Принц с часовников механизъм

музикални автомати, задвижвани с вода. — Бел. прев.

В момента, в който вратата се затвори зад нея, Джесамин хвърли

отровен поглед към Уил.

— Ако смяташ, че ми липсва опит, за да помагам, какво в такъв

случай прави тя тук? — и посочи към Теса. — Не искам да бъда груба, но

мислиш ли, че тя може да различи заклинание за обвързване от

заклинание за призоваване? Ами ти, Уил, можеш ли? Ами че ти изобщо

не си даваш труд да внимаваш в часовете, едва ли си в състояние да

различиш заклинание за обвързване от рецепта за приготвяне на суфле.

Уил се облегна назад и произнесе в унес:

— "Аз съм побъркан само при северозападен вятър, но щом духа

откъм юг, различавам сокол от сойка”*.

* "Хамлет", Уилям Шекспир, превод Валери Петров. — Бел. прев.

— Джесамин, Теса любезно предложи да помогне, а в момента се

нуждаем от всяко око — строго каза Джем. — Уил, не цитирай „ Хамлет".

Хенри…

Джем се покашля.

— ХЕНРИ.

Хенри вдигна поглед, премигвайки.

— Да, скъпа? — той отново премигна, оглеждайки се. — Къде е

Шарлот?

— Излезе, за да говори с Мълчаливите братя — каза Джем, който

не изглеждаше ядосан от това, че Хенри го бе объркал с жена си. —

Всъщност, страхувам се… че в известна степен съм съгласен с Джесамин.

— Слънцето залязва на запад — отвърна Уил, който очевидно бе

чул предишния коментар на Джем.

— Но защо? — възкликна Теса. — Не можем да се откажем точно

сега. Това би означавало да предадем Института на този ужасен

Бенедикт Лайтууд.

— Ни най-малко не предлагам да не правим нищо, много добре

разбирате това. Само че през цялото време се опитваме да

разшифроваме какво ще направи Мортмейн. Опитваме се да предвидим

бъдещето, вместо да се опитваме да разберем миналото.

— Знаем миналото на Мортмейн и плановете му — Уил махна с

ръка към вестниците. — Роден е в Девън, бил е корабен хирург, станал е

богат търговец, забъркал се е в черна магия и сега планира да управлява

света с помощта на огромната си армия от механични създания. Не

толкова нетипично за решителен и непоколебим млад мъж.

— Не мисля, че някога е казвал, че ще управлява света — прекъсна

го Теса. — Само Британската империя.

— Благодаря за уточнението — каза Уил. — Исках само да

отбележа, че знаем какъв е произходът на Мортмейн. Едва ли имаме

вина, че не е особено интересен… — той внезапно замлъкна. — Хм.

— Какво "хм"? — попита Джесамин, като изнервено премести

поглед от Уил към Джем. — Искам да ви кажа, че от начина, по който вие

двамата общувате — сякаш си четете мислите направо ме побиват

тръпки.

— Хм — отвърна Уил. — Джем искаше просто да каже, и аз съм

склонен да се съглася с него, че историята за живота на Мортмейн е

някак твърде обикновена, някакви празни дрънканици. Малко лъжа,

малко истина, но в нея едва ли има нещо, което може да ни помогне. Това

са само неща, които той е съчинил и после е подхвърлил на вестниците,

за да има какво да публикуват за него. Още повече, че изобщо не ни е

грижа колко кораба притежава; искаме да знаем къде е учил черна магия

и от кого.

— И защо мрази ловците на сенки — добави Теса.

Сините очи на Уил бавно се обърнаха към нея.

— Дали е омраза? — попита той. — Допускам, че е просто стремеж

към господство. След като ни премахне от пътя си, и с армията от

механични създания на своя страна, ще получи могъществото, към което

се стреми.

Теса поклати глава.

— Не, не е само това. Трудно е да се обясни, но той мрази

нефилимите. За него това е нещо много лично. И то има връзка с този

часовник. Сякаш жадува да получи отплата за нещо лошо, което му е

било причинено, за това, че е бил наранен.

— Обезщетение — внезапно произнесе Джем, оставяйки писалката,

която държеше.

Уил го погледна озадачено.

— Това някаква игра ли е? Казваш първата дума, която ти дойде

наум. В такъв случай казвам генуфобия. Означава безпричинен страх от

колене.

— Каква е думата за безпричинен страх от досадни идиоти? —

осведоми се Джесамин.

— Отделът за обезщетения към архива — каза Джем, игнорирайки

казаното и от двамата. — Консулът спомена за това вчера и оттогава не

ми излиза от главата. Трябва да погледнем там.

— Обезщетения ли? — попита Теса?

— Когато някой долноземец или мундан заяви, че ловец на сенки е

нарушил Закона във взаимоотношенията си с него, долноземецът трябва

да подаде жалба за обезщетение. Прави се разследване и долноземецът

получава определено заплащане, стига да може да приведе достатъчно

убедителни доказателства.

— Е, добре, изглежда малко глупаво, погледнато отстрани — каза

Уил. — Не че Мортмейн ще тръгне да подава жалба срещу ловците на

сенки по общоприетия ред. "Дълбоко възмутените ловци на сенки

отказаха да умрат, когато го поисках от тях. Искам компенсация. Моля

изпратете чек на А. Мортмейн, „Кенсингтън Роуд", №18."

— Стига шегички — каза Джем. — Може би изобщо не е мразел

ловците на сенки. Може би в някакъв момент се е опитал да получи

обезщетение по официалния ред, но не е успял. Какво ще загубим, ако

проверим? Най-лошото, което може да ни се случи, е да не открием нищо,

което е същото, което сме постигнали и към момента.