Принц с часовников механизъм

неща: типичното за част от Клейва самодоволство, лош късмет и

недобро стечение на обстоятелствата, а също и някои не дотам удачни

твои решения, Шарлот. Ще те държа отговорна за тях.

— Значи сте съгласен с Бенедикт! — извика Шарлот.

— Бенедикт Лайтууд е негодник и лицемер — уморено отвърна

Консулът. — Всички го знаят. Но има политическо влияние, затова ще е

по-добре да го предразположим с това шоу, вместо да го отблъскваме,

като го игнорираме.

— Шоу? Така ли наричате това, което се случи? — жлъчно попита

Шарлот. — Възложихте ми непосилна задача.

— Поставих ви задача да установите къде се крие Магистърът —

рече Консулът Уейланд. — Човекът, който нахълта в Института, уби

слугите ви, отмъкна Пиксиса ви и възнамерява да построи армия от

механични чудовища, за да унищожи всички ни. Накратко, човекът,

който трябва да бъде спрян. Като ръководител на Анклава, Шарлот, ваша

задача е да го направите. Ако смятате това за невъзможно, може би все

пак трябва да се запитате защо толкова държите на тази работа.

2

Обезщетенията

Главата си склони на мойто рамо, разкъсващата горест сподели.

Ще ти олекне, ще я взема цялата. Таз мъничка утеха приеми.

Александър Поуп, "Елоиз към Абелар"

Магическата светлина, осветяваща Голямата библиотека, започна

да премигва подобно на свещ, която се стапя върху поставката си, но

Теса знаеше, че това е само във въображението й. Магическата светлина,

за разлика от огъня или светилния газ, не гаснеше никога и не изгаряше

докрай.

Очите й бяха започнали да се уморяват, и изглежда, не само

нейните. Бяха се настанили около една от дългите маси, Шарлот начело,

Хенри отдясно на Теса. По-нататък един до друг се бяха разположили

Уил и Джем; единствено Джесамин бе седнала в най-отдалечения край,

отделно от останалите. Масата бе зарината с най-различни бумаги —

стари вестникарски статии, книги, листове пергамент, покрити с тънка

паяжина от букви. Това бяха генеалогии на различни фамилии

Мортмейн, книги по история на автоматоните, огромно количество

книги със заклинания за призоваване и обвързване и всякакъв вид

изследвания за клуба "Пандемониум", които Мълчаливите братя бяха

успели да изровят от архивите си.

Теса имаше за задача да изчете вестникарските статии и да

отбележи всичко, свързано с Мортмейн и корабната му компания;

погледът й вече бе започнал да се премрежва, а думите танцуваха по

страниците. Почувства облекчение, когато Джесамин наруши

мълчанието, блъсна встрани книгата, която четеше — "За движещите

сили на магията", — и каза:

— Шарлот, мисля, че само си губим времето.

Шарлот вдигна очи, в които се четеше обида.

— Джесамин, не е необходимо да продължаваш, щом като не

желаеш. Искам само да кажа, че се съмнявам някой от нас да е очаквал да

ни помогнеш, и че, ако си толкова неспособна да се съсредоточиш, няма

как да ти помогна, въпреки че не мога да не се запитам дали изобщо

знаеш какво точно търсиш. В състояние ли си изобщо да кажеш кое

заклинание е за обвързване и кое за призоваване, ако ги сложа пред теб?

Теса бе озадачена. Шарлот рядко си позволяваше да е толкова

остра към някого от тях.

— Искам да помогна — мрачно каза Джеси. — Само че всички тези

машинарии на Мортмейн направо ме убиват. Искам той да бъде заловен

и наказан.

— Не, не искаш — Уил разгърна някакъв пергамент, толкова стар,

че изпука, и измери с поглед черния символ върху страницата. — Искаш

братът на Теса да бъде заловен и наказан, за да продължиш да си

мислиш, че е влюбен в теб, което всъщност не е вярно.

Джесамин пламна.

— Не го искам. Тоест, не го исках. Тоест… ъъъ! Шарлот, Уил се

заяжда с мен.

— Слънцето изгрява от изток — каза Джем, без да се обръща към

никого конкретно.

— Не искам да бъда изхвърлена от Института, ако не успеем да

намерим Магистъра — продължи Джесамин. — Толкова ли е трудно за

разбиране.

— Не ти ще бъдеш изхвърлена от Института, а Шарлот. Сигурен

съм, че Лайтууд ще искат ти да останеш. Бенедикт има двама синове за

женене. Вероятно си очарована — каза Уил.

Джесамин направи физиономия.

— Те са ловци на сенки. Сякаш искам да се омъжа за такъв.

— Джесамин, ти също си такава.

Преди Джесамин да отвърне, вратата на библиотеката се отвори и

вътре влезе Софи, свеждайки покритата си с бяло боне глава. Тя тихо

прошепна нещо на Шарлот, която се изправи.

— Брат Енох е тук — каза тя. — Трябва да говоря с него. Уил,

Джесамин, опитайте се да не се избиете, докато ме няма. Хенри, би ли

могъл…

Гласът й внезапно заглъхна. Хенри бе вперил поглед надолу към

книгата пред себе — трактата на Ал Джазари* "Енциклопедия на

изумителните механични устройства“ — и не чуваше и не виждаше

нищо друго. Шарлот разпери ръце и излезе от стаята заедно със Софи.

* Ал Джазари — арабски умен, конструирал през XII в. няколко

автоматични машини, сред които кухненски уреди и програмируеми