Полунощ в Ел Ей

— Детектив, в тази стая аз задавам въпросите. Още един човек се опитва упорито да се свърже с вас по телефона и искам да ви попитам за него. Гарет Сингъл — фелдшерът, който според вас ви е давал указания как да направите импровизирана трахеотомия. Търсил ви е по-често и от Хари Бош. Защо го прави?

— Ами няма как да съм сигурна, преди да съм говорила с него, но доколкото мога да отгатна, той иска да знае дали съм добре.

— Загрижен е за вас.

— Да, така мисля.

Балард се напрегна в очакване на нов „романтичен“ въпрос, но Сандерсън я изненада.

— Благодаря ви, детектив. Смятам, че засега получихме достатъчно информация от вас. Ще работите само в участъка, докато не приключи това разследване. И дотогава ви заповядвам да не се свързвате с медии и да не обсъждате с техни представители този инцидент. Ако ви потърси някой от медиите, ще го препратите към…

— Един момент — прекъсна го Балард. — Кой ще се занимава със случая? Няма да го зарежем, докато вие и хората ви умувате дали съм сторила нещо нередно.

— Доколкото разбрах, случаят вече е прехвърлен на Западното бюро по убийствата. Те ще поемат разследването. Според вашите показания става дума за самоубийство. Сигурен съм, че ще приключат бързо и ще се върнете към обичайната си работа.

— Не говоря за самоубийството на Бонър, а за случаите на Хавиер Рафа и Албърт Лий.

— И с това ще се занимава Западното бюро.

И чак сега Балард прозря подмолната игра. Кристофър Бонър беше бивш служител на управлението в Лос Анджелис и това го превръщаше в проблем за доброто име на полицията. Не само имаше огромно позорно петно, защото бившият полицай вероятно е бил наемен убиец и преди, и след като е напуснал службата, а и не се знаеше какви връзки би могъл да запази в управлението до ден-днешен. Но въпросите на Сандерсън вече й подсказаха колко здрави може да са били тези връзки. А като се добавят и липсващите следствени дела, скандалът можеше да избухне като бомба в медиите. Най-добре беше всичко да си остане разпокъсано. А намирането на връзката между убийствата на Албърт Лий и Хавиер Рафа, и особено разкриването им можеше само да навреди на управлението.

— Знам какво ще направите! — избълва тя.

— Нима? — повдигна вежди Сандерсън. — И какво ще направя, детектив?

— Ще заметете всичко под килима. Както винаги. Това управление е затънало до ушите в кал. Май вече не ни пука за жертвите. Съществуваме, за да служим на собственото си добро име, а не на гражданите.

— Приключихте ли с изразяването на мнението си?

— О, да, приключих. Къде ми е телефонът? И къде ми е пистолетът? Искам си ги.

Сандерсън се озърна към Хамъл, който се бе върнал и стоеше с гръб към вратата.

— Телефонът е у нейния лейтенант — съобщи помощникът му.

Сандерсън се вторачи в нея.

— Питайте лейтенанта си за телефона. Вашето оръжие се изследва от съответните отдели. Ще ви го върнат, когато моментът е подходящ за това. Междувременно поискайте от лейтенанта си да ви дадат друг пистолет от оръжейната. Но може и да не е необходимо, защото временно ще работите само в участъка си. — Той почака дали Балард ще каже нещо, но тя мълчеше. — Значи нямаме повече работа тук според мен.

Всички се изправиха. Двамата от отдела за вътрешни разследвания бяха по-близо до вратата и Балард ги остави да излязат първи. В стаята отвън Робинсън-Рейнълдс я чакаше в празна работна ниша. Външните прозорци тъмнееха.

Лейтенантът се оттласна от бюрото, на което се подпираше, скръстил ръце на гърдите си.

— Рене, добре ли си?

— Добре съм.

— Ще те закарам до апартамента.

— При тебе ли е моят телефон?

— Да, те ми го дадоха.

Той бръкна в джоб на сакото и върна телефона на Балард. Тя погледна екрана за пропуснати обаждания. Последното беше пак от Бош преди пет минути.

Реши да говори с него, когато е сама, но пред очите на лейтенанта написа припряно текст, че с нея всичко е наред и ще му се обади след половин час.

След десет минути беше на седалката вдясно от Робинсън-Рейнълдс в неговата кола, каза му да кара към авеню „Комънуелт“ и да завие на юг.

— Може би искаш да си вземеш някои неща и да нощуваш другаде за известно време — предположи лейтенантът. — При приятелка, да речем, а ако предпочиташ хотел, ще измисля как да изкрънкам от управлението да ти покрие разходите.

— Няма нужда — успокои го Балард.

— Сигурна ли си? В стаята ти вероятно е страшна бъркотия благодарение на криминалистите.

— Имам широк диван.

— Така да бъде, Рене.

— Какво ще стане със Западното бюро?

— Какво трябва да става с тях?

— Рос Бетани ми се обади да му прехвърля случая. Трябваше да се срещна с него утре.

— Ами срещнете се. Прехвърлянето си остава в сила.

— Иска ми се да знам дали ще свършат някаква работа. Бонър е работил в нашето управление. Докато седях вътре със Сандерсън, взех да надушвам, че доникъде няма да стигнем, защото разкриването на случая ще означава разгласяване на истината — ветеран от полицейското управление на Лос Анджелис е бил наемен убиец.

— Ти наистина ли мислиш, че ще го прикрият?… Убийство?