Поражението на дерините

— Това направих и аз — отвърна Кардиъл с равен глас. — И тъй като сега обсъждаме въпрос, който ще остане като прецедент в църковните закони, смятам, че Морган и Маклейн бяха наказани справедливо. Те ще останат наказани, ако не представят доказателства, че не са виновни по обвиненията, споменати в решението ни или пък ако могат да оправдаят действията си пред това събрание. Сега не говорим за отлъчването.

— А за какво говорим, Кардиъл? — попита един от пътуващите епископи. — Ако сте съгласни, че Морган и свещеникът са виновни в това, за което ги обвиняваме, то…

— Аз не отсъждам дали те са морално виновни или невинни, милорд. Те наистина са направили това, за което споменава прочетеното ни вчера обвинение. Но сега говорим за отлъчването на цялото херцогство, на хиляди хора, които ще бъдат безпричинно откъснати от тайнствата на Светата църква заради действията на своя херцог. Това е несправедливо.

— Но то ще е справедливо по отношение на този грешник — намеси се Лорис.

— Това е несправедливо — повтори Кардиъл, удряйки по масата с длан за по-голяма убедителност. — Аз не мога да си го позволя! Нещо повече, ако продължите да настоявате за налагане на това отлъчване, аз ще се оттегля от събранието!

— Тогава се оттегляй! — извика Лорис и се изправи с червено от гняв лице. — Ако смяташ, че ще ме уплашиш със заплахата да оттеглиш подкрепата си за тази Курия, дълбоко грешиш! Дхаса не е единственият град в Единадесетте кралства. Ако Курията не се събира тук, тя просто ще се събира някъде другаде. Или пък в скоро време Дхаса ще има нов епископ.

— Може би от нов епископ има нужда Валорет! — скочи на крака Уолфръм, поглеждайки към Лорис. — Що се отнася до мен, милорд, аз нямам епархия, от която да ме гоните. Докато съм жив, си оставам епископ. Нито вие, нито някой друг може да ми отнеме това, което ми е дал Бог! Кардиъл, аз съм с тебе!

— Това е безумие — запелтечи Лорис. — Смятате ли, че вие двамата можете да се противопоставите на цялата Курия?

— Не са само двама, милорд — каза Арилан и двамата с Толивър се изправиха и отидоха до Кардиъл.

Кориган вдигна объркано ръце.

— О, Боже, избави ни от принципните хора! Нима сега ще ни учат по-младите?

— Аз съм на повече години, отколкото е бил нашият Бог, когато е отхвърлил писарите и фарисеите — отвърна студено Арилан.

— Сайуърд? Джилбърт? С нас ли сте или с Лорис?

Двамата запитани се спогледаха, после погледнаха Уолфръм и се изправиха.

— С вас сме, милорд — каза Сайуърд. — Не ни харесват тези приказки за отлъчване.

— А може би ви харесват бунтовете? — изсъска Лорис. — Разбирате ли, че ако направите, каквото искате, аз мога да ви отстраня от служба, дори да ви отлъча от църквата…

— За неподчинение ли? — изсмя се презрително Арилан. — Не ми се вярва това да е причина за анатема, драги архиепископе. А за временно отстраняване — да, това е във властта ви. Но действията ни няма да се повлияят от вашите заплахи. Ние ще продължим да служим на хората, които разчитат на нас.

— Това е лудост! — прошепна възрастният Карстън, вторачил в тях старите си зачервени очи. — Какво ще спечелите от нея?

— Смятайте, че се застъпваме за вярата си, милорд — каза Толивър, — и че се опитваме да запазим правата на стадото си, което Бог ни е дал, за да се грижим за него. Не можем да допуснем цяло херцогство да бъде отстранено от църквата заради един или двама души.

— Ще видите как това ще стане още сега и на това място! — изкрещя Лорис. — Отец Хю, имате ли решението за отлъчване в готов за подписване вид?

Хю погледна към Лорис и лицето му побеля — той отдавна бе престанал да си води бележки. След това извади един пергамент от дъното на купчината и го подаде на Лорис.

— А сега — каза Лорис, като взе писалката на Хю и се подписа с размах, — обявявам херцогството Коруин, с всичките му градове и жители, за отлъчено от църквата, докато херцог Аларик Морган и деринският му роднина лорд Дънкан Маклейн не бъдат предадени на разположение на тази Курия. Кой ще се подпише заедно с мене?

— Аз — отвърна Кориган и си проби път до Лорис, а после взе в ръка писалката.

— Аз също — откликна като ехо и де Лейси.

Кардиъл проследи без коментар как Кориган сложи подписа си под страницата.

— Помислили ли сте какво ще каже кралят, когато разбере за вашите действия, Лорис? — попита той.

— Кралят е само едно немощно дете! — отвърна Лорис. — Той няма да се противопостави на цялото духовенство на Гуинид, още повече че и собственото му положение е поставено под съмнение. Той ще се подчини на отлъчването.

— Така ли мислите? — каза Арилан, навеждайки се върху масата от вълнение. — Той не беше толкова немощен, когато взе в ръцете си контрола над Съвета на регентите миналата есен, освободи Морган и назначи лорд Дери въпреки вашите протести. Нито пък беше немощен, когато победи вълшебницата Чариса и запази трона си. В действителност, доколкото си спомням, тогава немощният бяхте вие, милорд!

Лорис се зачерви и погледна строго към де Лейси, който се беше замислил с ръка над пергамента, докато Арилан говореше.