Принц с часовников механизъм

Изпадна в доста неловка ситуация, Теса, помисли си тя.

— Помислих си, че имаше някакъв момент, когато го гледаше с

възхищение. Това е всичко. Нямах предвид нищо друго, Софи.

Софи мълча доста дълго, така че Теса си помисли, че е ядосана или

дори по-лошо, ужасно наранена. Най-после тя каза:

— Имаше момент, когато аз… аз наистина му се възхищавах. Той

беше толкова внимателен и мил, както никой друг мъж, когото

познавам. И толкова очарователен, когато го погледнеш, а и свиренето

му… — тя поклати глава и тъмните й къдрици се разтърсиха. — Само че

той изобщо не се интересува от мен. С нито една дума или жест не ми е

показал, че споделя възторга ми, въпреки че никога не е бил

невнимателен.

— Софи — тихо каза Теса. — Ти винаги си била повече от слугиня,

откакто съм тук. Ти си добър приятел. Никога не бих направила нещо,

което би могло да те нарани.

Софи погледна към нея.

— Харесвате ли го?

— Мисля — предпазливо отвърна Теса, — че го харесвам.

— Добре — въздъхна Софи. — Той заслужава това. Заслужава да

бъде щастлив. Господарят Уил винаги е бил звездата, която свети по-

силно, този, който привлича вниманието… докато Джем е пламъкът,

който гори равномерно; непоколебим и честен. Той може да ви направи

щастлива.

— И на теб няма да ти е неприятно?

— Да ми е неприятно? — Софи поклати глава. — О, госпожице Теса,

много мило от ваша страна, че ви е грижа за това, какво си мисля, но не е

така. Няма да ми е неприятно. Моята симпатия към него, а това е всичко,

което е имало, момичешката ми симпатия охладня и се превърна в

приятелство. Мечтата ми е само той и вие да сте щастливи.

Теса бе изумена. Толкова се бе притеснявала как се чувства Софи, а

излиза, че тя нямаше нищо против. Какво се бе случило, след като Софи

бе плакала за това, че Джем е болен в нощта, когато бяха избягали от

моста „Блекфрайърс"? Да не би…

— Излизаш ли с някого? Сирил или…

Софи изви очи.

— О, милостиви боже, смили се над нас. Първо Томас, сега Сирил.

Кога най-после ще престанете да се опитвате да ме омъжите за първия

срещнат?

— Трябва да има някой…

— Няма никой — решително каза Софи, изправяйки се и

обръщайки Теса към огледалото. — Готово. Сега скрийте косата си под

шапката и ще бъдете образец на джентълмен.

Теса направи това, което Софи й каза.

Когато Теса влезе в библиотеката, малката група ловци на сенки —

Джем, Уил, Хенри и Шарлот, всички в униформите си — бяха седнали

около една маса, върху която бе поставено малко продълговато

устройство от месинг. Хенри оживено жестикулираше, сочейки го, гласът

му се извисяваше.

— Ето върху това — казваше той — работя сега. Много подходящо

е за този случай. Предназначението му е да функционира като оръжие

срещу механичните убийци.

— Тъпо, колкото впрочем е и самият Нат Грей — каза Уил. — Само

че главата му не е пълна със зъбчати колела, Хенри. Той е човек.

— Възможно е да доведе със себе си някое от онези същества. Не

сме сигурни, че няма да дойде в компанията на някое от тях. Ако не с

друг, то може би поне с онзи механичен кочияш на Мортмейн…

— Мисля, че Хенри има право — каза Теса и всички извиха глави и

я погледнаха. Джеймс отново се изчерви, само че не толкова силно и този

път я възнагради с нещо като усмивка; погледът на Уил се плъзна нагоре

и надолу по тялото й, без да бърза.

После каза:

— Изобщо не приличаш на момче. Приличаш на момиче,

преоблечено в мъжки дрехи.

Тя не бе сигурна дали той каза това с одобрение или неодобрение

или пък се отнасяше с безразличие към този факт.

— Не се опитвам да заблудя никого, освен случайните минувачи —

ядосано отвърна тя. — Нат знае, че Джесамин е момиче. А дрехите ще ми

стоят по-добре, когато се превъплътя в нея.

— Може би трябва да го направиш още сега — каза Уил.

Теса му хвърли гневен поглед, след това затвори очи.

Беше по-различно да се превъплътиш в някого, в когото вече си се

превъплъщавал. Не й бе необходимо да държи нещо, което е

принадлежало на Джесамин или се е намирало близо до нея. Беше като

да затвориш очи и да протегнеш ръка към гардероба, за да напипаш

някоя позната дреха и да я измъкнеш оттам. Тя протегна ръка за

Джесамин вътре в себе си и се обгърна с облика й; усещайки въздуха,

което минаваше през белите й дробове, когато гръдният й кош се сви,

косата й се изплъзна изпод шапката и се посипа по лицето й като вълни

царевична свила. Тя отново я скри под шапката и отвори очи.

Всички бяха вперили очи в нея. Джем бе единственият, който й се

усмихна, когато тя премигна срещу светлината.

— Невероятно, наистина — каза Хенри. Ръката му докосваше леко

предмета върху масата.

Теса, която се почувства неспокойно заради множеството очи,

вперени в нея, се приближи към масата.

— Какво е това?

— Това е… адското устройство, изобретено от Хенри — каза Джем.

— Идеята му е да разруши устройствата, които карат механичните

създания да функционират.

— Завърта се ето така — и Хенри показа как трябва да се завърти

долната половина на нещото в едната посока, а горната — в другата

посока. — След това се хвърля. Добре е да се улучи такова място в

автоматона, където то да се прикрепи. Предназначението му е да