Принц с часовников механизъм

разстрои работата на механизма в тялото на автоматона и да направи

така, че той да се разпадне на части. Може обаче да нарани и вас, въпреки

че не сте механични създания, така че не трябва да се бавите, след като

бъде активирано. Имам само две, ето защо…

Той подаде едното на Джем, а другото на Шарлот, която го взе и го

закачи на колана си с оръжия, без да каже дума.

— Изпратихте ли вече съобщението? — попита Теса.

— Да. Сега очакваме отговор от брат ти — отвърна Шарлот. Тя

разгъна един свитък върху масата, подпирайки ъглите му с медни

зъбчати колела от някаква част, която Хенри бе оставил. — Това тук —

каза тя — е карта, която показва къде, според твърденията на Джесамин,

се срещат обикновено. Това е склад на "Минсинг Лейн“ някъде около

"Лауър Темз Стрийт". Някога е било фабрика за опаковане на чай на

едро, която след това е банкрутирала.

— "Минсинг Лейн" — каза Джем. — Центърът на търговията с чай.

Както и на търговията с опиум. Много вероятно е Мортмейн да

разполага със склад там — той прокара тънкия си пръст върху картата,

очертавайки прилежащите улици: "Ийстчийп”, „Грейсчърч Стрийт“,

"Лауър Темз Стрийт*, "Сейнт Суитинс Лейн". — Странно място за

Джесамин, все пак — каза той. — Тя винаги си е мечтала за романтика, да

бъде представена в двора и да вдигне косата си нагоре за танци. А не за

тайни срещи в някакъв опушен склад на пристанището.

— Направи това, което винаги е искала да направи — каза Теса —

Ожени се за човек, който не е ловец на сенки.

Устните на Уил се изкривиха в нещо като усмивка.

— Ако бракът й бе действителен, щеше да ти е зълва.

Теса сви рамене.

— Не изпитвам лоши чувства към Джесамин. Тя заслужава нещо

по-добро от брат ми.

— Всеки заслужава нещо по-добро от него — Уил се пресегна под

масата и извади оттам някакъв пакет, увит в плат. Той го разстла върху

масата, като внимаваше за картата. Вътре имаше няколко дълги и тънки

оръжия, върху всяко от които проблясваше руна, издълбана в острието.

— За малко да забравя, бях разпоредил на Томас да поръча това

преди няколко седмици. Току-що пристигнаха. Тези тънки кинжали са

много подходящи за нанасяне на удари по механичните създания.

— Въпросът е — каза Джем, вдигайки един от кинжалите и

пробвайки острието му — как, когато Теса влезе вътре за срещата с Нат,

да го наблюдаваме, без да бъдем забелязани? Трябва да сме готови и да

се намесим начаса, особено ако видим, че той става подозрителен.

— Трябва да пристигнем първи и да се скрием някъде, каза Уил. —

Това е единственият начин. И ще слушаме внимателно какво ще каже

Нат. — Принципно не приемам идеята Теса да бъде принуждавана да

говори с него — промърмори Джем.

— Тя се справя много добре; бях свидетел на това. Освен това е по-

вероятно той да се отпусне, ако се чувства в безопасност. Дори и да го

хванем и Мълчаливите братя да се опитат да изследват мозъка му,

Мортмейн може да е заповядал да му поставят блокажи, така че ще

отнеме време те да бъдат премахнати.

— Мисля, че Мортмейн е сложил блокажи и на Джесамин — каза

Теса. — Не мога да се докосна до мислите й, когато става въпрос за важни

неща.

— В такъв случай вероятността да го е направил с Нат е още по-

голяма — каза Уил.

— Това момче е доста лабилно — каза Хенри — и ще ни каже

всичко, което поискаме. А ако не го направи, имам едно устройство…

— Хенри! — Шалот бе сериозно обезпокоена. — Нали не работиш

върху устройство за изтезаване?

— Ни най-малко. Наричам го дезориентир. Излъчва вибрации,

които влияят на човешкия мозък и той престава да различава истината

от измислицата — Хенри с гордо изражение протегна ръка към кутията

си. — Той просто ще изпее всичко, което е в мозъка му, без да го е грижа

за последствията.

Шарлот предупредително вдигна ръка.

— Не точно сега, Хенри. Ако трябва да използваме… дезориентира

върху Нат Грей, това все пак ще стане, когато го доведем тук. А сега да се

концентрираме върху това как да стигнем до склада преди Теса. Това не

е толкова далеч, предлагам Сирил да ни заведе там, а след това да се

върне за Теса.

— Нат ще разпознае каретата на Института — възрази Теса. —

Джесамин ходи на срещите с Нат пеша. И аз ще отида пеша.

— Ще се изгубиш — каза Уил.

— Няма да се изгубя — отвърна Теса, сочейки към картата. — Не е

толкова сложно. Ще завия наляво по "Грейсчърч Стрийт" после ще

продължа по „Ийстчийп" и ще пресека "Минсинг Лейн".

Последва разправия с Джем, който за учудване на Теса взе страната

на Уил и се противопостави на това тя да се разхожда сама из улиците. В

последна сметка решиха Хенри да закара каретата до „Минсинг Лейн“, а

Теса да върви пеша, като Сирил я следва на известно разстояние, в

случай че се загуби в многолюдния, мръсен и шумен град. Тя се съгласи,

свивайки рамене; предпочиташе да не се карат повече, а и нямаше нищо

против Сирил.

— Никой не каза нищо за това — каза Уил, — че отново ще оставим

Института без нито един ловец на сенки, който да го охранява.

Шарлот нави картата, която изшумоля лекичко.

— Кого предлагаш да си остане вкъщи, вместо да помага на Теса?

— Не казах, че някой трябва да остане вкъщи — снижи глас Уил. —

Но Сирил ще е с Теса. Софи е преминала само частично обучение, а