Принц с часовников механизъм

— Теса — изръмжа той. — Какво, по дяволите, си въобразяваш, че…

— Хвани го! — изкрещя тя на автоматона, сочейки към Нат. —

Хвани го и го дръж!

Съществото не помръдна. Теса чуваше само рязкото дишане на Нат

зад гърба си и дрънченето на металното същество; Уил бе изчезнал зад

него и правеше нещо, само че тя не виждаше какво.

— Теса, не ставай глупава — изсъска Нат. — Това няма да сработи.

Съществото се подчинява само на…

— Аз съм Натаниъл Грей! — изкрещя Теса към металния гигант. —

И ти заповядвам в името на Магистъра да хванеш този човек и да не го

пускаш!

Нат се изви към нея.

— Стига с тези игрички, малка глупачке…

Той не довърши, защото автоматонът се пресегна и го хвана в

желязната си хватка. Издигна го нагоре и още по-нагоре, до нивото на

цепнатината на устата си, като се тресеше и пукаше досадно. Нат започна

да крещи и продължи да крещи, нелепо размахвайки ръце, докато Уил,

приключил със заниманието си, скочи на земята, приведен. Той извика

нещо на Теса, сините му очи ставаха все по-големи и по-големи, но тя не

го чуваше заради писъците на брат си. Сърцето в гърдите й биеше бясно;

усети как косата й пада надолу и тежко се разсипва по раменете й.

Отново бе себе си, шокът от случилото се бе твърда голям, за да може да

задържи превъплъщението. Нат все още крещеше — съществото го

държеше в ужасната си хватка. Уил се бе затичал, когато автоматонът,

вперил поглед в Теса, се изправи с рев — Уил се хвърли върху нея,

поваляйки я на пода и покривайки я с тяло, миг след това автоматонът

се взриви като избухнала звезда.

Разнесе се невъобразим грохот и наоколо се разлетя горящ метал.

Теса се опита да запуши ушите си, но тялото на Уил я притискаше към

земята. Лактите й се забиха в земята от двете страни на главата й.

Усещаше дишането му в тила си, биенето на сърцето му върху гърба си.

Чу как брат й изкрещя, бе ужасяващ задавен крясък. Тя обърна глава,

притискайки лице в раменете на Уил, докато тялото му конвулсивно

потреперваше върху нейното; подът под тях се тресеше…

После всичко стихна. Теса бавно отвори очи. Във въздуха се носеха

облаци прах от гипс и чай от разкъсаните чували. Огромни късове метал

се валяха в безпорядък на пода, много от прозорците се бяха

изпотрошили и през тях нахлуваше мъглива вечерна светлина. Теса се

огледа. Видя Хенри, обгърнал с ръце Шарлот и целуващ бледото й лице, а

тя бе вперила поглед в него; Джем, опитващ се да се изправи на крака,

държащ в ръцете си стилито, а дрехите и главата му бяха покрити с

прах… После видя и Нат.

Първо си помисли, че се бе облегнал на една от колоните. След това

видя червените петна върху ризата му и разбра. Назъбено парче метал го

бе пронизало като копие, приковавайки го към колоната. Главата му бе

клюмнала, ръцете му бяха впити в гърдите.

— Нат! — изкрещя тя. Уил се изтърколи встрани, освобождавайки

я, тя скочи на крака и се втурна през стаята към брат си. Ръцете й

трепереха от ужас и отвращение, но тя успя да хване металното острие,

забито в гърдите му, и да го освободи. Захвърли го встрани и едва

успяваше да го удържи, когато той тежко се отпусна напред, поваляйки я

на пода. Тя лежеше там, а безжизненото тяло на Нат се бе сгърчило

неловко в скута й.

В съзнанието й внезапно изплува спомен — лежеше на пода в

градската къща на Де Куинси и държеше Нат в ръцете си. Тогава все още

го обичаше. Вярваше му. Сега, когато го държеше и кръвта му попиваше

в ризата и панталона й, се чувстваше така, сякаш гледаше някаква сцена,

в която актьори изпълняваха роли и играеха скръб.

— Нат — прошепна тя.

Очите му потрепнаха и се отвориха. Прониза я остра болка. Бе

помислила, че вече е мъртъв.

— Теси… — думите прозвучаха неясно, сякаш гласът му идваше

изпод пластове вода. Погледът му се спря върху лицето й, после върху

кръвта по дрехите й и накрая — върху собствените му гърди, където

кръвта равномерно се процеждаше през огромна дупка в ризата му. Теса

съблече сакото си, смачка го на топка и го притисна към раната, молейки

се това да спре кръвта.

Но това не се случи. Сакото моментално подгизна и тънки струйки

кръв започнаха да се стичат надолу.

— О, боже — прошепна Теса. После извика: — Уил…

— Недей — ръката на Нат хвана китката й, ноктите му се забиха в

нея. — Но Нат…

— Знам, че умирам — закашля се той, нестроен, влажен, пресипнал

звук. — Не разбираш ли? Не оправдах надеждите на Магистъра. Така или

иначе ще ме убие. И ще го направи бавно — той издаде дрезгав,

нетърпелив звук. — Остави това, Теси. Не бях благороден. Знаеш, че не

съм такъв.

Тя си пое дъх на пресекулки.

— Би трябвало да те оставя да умреш тук сам, удавен в собствената

си кръв. Ти щеше да постъпиш така.

— Теси… — струйка кръв потече от ъгълчето на устата му. —

Магистърът никога не е възнамерявал да те нарани.

— Мортмейн — прошепна тя. — Нат, къде е той? Моля те. Кажи ми

къде е.

— Той… — Нат се задави, опитвайки се да си поеме дъх. Върху

устните му се появиха мехурчета кръв. Сакото в ръцете на Теса бе цялото

в кръв. Очите му бяха широко отворени и гледаха ужасено. — Теси… аз…

аз умирам. Наистина умирам…