Принц с часовников механизъм

Той погледна през прозореца; тя разбра, че се бореше с чувствата

си.

— Не е нужно да се извиняваш, че не можеш да отговориш на

чувствата ми.

— Но Джем — озадачено отвърна тя, мислейки само как да намали

болката и да направи така, че той да не се чувства толкова наранен. —

Извинявам се за държанието си онази нощ. Беше невъздържано и

недопустимо. Какво ли си си помислил за мен…

Той я погледна изненадано.

— Теса, не е възможно да мислиш така. Аз бях този, който се държа

недопустимо. Не мога да те погледна в очите оттогава, мислейки си

колко ли ме презираш…

— Не бих могла да те презирам — отвърна тя. — Никога не съм

срещала някой толкова мил и добър, колкото теб. Помислих си, че си бил

отвратен от мен и ме презираш.

Джем изглеждаше потресен.

— Как мога да те презирам, когато собственото ми безумие доведе

до случилото се между нас? Ако не бях толкова отчаян, щях да се държа

по-въздържано.

Той си мисли, че е трябвало да се държи по-въздържано и да ме

възпре, помисли си Теса. Той не очаква благоприличие от мен. Предполага,

че това не е в природата ми. Тя отново се втренчи в прозореца или в

това късче, което можеше да се види през него. Реката, черните лодки,

които се полюшваха от прилива, дъждът, който се смесваше с водата в

реката.

— Теса — той се изправи в каретата и опитвайки се да запази

равновесие, се премести до нея; разтревоженото му красиво лице сега бе

по-близо до нейното.

— Знам, че мунданските момичета биват учени да не ги

съблазняват мъжете. Че мъжете са слаби и жените трябва да ги

възпират. Уверявам те, че нравите на ловците на сенки са различни. По-

равноправни. Еднакво сме отговорни за това, което правим.

Тя го погледна. Бе толкова мил, помисли си тя. Сякаш бе прочел

страховете й и се опита да ги разсее, преди още тя да бе успяла да ги

изрече на глас.

След това си помисли за Уил. За това, което се бе случило между тях

предишната вечер. Опита се да прогони спомена за студения въздух край

тях, за топлината между телата им, вкопчени едно в друго. Беше

дрогирана, както и той. Всичко, което бяха казали или направили, е било

единствено в резултат на дрогата. Нямаше нужда да казва за това на

никого; то не означаваше нищо. Абсолютно нищо.

— Кажи нещо, Теса — гласът на Джем потрепери. — Страхувам се,

че си мислиш, че съжалявам за онази нощ. Но аз не съжалявам —

палецът му докосна китката й, голата кожа между маншета на ръкава й и

ръкавицата й. — Съжалявам единствено за това, че стана някак твърде

бързо. Аз… аз бих предпочел първо да те ухажвам. В присъствието на

компаньонка.

— Компаньонка ли? — Теса не можа да не се разсмее.

Той продължи по-решително.

— Да ти разкрия първо чувствата си, а след това да ти ги покажа.

Да напиша стихове за теб…

— Ти дори не обичаш поезия — каза Теса, а в гласа й се долавяше

едва ли не смях.

— Не, но ти ми въздействаш така, че искам да съчинявам стихове.

Това нищо ли не означава?

Устните на Теса се извиха в усмивка. Тя се наведе напред и се взря в

лицето му, толкова близко до нейното, че можеше да различи всяка една

сребърна мигла върху клепачите му, неясните следи от белези върху

бледата му шия, където някога вероятно е имало знаци.

— Звучи като заучено, Джеймс Карстерс — каза тя. — На колко още

момичета си го казвал, за да ги впечатлиш?

— Интересува ме само едно момиче — каза той. — Въпросът е дали

тя ще се впечатли?

Тя му се усмихна.

— Да, ще се впечатли.

Секунда по-късно — тя не разбра как се случи това — той я

целуваше, меките му устни бяха върху нейните, ръката му се вдигна

нагоре, за да обгърне лицето и брадичката й, като държеше лицето й

изправено. Теса чу някакво леко шумолене и разбра, че копринените

цветя върху шапката й се бяха смачкали, когато тялото му се бе

притиснало в нейното. Тя се хвана за реверите на палтото му, за да го

задържи на разстояние и за да не падне.

Каретата рязко спря. Джем се дръпна от нея, имаше доста

зашеметен вид.

— В името на ангела — каза той. — Май наистина се нуждаем от

компаньонка.

Теса поклати глава.

— Джем, аз…

Той все още не можеше да дойде на себе си.

— Мисля, че ще е по-добре да седна отсреща — каза той и се

премести на седалката срещу нея. Теса погледна през прозорчето. През

процепа на завеската видя сградата на парламента да се мержелее над

тях, кулите й се извисяваха на фона на небето, което бе станало по-

светло. Дъждът бе престанал. Чудеше се защо каретата бе спряла; и

наистина в следващия момент тя се раздвижи, насочвайки се право към

нещо, което приличаше на отверстие от черна сянка, отворило се пред

тях. Вече бе подготвена, така че този път не ахна от изумление; наоколо

цареше тъмнина и после каретата влезе в някакво огромно пространство

от черен базалт, осветено от факли, точно такива, каквито имаше в

залата, където бе заседавал Съветът.

Каретата спря и вратата се отвори. Няколко Мълчаливи братя бяха

застанали отсреща, начело с брат Енох. Двама братя бяха застанали от

двете му страни, всеки от тях държеше горяща факла. Качулките им бяха