Полунощ в Ел Ей

Бетани остана зяпнал, а лицето на Къркуд грейна в усмихнато и безмълвно „само така, момиче“. Балард влезе в колата си и пое на запад, докато не стигна до отклонение, успоредно на магистрала 405. Надлезът на магистралата шумеше над нея, докато седеше на пейка в оградена ниша на приюта за кучета, а до нея беше Пинто, спасеният мелез на чихуахуа, който можеше да вземе. Кафяво-бялото куче тежеше има-няма четири килограма, муцунката му беше удължена като на териер и кехлибарените му очи гледаха с надежда. Дадоха й половин час да реши, но след по-малко от десетина минути тя вече не се колебаеше.

Подариха й метална клетка за пренасяне на кучето, торба с два и половина килограма суха храна и каишка с прикрепено калъфче, в което имаше разграждащи се торбички за кучешки изпражнения. Балард закара Пинто на плажа до „Ченъл Роуд“ в каньона Санта Моника, където седна със скръстени крака на одеяло и откачи каишката от нашийника на кучето.

Тук извивката на бреговата линия хлътваше навътре и почти не се мяркаха хора. Небето беше безоблачно, леко захладняваше от тихоокеанския бриз, който беше достатъчно силен да подмята песъчинки върху одеялото. Балард виждаше ясно и остров Каталина, и очертанията на корабите, излизащи от пристанището зад Палос Верде.

Кучето беше останало в приюта пет седмици. Балард гледаше с радост как то подтичва насам-натам по пясъка пред нея. Инстинктите му подсказваха да не се отдалечава много. Озърташе се към нея през няколко секунди и май разбираше, че тя го е спасила от мрачно бъдеще.

Когато се умори накрая, настани се в скута й да поспи. Тя го галеше и му казваше, че всичко вече е наред.

Така ги завари обаждането, което очакваше, откакто даде на Бетани и Къркуд следственото дело за убийството. Лейтенант Робинсън-Рейнълдс я уведоми, че е отстранена от работа до второ нареждане за неподчинение. Говореше официално и безстрастно, но после изрази и разочарованието си от последствията на нейните действия за самия него.

— Ти ме изложи, Балард. Постави ме в неудобно положение, като се развихри през нощта… и трябваше да науча всичко от началника на Западното бюро? Надявам се да те уволнят дисциплинарно. И аз ще направя всичко необходимо, за да се случи това.

Прекъсна разговора, преди да чуе думите на Балард:

— Те се опитаха да ме убият.

Тя остави телефона на одеялото и се загледа в синьо-черната вода. Да, за неподчинение уволняваха. Отстраняването до второ нареждане означаваше, че управлението има двайсет дни да я върне на работа или да я призове за изслушване от Съвета по правата, което на практика си беше съдебен процес. И ако съветът стигнеше до решение, че е виновна, щяха да прекратят трудовия й договор.

Тази перспектива не я тревожеше. Очакваше да се стигне дотук от момента, когато скри еднократния телефон на Бонър в чекмеджето с ненужните дреболии. Още тогава прекрачи границата на допустимото в полицейската работа.

Взе телефона и се обади на единствения човек, за когото случващото се не беше безразлично.

— Хари, наритаха ме. Отстранена съм от работа.

— Гадост. Но май очаквахме да се стигне до това. Колко зле е положението? Неподобаващи действия ли?

Неподобаващите на полицейски служител действия бяха не чак толкова тежко нарушение. Бош беше склонен към оптимизъм.

— Не. Неподчинение. Моят лейтенант каза, че ще се постараят да ме уволнят. И той ще помага.

— Да му го начукам!

— И още как.

— Какво ще правиш?

— Не знам. Може просто да прекарам два-три дена на плажа. Ще сърфирам, ще играем с моето куче, ще размишлявам.

— Имаш ново куче?

— Взех го преди малко. И вече се погаждаме чудесно.

— Искаш ли и нова работа?

— С тебе ли? То се знае.

— Не е най-добрият резервен вариант, но поне ще минем без предварителна проверка на кандидата.

Балард се усмихна.

— Благодаря, Хари. Нека първо видим как ще ме подхванат.

— На твое разположение съм.

— Знам.

Тя остави телефона. Взираше се навътре в океана, където вятърът обрамчваше с бели гребени вълните на прилива.

37.

Балард изключи телефона си вечерта във вторник, облече домашни дрехи и спа десет часа на дивана в хола — още не беше готова да се върне в спалнята, където за малко не умря. Събуди се в сряда от болки, тялото й бе схванато след борбата с Бонър и от неравностите на дивана. Пинто се беше свил на кълбо и още спеше до ходилата й.

Включи телефона. Макар че я отстраниха от работа, името й не беше премахнато от общата комуникационна система на управлението. Имаше съобщение до всички участъци и екипи за повишена готовност след размириците в столицата Вашингтон и заради очакваните местни протести. А това означаваше, че цялото управление се мобилизира на смени по дванайсет часа, за да има повече служители по улиците. Според предишното разпределение Балард беше в смяна Б — от шест часа вечерта до шест часа сутринта.