Поражението на дерините

Арилан сгъна издължените си пръсти върху масата пред него и огледа събралите се, докато старшият епископ Керстън мънкаше нещо за неясните тънкости на каноническите закони, които имаха отношение към обсъждания въпрос.

Разбира се, Уолфръм беше готов да подкрепи всеки, който се противопоставеше на отстраняването. Това значеше, че той вероятно щеше да подкрепи Кардиъл, когато му дойде времето. От седемте му колеги, които още не бяха взели отношение, Сайуърд и глуповатият Джилбърт вероятно щяха да го последват, трима щяха да застанат на страната на Лорис, а останалите двама щяха да се колебаят. От по-старите епископи, Бредин и Ифър щяха да запазят внимателен неутралитет — това си личеше от изражението върху лицата им по време на обсъждането, но де Лейси и Криода щяха да отидат с Лорис, същото щеше да направи и мрънкащия стар Карстън. Кориган, естествено, беше от самото начало човек на Лорис, така че от старите епископи оставаше само Толивър. За щастие неговите симпатии бяха ясни.

Това значеше, че за отлъчването бяха осем, четирима бяха неутрални, а шест бяха против. Арилан разбираше, че шансовете не бяха благоприятни. Четиримата неутрални можеха всеки момент да променят мнението си, при това те нямаше при никакви обстоятелства да скъсат с Курията, ако се стигнеше до там. Тогава сметката ставаше дванадесет против шестима, освен ако някой не проявеше смелост да остане наистина неутрален. Така че, ако шестимата се опълчеха срещу Лорис, те щяха да се отцепят от църквата, може би дори завинаги — това фактически беше самоотлъчване.

Арилан погледна архиепископа от другата страна на масата — тя беше голяма и имаше формата на подкова, а Лорис заемаше централното място — и очите им се срещнаха. Кардиъл му кимна незабележимо, а после насочи вниманието си към заключителните думи на Карстън. Когато старият епископ седна, Кардиъл се изправи. Беше настъпило време за действие.

— Милорд архиепископ, може ли?

Гласът на Кардиъл беше нисък, но заглуши недоволните коментари, които изказването на Карстън бе предизвикало, така че главите на всички се обърнаха към извитата страна на масата, където стоеше той. Кардиъл изчака спокойно, с юмруци върху масата пред него, докато спорещите заеха местата си и постепенно се успокоиха, а после кимна по посока на Лорис.

— Може ли да се изкажа, ваше височество?

— Много добре.

Кардиъл се поклони леко.

— Благодаря ви, милорд. Вече цял ден слушам караниците и разправиите на нашите братя християни, но сега искам да направя изказване като епископ домакин на срещата.

Лорис се намръщи.

— Ние ви предоставихме думата да се изкажете, епископ Кардиъл — в гласа му имаше нотки на недоволство и подозрителност.

Кардиъл потисна усмивката си и огледа събранието, отбелязвайки местата на хората, които мислеше да засегне и срещайки погледите на Арилан и Толивър. Секретарят на Кориган, отец Хю, повдигна нетърпеливо глава от записките си, когато Кардиъл направи пауза, но отново я наведе, след като епископът си пое дъх и започна да говори.

— Уважаеми епископи, братя — започна безстрастно той. — Тази вечер говоря с вас като брат, като приятел, но и като домакин на тази Курия. По-голямата част от деня мълчах, защото по повечето въпроси епископът на Дхаса трябва да бъде неутрален, взимайки страна само за по-незначителните. Но ми се струва, че нещата са така напреднали, че повече не мога да мълча. Трябва или да изкажа мнението си, или да стана предател на доверието, което ми бе оказано при избирането ми за епископ.

Очите му огледаха събранието и той почувства, как погледът на Лорис се впива в него. Хю записваше трескаво, а част от гладката му коса бе паднала върху очите, но останалите погледи бяха отправени към Кардиъл.

— Искам да заявя официално — и се надявам, че отец Хю ще го запише изцяло — че и аз съм против отлъчването, което нашият брат от Валорет предлага да бъде наложено на Коруин.

— Какво!

— Да не си изгубил ума си, Кардиъл?

— Той се е побъркал.

Кардиъл изчака търпеливо протестиращите да седнат на местата си. Пръстите на Лорис сграбчиха облегалките на стола, въпреки че изразът на лицето му остана непроменен. Кардиъл вдигна ръце за тишина, залата замря и той продължи, като същевременно оглеждаше слушателите си.

— Такова решение не се взима с лека ръка, скъпи братя. Обмислях го и се молих за него в течение на много дни, още когато научих за първи път какъв въпрос ще постави пред Курията Лорис. Днешното обсъждане укрепи още повече мнението ми. Отлъчването на херцогство Коруин е погрешна стъпка. Този, срещу когото е насочено то, вече няма нищо общо с Коруин, ако помислим добре. Той пое тежестта на вашето персонално неодобрение вчера вечерта, когато отлъчихте от църквата и него, и родственика му.

— Вие подкрепихте отлъчването, Кардиъл — прекъсна го Кориган. — Доколкото си спомням, вие го санкционирахте с участието си в процесията редом с архиепископ Лорис и с мене. Това направи и Толивър, личният епископ на Морган.