Принц с часовников механизъм

— Това очевидно е точно така — каза Джем с критичен тон, а

когато Теса го погледна, той й се усмихна, без Джесамин да го види.

15

Хиляди пъти повече

Ужасно нещо има в тез хиляди цветя!

За розата прекършена не ви ли дожаля?

Захвърли я той, ето, почива ми в дланта…

И час не ще живее. Убита красота!

Шарлот Миу, "В гробището Нанхед"

Остатъкът от деня бе изпълнен с напрежение, докато ловците на

сенки се подготвяха за срещата с Нат вечерта. Този ден не се храниха

заедно в трапезарията, тъй като всички имаха много работа — трябваше

да прегледат и почистят оръжията си, да подготвят униформите си и да

разгледат картата на града, докато Бриджет, напявайки мрачни балади,

сновеше нагоре и надолу по коридорите, разнасяйки подноси със

сандвичи и чай.

Ако не бе поканата на Софи да дойде и да хапне нещо, Теса нямаше

да сложи нищо в устата си целия ден; гърлото й се бе свило от

напрежение и тя едва успя да преглътне няколко халки.

Ще се видя с Нат тази вечер, помисли си тя, вперила поглед в

огледалото, докато Софи, коленичила в краката й, завързваше обувките

й — мъжки обувки от скривалището на Джесамин.

И след това ще го предам.

Спомни си за деня, в който Нат бе лежал в скута й в каретата след

партито в дома на Де Куинси и начина, по който бе изкрещял името й и

се бе вкопчил в нея, когато се бе появил, брат Енох. Чудеше се каква част

от това бе просто театър. Нямаше съмнение, че бе ужасен — зарязан от

Мортмейн, мразен от Де Куинси и оказал се в ръцете на ловците на

сенки, на които нямаше основание да вярва.

Бе му казала, че може да се довери на ловците на сенки, но той не я

бе послушал. Бе в очакване на това какво ще му предложи Мортмейн.

Нещо повече, искаше да разполага с нея, с Теса. Не се интересуваше от

нищо друго. Всичките тези години, прекарани заедно с нея, времето,

което ги бе свързало толкова плътно, че тя си мислеше, че са

неразделни, не означаваха нищо за него.

— Не тъжете, госпожице — каза Софи, изправяйки се и отупвайки

ръце. — Той не е… искам да кажа, той не заслужава това.

— Кой не заслужава това?

— Брат ви. Нали за него мислите?

Теса присви очи подозрително.

— Знаеш за какво си мисля, защото имаш Зрението ли?

Софи се засмя.

— Не, за бога. Изписано е на лицето ви. Винаги имате това

изражение, когато мислите за господаря Натаниъл. Само че той е калпав

човек, госпожице, и не заслужава толкова да го мислите.

— Той ми е брат.

— Това не значи, че сте като него — решително каза Софи. —

Някои просто са си родени такива и туй то.

Някакво вироглаво дяволче сякаш накара Теса да попита:

— А какво ще кажеш за Уил? И за него ли мислиш, че е роден лош?

Беше казала, че е очарователен и същевременно отровен като змия.

Софи повдигна изящните си като арки вежди.

— Господарят Уил без съмнение е пълна загадка.

Преди Теса да отвърне, вратата се отвори и на прага й застана

Джем. — Шарлот ме изпрати да ти дам… — започна той, но не можа да

продължи, взрян в Теса.

Тя се погледна. Панталони, обувки, риза, жилетка… Беше наистина

странно усещане да си облечен в мъжки дрехи — бяха тесни на места,

където тя не бе свикнала дрехите да са тесни, и широки на други;

усещаше сърбеж, но това едва ли обясняваше изражението върху лицето

на Джем.

— Аз… — Джем се бе изчервил, червенината бе заляла лицето му

чак до яката. — Шарлот ме изпрати да ти кажа, че те чакаме в гостната —

каза той. След това се обърна и бързо излезе от стаята.

— О, боже — озадачено каза Теса. — Какво беше това?

Софи се усмихна едва забележимо.

— Погледнете се в огледалото и ще разберете.

Теса се погледна. Бе се изчервила, помисли си тя, косата й падаше

разбъркано върху ризата и жилетката й. Ризата бе ушита така, сякаш

щеше да я носи жена, защото не я стягаше в гърдите, както се бе

страхувала, че може да се окаже; но независимо от това бе тясно

прилепнала, заради по-дребната фигура на Джеси. Панталоните също

бяха прилепнали, каквато бе модата. Тя наклони глава. Имаше нещо

неблагопристойно в това, нямаше съмнение. Мъжът не би трябвало да

вижда формата на краката на жената или извивките на бедрата й. Имаше

нещо в облеклото на мъжете, което я караше да се чувства не толкова

мъж, колкото… разсъблечена.

— Господи — каза тя.

— Именно — отвърна Софи. — Но не се притеснявайте. Ще ви стоят

по-добре, когато се превъплътите и освен това… той ви харесва всякак.

— Аз… ти наистина ли… искам да кажа, мислиш ли, че ме харесва?

— И още как — отвърна Софи невъзмутимо. — Трябваше да видите

как ви гледа, когато си мислеше, че не го виждате. Или как гледа, когато

някоя врата се отвори, и колко е разочарован, когато на прага й не сте

застанали вие. Господарят Джем не е като господаря Уил. Той не може да

крие чувствата си.

— А ти не си ли… — Теса търсеше точната дума. — Софи, ти не си

ли… не си ли ми ядосана?

— Защо да съм ви ядосана? — веселите нотки в гласа на Софи

сякаш бяха изчезнали и сега гласът й прозвуча предпазливо неутрално.