Полунощ в Ел Ей

— Или е било нещо, което му е хрумнало в момента?

— Вече казах, че не знам.

— Забелязах, че тези пластмасови връзки са взети от лабораторията нататък по коридора. Няколко бяха разпилени на пода там.

— О, да, сигурно ги е грабнал оттам, когато се върна при мен.

— Кой го пусна в сградата?

— Аз. Днес беше затворено — добавихме още един почивен ден към празниците. Аз седях сам тук, наваксвах с работата и той ми звънна от портала. Нямах представа за намеренията му. Отворих му.

Балард пристъпи към дивана.

— Искам да видя китките ви.

— Какво?! — възкликна Абът. — Арестувате ли ме? Защо?

— Искам да видя китките ви — невъзмутимо повтори тя.

— Аа…

Той протегна ръце, китките му се подадоха от ръкавите на ризата. Балард не откри никакви наранявания или трайни следи, каквито трябваше да има, ако Абът бе седял толкова дълго вързан. И тя попадна веднъж в подобна ситуация, знаеше как биха изглеждали неговите китки.

— Как тъй не ме попитахте досега за името ми? — подхвърли Балард.

— Уф… не знам. Май очаквах вие да се представите по някое време.

— Аз съм Балард. Същата, която Бонър трябваше да убие по ваша заръка.

За миг всичко застина в тишината, докато Абът осъзнаваше какво е чул.

— Чакайте, какво говорите? На никого нищо не съм заръчал.

— Не упорствайте, доктор Абът. Всичко това с кърпата и „свинските опашки“ сте направили сам. Не е зле при толкова ограничено време, но не бихте могли да заблудите дори…

— Вие полудяхте ли?! Бонър ме върза. Ако се е опитал да ви убие, това си е било негово решение. И щеше да изкара мен виновен. И двамата сме жертви в този случай.

Вече си представяше какво е направил Абът. Първо парцала в устата, но достатъчно хлабаво, за да го стиска със зъби. Тя обърна внимание, че парчето плат не е натикано плътно в устата му, когато Бош го махаше.

След това е вързал глезените си за крачетата на стола. Сложил е хлабава примка на едната странична облегалка, вързал е другата си китка, пъхнал е свободната си ръка в примката и я е стегнал със зъби. Стрелна с поглед Бош да провери дали има същите подозрения и той кимна леко. Балард погледна втренчено Абът.

— Аз бих могла да седна на този стол и да се вържа сама по същия начин за около две минути. Много нескопосана измислица, доктор Абът.

— Заблуждавате се. Аз съм жертва.

— Къде е вашият телефон?

— Телефонът ми ли?

— Да, вашият мобилен телефон. Къде е?

Тя долавяше по изражението на очите и реакцията му, че е разбрал каква пролука има в неговата история. Не бе предвидил всичко.

— Ей там на бюрото.

Балард погледна накъдето сочеше той — на бюрото имаше айфон.

— А еднократният?

— Какъв еднократен? — учуди се Абът. — Нямам такъв телефон.

Балард кимна на Бош.

— Хари, обади се на номера.

Бош извади своя телефон и набра номера, от който бяха изпратени съобщенията до еднократния телефон на Бонър.

— Какво прави той? — попита Абът. — На кого се обажда?

В стаята се чу бръмчене.

— Обажда се на вас — обясни му Балард.

Източникът на звука беше в бюрото. Бръмченето се повтаряше през равномерни интервали. Тя започна да отваря чекмеджетата поред. Когато издърпа най-долното, звукът се засили. До кутия с пликове и блокчета с листове за бележки имаше черен телефон — същия като намерения в джоба на Бонър.

— Забравихте за това, нали? — попита тя.

— Не е мой — отрече Абът. — Бонър… той го остави там!

Балард не докосна телефона — предполагаше, че само Абът е оставил пръстови отпечатъци по него. Ако нямаше отпечатъци, щяха да снемат проби за ДНК. Затвори чекмеджето. Телефонът беше особено важна улика и щеше да изтъкне това на Рос Бетани.

Върна се при дивана и заповяда:

— Изправете се, доктор Абът.

— Защо да го правя? — възмути се той. — Какво става тук?

— Арестуван сте за убийството на Хавиер Рафа. И това е само началото.

Трета част

Бунтът

36.

Балард се обади за кола в близкия участък на Северен Холивуд, за да закара Абът в затвора „Ван Найс“, където беше регистриран като заподозрян в убийство. След това остави Бош пред дома му и отиде в холивудския участък, където през следващите три часа се занимаваше с документите, обосноваващи ареста, и подготвяше следственото дело и за районната прокуратура, и за Рос Бетани, който би трябвало да го предостави на прокурор за по-нататъшни действия.

Към девет часа вече разпечатваше всичко и подреждаше страниците в класьор. В този момент влязоха Бетани и неговата партньорка Дениз Къркуд.

— Днес сте късметлии — заяви тя.

— В какъв смисъл? — учуди се Бетани.

— Осигурих ви вътрешен човек, който ще се разприказва, за да отърве кожата. И преди около четири часа регистрирах в ареста първия ви заподозрян.

— Какво сте направили?…

Балард щракна пръстените в класьора, затвори папката и му я връчи.

— Всичко е тук. Прочетете материалите и ми се обадете, ако имате някакви въпроси. Бъхтих цяла нощ, затова се махам оттук. Желая ви късмет, но не мисля, че се налага да разчитате на него. Всичко е между тези корици.