Принц с часовников механизъм

свалени. И двамата бяха слепи, но само единият, подобно на брат Енох,

нямаше очи, останалите имаха очи, които бяха затворени, а върху тях

бяха изписани черни руни. Устните на всички бяха зашити.

Добре дошла отново в Града на тишината, дъще на Лалит,

прозвуча гласът на брат Енох в главата на Теса.

Теса понечи да протегне ръка назад и да усети тежестта на ръката

на Джем върху своята, да го остави да й помогне да слезе от каретата. Но

в този момент си помисли за Шарлот. Шарлот толкова малка и силна,

която не се облягаше на никого.

Тя излезе от каретата сама, звукът от токовете на обувките й

отекваше върху базалтовия под.

— Благодаря, брат Енох — каза тя. — Тук сме, за да се видим с

Джесамин Лавлис. Ще ни заведете ли при нея?

Затворът на Града на тишината бе под нивото на първия стаж, след

павилиона на Говорещите звезди. Тъмно стълбище водеше надолу.

Мълчаливите братя вървяха отпред, следвани от Джем и Теса, които не

си бяха казали нито дума, след като слязоха от каретата. Но тази тишина

не бе неловка. Имаше нещо в натрапчивото величие на Града от кости с

неговите огромни мавзолеи и извисяващи се нагоре арки, което я

караше да се чувства като в музей или в църква, където се изискваше да

се говори шепнешком.

В дъното на стълбите коридорът се разклоняваше в две посоки;

Мълчаливите братя завиха наляво и отведоха Джем и Теса почти до

дъното на коридора. Докато вървяха по коридора, минаха край редица

малки стаички, всяка от които имаше решетка и катинар на вратата. Във

всяка от тях имаше само легло и умивалник. Стените бяха от камък и

миришеше на влага. Теса се чудеше дали се намираха под Темза или на

друго място.

Най-сетне братята се спряха пред една врата, втората от края на

коридора, и брат Енох докосна катинара. Той се отвори с щракване и

веригите, които държаха вратата затворена, се смъкнаха.

Моля, влезте, каза брат Енох, отдръпвайки се. Ние ще ви чакаме

отвън.

Джем сложи ръка върху дръжката, но разколебано погледна към

Теса.

— Може би е по-добре да поговориш първо насаме с нея. Като жена

с жена.

Теса бе изненадана.

— Сигурен ли си? Ти я познаваш по-добре, отколкото аз…

— Но ти познаваш Нат — отвърна Джем и после бързо отмести

поглед. Теса имаше усещането, че има нещо, което той не й казва.

Усещане, толкова нетипично по отношение на Джем, че тя не знаеше как

да реагира.

— Аз ще вляза след малко, когато тя вече ще е по-спокойна.

Теса кимна бавно. Брат Енох отвори вратата и тя влезе вътре,

потрепервайки, когато тежката врата се затвори зад гърба й.

Стаята бе малка, подобна на останалите, с каменни стени. Имаше

умивалник и нещо, което някога вероятно е било керамична кана за

вода; сега то бе на парчета върху пода, сякаш някой го бе запратил със

сила към стената. Върху тясното легло седеше Джесамин, в дълга бяла

роба, увита с грубо одеяло. Косата й падаше върху раменете на

разбъркани кичури, а очите й бяха зачервени.

— Добре дошла. Приятно местенце, нали? — каза Джесамин. Гласът

й прозвуча дрезгаво, сякаш гърлото й бе подпухнало от плач. Тя

погледна към Теса и долната й уста започна да трепери. — Шарлот

сигурно те изпраща, за да ме върнеш обратно?

Теса поклати глава.

— Не.

— Но — очите на Джесамин се наляха със сълзи — тя не може да ме

остави тук. Аз я чувам, по цели нощи — потрепери тя, придърпвайки

одеялото към себе си.

— Какво чуваш?

— Смъртта — каза тя, — как нашепва от гробовете. Ако остана тук

по-дълго, ще отида при нея. Знам го.

Теса седна на ръба на леглото и внимателно докосна косата на

Джесамин, погалвайки сплъстените й кичури.

— Това няма да стане — каза тя и Джесамин започна да хлипа.

Раменете й се разтресоха. Теса безпомощно се огледа наоколо, сякаш

нещо в окаяната килия би могло да й помогне. — Джесамин — каза тя. —

Донесох ти нещо.

Джесамин бавно вдигна лице.

— От Нат ли е?

— Не — тихо каза Теса. — Нещо от твоите неща — тя пъхна ръка в

джоба си и когато я протегна към Джесамин, в дланта й лежеше

мъничкото бебе, което бе взела от кошчето в кукленската къщичка на

Джесамин. — Бебето Джеси.

Джесамин възкликна тихо и грабна бебето от ръката на Теса. После

го притисна силно към гърдите си. От очите й потекоха сълзи, които

оставяха следи върху недотам чистото й лице. Тя наистина

представляваше тъжна гледка. Освен ако…

— Джесамин — отново каза Теса. Чувстваше се така, сякаш

Джесамин бе някакво животинче, което трябваше да бъде успокоено, и

че повтаряйки името й, можеше да помогне с нещо. — Имаме нужда от

помощта ти.

— Искате да предам Нат — сопнато отвърна Джесамин. — Но аз не

знам нищо. Не знам дори защо съм тук.

— Разбира се, че знаеш — беше Джем, който влезе в килията. Той

бе зачервен и едва си поемаше дъх, все едно беше тичал. Хвърли

съзаклятнически поглед към Теса и затвори вратата зад себе си. —

Много добре знаеш защо си тук, Джеси…

— Защото се влюбих! — отново се сопна Джесамин. — Би трябвало

да знаеш какво означава това. Виждам как гледаш Теса. — Тя хвърли

отровен поглед към Теса, чиито бузи пламнаха. — Нат поне е човек.

Джем не загуби самообладание.