петите му и къде живея.

— Ама че гнусотия!

— Прав си.

Балард се опитваше да налучка как Бонър би могъл да научи за нея и разследването. Първо се сети за Денис Хойл. Тя го подплаши, а той на свой ред е насъскал Бонър срещу нея. И това й напомни, че Бош участваше в онзи разговор.

— Слушай, Гарет, трябва да се обадя на още един човек. Безкрайно съм ти благодарна, че ми помогна.