Принц с часовников механизъм

Шарлот се обърна и сложи ръка върху бузата на Теса.

— Ще се видим в склада — каза тя. — И косъм няма да падне от

главата ти, Теса. Благодаря ти, че правиш това за нас.

Шарлот свали ръката си и тръгна надолу по стълбите, Хенри я

следваше, а Уил вървеше след тях. Джем се поколеба за момент, а Теса,

която си спомни за една друга нощ, когато той бе изтичал по стълбите,

за да й каже довиждане, леко стисна ръката му.

— Масфа — каза тя.

Тя чу как той си поема въздух. Ловците на сенки влязоха в

каретата; той се обърна и я целуна бързо по бузата, преди да се обърне и

да изтича надолу по стълбите след другите, никой от тях не забеляза

това, но Теса сложи ръка на лицето си, докато Джем се качваше последен

в каретата, а Хенри се настани на капрата. Вратите на Института се

отвориха и каретата изтрополя навън в падащия мрак.

— Да тръгваме ли, госпожице? — попита Сирил. Въпреки че много

приличаше на Томас, Теса си помисли, че той не беше толкова

стеснителен. Гледаше я в очите, когато говореше, а ъгълчетата на

устните му сякаш бяха готови всеки момент да се извият в усмивка.

Помисли си дали винаги единият от братята е по-спокоен, а другият по-

избухлив, като Гейбриъл и Гидеон.

— Да, мисля, че можем… — Теса изведнъж замръзна на мястото си,

с крак протегнат над стълбите. Беше смешно, знаеше го, и все пак. Бе

свалила ангела с часовниковия механизъм, за да облече дрехите на

Джесамин, а след това не го бе сложила отново. Не можеше да го сложи,

Нат веднага би го познал, но мислеше да го пусне в джоба си, за късмет,

само че бе забравила. Поколеба се. Не бе просто глупаво суеверие;

ангелът два пъти й бе спасявал живота.

Тя се обърна.

— Забравих нещо. Изчакай ме тук, Сирил. Ще отнеме само минутка.

Вратата на Института все още бе отворена; тя се втурна обратно по

стълбите, мина през фоайето, а после по коридора, водещ към стаята на

Джесамин, и когато стигна до нея замръзна на мястото си.

Коридорът към стаята на Джесамин бе същият, който водеше към

стълбите за залата за тренировки. Бе видяла Софи и Гидеон да изчезват

по него само няколко минути преди това. Само че не бяха изчезнали; още

бяха тук. Светлината бе приглушена и се виждаха само сенките им, но

Теса можеше да ги види съвсем ясно — Софи бе застанала до стената, а

Гидеон бе хванал ръката й.

Теса отстъпи едно стъпало назад, сърцето й запрепуска в гърдите.

Никой от двамата не я бе видял. Изглеждаха напълно погълнати един от

друг. Гидеон се бе навел над нея и докато тихо й говореше нещо, нежно

отмахна кичур коса от лицето й. Стомахът на Теса се сви, тя се обърна и

възможно най-тихо се запромъква назад.

Небето бе станало още по-тъмно, когато тя излезе на стълбите.

Сирил бе там и си подсвиркваше нещо; спря, когато видя изражението на

лицето й.

— Наред ли е всичко, госпожице? Взехте ли това, което искахте?

Теса си помисли за Гидеон, отмятащ косата на Софи от лицето й.

Спомни си за нежните ръце на Уил около талията й и за мекотата на

устните на Джем върху бузата си и усети, че всичко в главата й се

завъртя. Коя бе тя, че да казва на Софи да бъде предпазлива, дори и наум,

когато самата тя бе толкова объркана?

— Да — излъга тя. — Взех това, което исках. Благодаря, Сирил.

Складът представляваше огромна сграда от бял варовик, оградена

с черна ограда от ковано желязо. Прозорците бяха заковани с дъски и

масивен железен катинар държеше входните врати затворени, а над тях,

изпод пластовете сажди, едва се различаваше изписаното с потъмнели

букви име „Мортмейн и съдружие".

Ловците на сенки оставиха каретата до тротоара и я скриха с

магически прах, за да не бъде открадната или ограбена от някой мундан,

докато дойдеше Сирил. Уил разгледа катинара и установи, че е бил

смазван и отварян съвсем наскоро; една руна замести липсващия ключ и

той и останалите се промъкнаха вътре, затваряйки вратата зад себе си.

Друга руна помогна да бъде отворена входната врата водеща към

няколко стаи. Само една бе обзаведена с бюро, лампа със зелен абажур и

канапе на цветя и висока дървена облегалка.

— Ето го гнезденцето, където са се ухажвали Джесамин и Нат —

весело отбеляза Уил.

Джем отвратено възкликна и започна да боде канапето с бастуна.

Шарлот се бе навела над бюрото и припряно ровеше в чекмеджетата.

— Не предполагах, че ще заемеш толкова строга позиция срещу

ухажванията — подхвърли Уил към Джем.

— Не става въпрос за позиция. Просто мисълта, че Нат е докосвал

някого… — Джем изкриви лице. — А Джесамин е толкова убедена, че го

обича. Ако можеше да я видиш, Уил, дори и ти щеше да изпиташ

съжаление.

— Не, нямаше — каза Уил. — Несподелената любов е смешна и

който страда от нея също става смешен — и той дръпна превръзката на

рамото си, сякаш го стягаше. — Шарлот? Откри ли нещо в бюрото?

— Не — отвърна Шарлот и затвори чекмеджетата. — Няколко

документа с цени на чай и дати на търгове, но нищо повече. Е, и няколко

умрели паяка.

— Колко романтично — промърмори Уил. Той последва Джем,

който вече обикаляше из съседните стаи, използвайки бастуна си, за да

маха паяжините, изпречили се на пътя му. Следващите няколко стаи

бяха празни, последната водеше към това, което някога е било работната