Поражението на дерините

— Това означава война — прошепна той. — И всички, които са на страната на врага, ще ни бъдат врагове. Нямаме друг избор.

— Лорис, ако е необходимо, ще заповядам да те изхвърлят. Толивър и вие — Уолфръм, Сайуърд, Джилбърт, проверете кога ще се махнат те. Кажете на стражите, че най-късно до полунощ искам да са заминали. Внимателно ги наблюдавайте.

— С удоволствие — отвърна Уолфръм.

С побеляло от гняв лице, с твърд и външно спокоен израз, Лорис се обърна кръгом и се измъкна от залата. След него си отидоха привържениците му и техните служители, накрая излязоха и четиримата епископи дисиденти. Когато вратата се затвори, в залата останаха само Кардиъл, Арилан и Хю. Хю се беше сгушил на стола, където бе седял по време на цялата разправия със страхливо наведена глава. Арилан пръв забеляза присъствието му. Той направи знак на Кардиъл да го последва и тръгна бързо към мястото, където беше Хю.

— Малко шпиониране, а, отец Хю? — запита тихичко той, а после го взе за ръката и внимателно, но със сила го изправи на крака.

Хю гледаше настрана, мачкаше края на расото си, а после сведе поглед към обутите си в сандали нозе.

— Не съм шпионин, милорд — каза той с тих глас. — Иска ми се да съм с вас.

Арилан погледна към Кардиъл, но той скръсти ръце на гърдите си.

— Какво ви накара да промените позицията си, отче? От няколко години сте секретар на Кориган.

— Това не е смяна на позицията, ваше превъзходителство, или поне не е смяна в последния момент. Миналата седмица, когато разбрах, че Лорис и Кориган искат да наложат отлъчване, предупредих за това негово височество херцога. Обещах му да бъда и занапред с Кориган, за да му съобщавам, каквото науча. Но след днешния ден не мога повече да остана с него.

— Май че те разбирам — усмихна се Кардиъл. — Денис, смяташ ли, че можем да му вярваме?

Арилан се усмихна.

— Мисля, че можем.

— Съгласен съм — каза Кардиъл и протегна ръка. — Добре дошъл в нашата група, отец Хю. Не сме много, но както се пее в псалмите, вярата ни е силна. Може би ти ще можеш да ни подскажеш какво смятат да правят сега Лорис и Кориган. Помощта ти ще е много полезна.

— Ще помагам с всичко, което мога, ваше превъзходителство — прошепна Хю и се наведе да целуне пръстена на Кардиъл. — Благодаря ви.

— Сега не е време за официалности — усмихна се Кардиъл. — Имаме по-важни неща за правене. Моля те да намериш секретаря ми, отец Ивънс, и след четвърт час и двамата да сте готови за работа. Трябва да пратим няколко бързи писма.

— Разбира се, ваше високопреосвещенство — усмихна се Хю, поклони се и излезе.

Кардиъл въздъхна и се отпусна в един празен стол, притвори очи и уморено разтърка чело. След това погледна към Арилан, който беше седнал на края на масата и се усмихваше на Кардиъл с израз на твърда решителност.

— Е, все пак го направихме, приятелю. Разцепихме църквата точно по средата в навечерието на военния конфликт.

Кардиъл изсумтя и се усмихна уморено.

— Война срещу Уенсит от Торънт, а освен това и гражданска война. Ако мислиш, че това не ни стига…

Арилан вдигна рамене.

— Това беше неизбежно. Все пак мъчно ми е за Келсън. Сега Лорис ще тръгне срещу него. Нали и той е наполовина дерини, също както Морган, а освен това е наследил и допълнителното могъщество на баща си.

— Което означава просто, че Келсън трябва да е живото доказателство колко добродетелен и чист може да бъде един дерини — каза Кардиъл. Той въздъхна, вдигна ръце и сплете пръстите си на тила, гледайки към тавана. — Какво мислиш за дерините, Денис? Мислиш ли, че те наистина са зло, както твърди Лорис?

Арилан се усмихна.

— Мисля, че някои дерини са зло, каквото може да бъде всеки друг. Но не смятам, че Келсън или Морган, или Дънкан са зло, ако това е същността на въпроса ти.

— Да. Просто си мислех. За първи път получавам ясен отговор от тебе по този въпрос — той се обърна към Арилан и му намигна. — Ако не бях сигурен в обратното, на няколко пъти бих се заклел, че ти си дерини.

Арилан се засмя от все сърце и тупна Кардиъл по рамото.

— Понякога ти идват наум абсурдни неща, Томас. Стига глупости. Да се хващаме за работа, ако не искаме истинските дерини да потропат на вратата ни.

— Не дай си боже! — поклати глава Кардиъл и се изправи.

Глава осемнадесета

Стой си, прочее, с твоите магии и с многото си вражди, с които си се занимавала от младини.

Исаия 47:12

Няколко часа преди да се зазори на втория ден след отпътуването, Морган и Дънкан видяха в далечината обградения със стени град Кулди. Бяха яздили без прекъсване почти двадесет часа след краткото спиране в Ретмут, което потвърди, че Келсън е заминал преди тях.