Принц с часовников механизъм

Бриджет…

Теса погледна към Софи, която седеше тихо в един ъгъл на

библиотеката и изглежда не бе чула Уил. Междувременно от кухнята се

разнесе гласът на Бриджет, която пееше поредната ужасяваща балада:

Но дългия си нож със острието

прободе Джон на своя брат сърцето.

Кръвта потече като из ведро.

И каза Джон на Уилям за добро:

Дълбока раната е, ще кърви,

копринената риза си свали,

от край до край на две я раздери,

стегни добре раненото сърце

и рукналата кръв ще спре.

— В името на Ангела — каза Шарлот, — трябва да направим нещо,

преди да ни е подлудила напълно.

Преди някой да успее да отговори, нещо изтропа по прозореца. Теса

толкова се стресна, че отстъпи крачка назад. В същото време из целия

Институт се разнесе пронизително звънтене; бе звукът на сигналната

камбана на входа. Шарлот каза нещо на Уил, което бе заглушено от

звънтенето, и той излезе от стаята, а Шарлот я прекоси, плъзна

прозореца нагоре, за да го отвори и хвана нещо, което кръжеше във

въздуха.

После се обърна, държейки в ръка някакво пърхащо парче хартия;

то приличаше на бяло птиче, ъглите му потрепваха от вятъра. Косата й

се развяваше и Теса си спомни колко млада е Шарлот.

— Предполагам, че е от Нат — каза Шарлот. — Неговото съобщение

за Джесамин.

Тя го подаде на Теса, която разкъса кремавия пергамент по

дължина, нетърпелива да го отвори.

Теса вдигна очи.

— От Нат е — потвърди тя. — Съгласен е да се срещне с Джеси на

обичайното място при залез-слънце. — Теса възкликна тихо, когато

разпознавайки, че е била прочетена, бележката внезапно лумна в

пламък, който не бе горещ, и постепенно започна да се смалява, докато в

дланта й не остана само ивица черна пепел.

— Това ни дава още малко време — каза Хенри. — Ще отида да

кажа на Сирил да приготви каретата.

Той погледна към Шарлот, сякаш очакваше одобрението й, но тя

само кимна, без да го погледне. Хенри въздъхна и излезе от стаята, като

едва не се сблъска на прага с Уил, който точно се връщаше, следван от

някакъв човек в пътническо наметало. За момент Теса се запита дали

това не бе някой от Мълчаливите братя, но в следващия момент

посетителят свали качулката си и тя видя познатите пясъчноруси

къдрави коси и зелени очи.

— Гидеон Лайтууд? — изненадано каза тя.

— Сега вече Институтът няма да остане без ловец на сенки — каза

Шарлот и пусна в джоба си картата, която държеше.

Софи бързо се изправи и замръзна, не знаеше какво да направи или

да каже в присъствието на най-големия син на фамилията Лайтууд,

когато не бяха в залата за тренировка. Гидеон огледа стаята. Както всеки

друг път, зелените му очи бяха невъзмутимо спокойни. Уил, застанал зад

него, бе пълен негов контраст — той потрепваше от енергията, която

извираше в него, независимо че просто стоеше на мястото си.

— Извикахте ме — каза той и Теса осъзна, че гледайки към нея той

всъщност вижда Джесамин — и ето ме тук, въпреки че не знам за какво

съм ви.

— За да обучавате Софи, разбира се — отвърна Шарлот. — И за да

наглеждате Института, докато ни няма. Имаме нужда от пълнолетен

ловец на сенки, който освен това да е и с вашата квалификация.

Всъщност Софи предложи да извикаме вас.

— Колко дълго ще отсъствате?

— Два-три часа. Няма да е цялата нощ.

— Добре. — Гидеон започна да разкопчава наметалото си.

Обувките му бяха покрити с прах, а косата му изглеждаше така, сякаш бе

излязъл без шапка на студения вятър. — Баща ми би казал, че това е

полезен опит, който ще ми е от полза, когато оглавя тава място.

Уил измърмори нещо под носа си, което прозвуча като "какво

нахалство". След това погледна към Шарлот, която енергично заклати

глава към него.

— Възможно е един ден Институтът да е във ваши ръце — каза тя

на Гидеон меко. — Във всеки случай сме благодарни за помощта ви. Така

или иначе, всички ловци на сенки носят отговорност за Института. Това

е нашата резиденция, нашия Идрис, далеч от дома.

Гидеон се обърна към Софи.

— Готова ли сте за обучението?

Тя кимна. Те напуснаха стаята на групи — Гидеон и Софи се

отправиха към залата за тренировки, а останалите тръгнаха към

стълбището. Скръбният вой на Бриджет продължаваше да се разнася и

Теса чу как Гидеон казва нещо на Софи за него, а след това Софи му

отговаря, преди да са се отдалечили толкова, че тя да не ги чува повече.

На Теса й се струваше съвсем естествено да върви редом с Джем,

докато слизаха по стълбите и минаваха под кораба на катедралата. Тя

вървеше близо до него, но въпреки това не си говореха, можеше да усети

топлината му, докосването на ръката му, докато излизаха навън.

Слънцето щеше да залезе скоро. Небето бе започнало да се обагря в

бронзовите отблясъци, които можеха да бъдат видени само по здрач.

Сирил ги чакаше пред главния вход, толкова приличаше на Томас, че бе

болезнено да го гледаш. Носеше дълга, тънка кама, която подаде на Уил,

без да каже нищо; Уил я взе и я затъкна в колана си.