Поражението на дерините

— Подписвай, де Лейси — прошепна архиепископът и обърна поглед към Арилан. — Ще видим колко от нас ще подкрепят този амбициозен младеж и колко ще предпочетат да застанат на страната на истината.

След като де Лейси подписа, още осем епископи отидоха до стола на Лорис, седнаха и прибавиха подписите си към документа. Когато и те свършиха, на мястото си оставаше само Бредин. Лорис го погледна и се начумери, но лицето му се отпусна, когато Бредин се изправи бавно на крака и се поклони.

— Аз ставам, драги архиепископе — каза той тихо, — но не за да подпиша документа ви.

Кардиъл и Арилан размениха учудени погледи. Нима големият учен от Грикота в крайна сметка щеше да се присъедини към тях?

— Нито пък мога да подкрепя уважаваните господа от дясната ми страна — продължи Бредин. — Защото аз не съм съгласен с отлъчването по свои си причини, но не мога да се съюзявам с хората, които искат да скъсат с Курията и да я унищожат — а точно това ще стане, ако епископ Кардиъл и колегите му изпълнят заплахата си и се противопоставят на това събрание.

— Тогава какво смятате да направите, милорд? — попита Толивър.

Бредин вдигна рамене.

— Принуден съм да се въздържа. А тъй като в случая въздържането е безполезно и за двете страни, ще се прибера сред учените от моя кръг в Грикота и ще се моля за вас.

— Бредин… — започна Лорис.

— Недей, Едмънд, няма да променя мнението си. Не се безпокой. С нищо няма да ти преча.

Събранието го наблюдаваше с учудване, но Бредин си взе довиждане и с двете групи, а после величествено се оттегли. Когато вратата зад него се затвори, Лорис се обърна към Кардиъл, тръгна бавно към вътрешната страна на масата, където бяха шестимата бунтовни епископи и се развика гневно.

— Ще наложа временна забрана върху всички ви, веднага щом документите са готови, Кардиъл. Няма да оставя безнаказано това посегателство срещу моята власт.

— Приготвяйте документите си, Лорис — озъби се Кардиъл и опря двете си ръце на масата в отговор на строгия поглед на Лорис. — След като не разполагате с болшинството на Курията нито вашата временна забрана, нито отлъчването струват повече от хартията, върху която са написани!

— Единадесет епископа… — започна Лорис.

— Единадесет от двадесет и двама не са болшинство — изтъкна Арилан. — От единадесетте, които не са подписали, шест са тука, ще ти се противопоставят и няма никога да подпишат, един отказа да играе по свирката ти, а останалите четирима са пътуващи епископи, които нямат епархии и служат на стадото си там, където са хората. Ще са ти нужни седмици, за да намериш някой от тях и още повече, докато го убедиш да подпише.

— Това не ме интересува — прошепна Лорис. — Единадесет или дванадесет, не е ли все едно. Курията ще реши, че вие сте изпъдени, а хората ще намерят Морган и ще ни го доведат, за да се сложи по-бързо край на тази бъркотия. В крайна сметка, това е главната цел на моите действия.

— Не смяташ ли, че това ще разпали нова свещена война срещу дерините, архиепископе? — каза Толивър. — Можеш и да го отричаш, но и двамата знаем, че когато Уорън де Грей разбере, че отлъчването е обявено — а аз не се съмнявам, че ще го разбере, ако това зависи от вас — той ще започне най-кървавата война срещу дерините в двестагодишната история на нашето кралство. И за това ще има вашето съгласие!

— Ти си луд, ако мислиш така!

— Наистина ли? — отвърна Толивър. — Нима ти не ни каза, че си се срещал с Уорън и си му разрешил, ако може, да унищожи Морган? Нима ти…

— Нещата са по-сложни. Уорън е…

— Уорън е фанатичен враг на дерините, какъвто си и ти — намеси се в разговора Арилан. — Различието е само в степента на омразата. Той е разтревожен, че Коруин се е превърнал в убежище на дерините по време на управлението на Морган, че много от дерините, включително някои, които бягат от твоите преследвания във Валорет, са намерили подслон в Коруин и живеят там спокойно и тихо. Не мисля, че те ще чакат и ще се оставят да ги изколите, както беше в миналото, Лорис.

— Аз не съм касапин! — издума Лорис с презрение. — Не преследвам никого без причина. Но Уорън има право. Деринската напаст трябва да бъде премахната от лицето на земята. Може да им подарим живота, но само ако се откажат от злите си сили и ги захвърлят във вечния мрак. Трябва да се откажат от силите си и да премахнат завинаги възможността да ги използват отново.

— Смяташ ли, че простите хора могат да видят това тънко различие между дерините, Лорис? — запита възмутено Кардиъл. — Уорън ще им каже да убиват и те ще убиват. Когато настане това време, хората няма да могат да отделят деринските апостоли, които са се отказали от силата си, и тези от тях, които не са съгласни да отхвърлят правата си, получени по рождение.

— Чак дотам няма да се стигне — възрази Лорис. — Уорън ще се подчини на моите…

— Махни се! — заповяда Кардиъл. — Махни се, преди да съм забравил, че съм духовник и да съм направил нещо, за което после мога да съжалявам! Призлява ми от тебе, Лорис!

— Как смееш…

— Казах, махай се оттук.

Лорис закима бавно с глава, а сините очи горяха като въглени на белокосата му глава.