Принц с часовников механизъм

Отново го ритна, опитвайки се да се измъкне, удари го и по рамото,

но той стискаше здраво жилетката й отзад. Копчетата й се посипаха като

дъжд, когато той я дръпна към себе си; с другата си ръка я сграбчи за

косата, докато тя го блъскаше с ръце и дереше с нокти лицето му.

Кръвта, която рукна, представляваше ужасяваща гледка.

— Остави ме да си вървя — задъхано рече тя. — Не можеш да ме

убиеш. Магистърът ме иска жива…

— Жива не означава здрава и читава — озъби се той, а кръвта се

стичаше надолу по лицето и брадичката му. Той я сграбчи за косата

отново и я дръпна към себе си; тя изкрещя от болка и понечи да го

ритне, но той бе твърде бърз и успя да избегне удара. Едва поемайки си

дъх, тя нададе слаб вик:

— Джем, Уил, Шарлот, Хенри — къде сте?

— Чудиш се къде са приятелите ти ли? — изправи я той на крака,

едната му ръка бе заровена в косата й, а с другата бе сграбчил ризата й.

— Ето един от тях.

Стържещ звук подсказа на Теса, че някой се движи в сянката. Нат

завъртя главата й, като я дърпаше за косата.

— Виж — изсъска той. — Време е да разбереш срещу какво се

изправяш.

Теса впери поглед натам. Съществото, което изплува от сянката, бе

с гигантски размери — около шест метра високо, предположи тя, и бе

направено от метал. Нямаше почти никакви сглобки. По всичко

изглеждаше, че се движи като самостоятелен пневматичен механизъм,

бе цялостно, без ръбове и шевове, и нямаше собствена физиономия.

Долната му част се разделяше на две, наподобявайки крака, всеки от

които завършваше със стъпало, издължено в метален шип. Ръцете му

бяха подобни, завършваха със закривени нокти, а главата му бе овална и

гладка, разцепена само при устата, широка и с нащърбени зъби, подобна

на пукнатина в яйце. От главата му се подаваха два спираловидно извити

сребърни рога. Между тях пращеше тънка синя линия.

В огромните си ръце то носеше някакво отпуснато тяло, облечено в

униформа. В сравнение с огромното туловище на автоматона тя

изглеждаше още по-дребна, отколкото бе всъщност.

— Шарлот — изпищя Теса и удвои усилията си да се освободи от

Нат, мятайки глава встрани. Кичури от косата и се отскубнаха и полетяха

към пода — светлата коса на Джесамин сега бе изцапана с кръв. Нат й

отвърна, като я зашлеви толкова силно, че й се привидяха звезди; после

я хвана за гърлото, докато все още бе омаломощена, а копчетата на

маншетите му се забиха в гръкляна й.

Нат се изкиска злорадо.

— Един от първите образци — каза той. — Изоставен от

Магистъра, тъй като е твърде голям и тромав за целите му. Но не и за

моите — повиши той глас. — Остави я тук.

Металните ръце на автоматона се разтвориха. Шарлот полетя

надолу и се удари с тъп звук в пода. Остана да лежи там неподвижно. От

мястото, на което се намираше, Теса не можеше да види дали гръдният й

кош се движи или не.

— А сега я смачкай — каза Нат.

Съществото тромаво повдигна острия си метален крак. Теса впи

нокти в ръката на Нат, разкъсвайки кожата му.

— Шарлот!

За момент Теса си помисли, че гласът, който изкрещя, бе нейният,

само че бе твърде нисък, за да е нейният. Някаква фигура се бе хвърлила

напред, иззад автоматона, цялата в черно, блестящата й червена коса

стърчеше нагоре от ужас, и ръката си държеше кинжал с тънко острие.

Бе Хенри.

Без да погледне към Теса или Нат, той се хвърли върху автоматона,

нанасяйки му дъгообразен удар с камата си. Чу се рязък звук от сблъсъка

на метала с метал. Полетяха искри и автоматонът залитна назад. Краката

му се подкосиха и той се стовари с трясък върху земята, на сантиметри

от неподвижно лежащото тяло на Шарлот. Хенри падна, след това отново

се хвърли върху създанието, замахвайки с камата си.

Камата се счупи. За момент Хенри остана неподвижен, стоеше и я

гледаше вцепенен. След това ръката на създанието се протегна и го

сграбчи за рамото. Той изкрещя, когато то го вдигна и го запрати с

необичайна сила към една от колоните; той се удари в нея, преви се и

падна на пода, където остана да лежи неподвижен.

Нат се засмя.

— Каква проява на съпружеска преданост — каза той. — Кой би

повярвал? Джесамин винаги казваше, че според нея Брануел едва понася

жена си.

— Ти си свиня — каза Теса, борейки се с всички сили да се

освободи. — Какво знаеш ти за това какво биха направили хората един

за друг? Ако Джесамин се окажеше в смъртна опасност ти дори нямаше

да вдигнеш глава от играта си на карти. Не те е грижа за никого, освен за

самия себе си.

— Млъкни или ще ти избия зъбите. — Нат я разтресе отново и

изкрещя: — Ела! Ела тук. Трябва да я държиш, докато дойде Магистърът.

С ужасно скърцане автоматонът се подчини. Не бе толкова бърз,

колкото по-дребните му събратя, но размерите му бяха такива, че Теса не

можеше да не проследи движението му с ужас в очите си. Но това не бе

всичко. Магистърът щеше да дойде. Теса се запита дали Нат го е повикал

вече, дали вече е тръгнал насам. Мортмейн. Споменът за студените му

очи и ледената му, деспотична усмивка, накара стомаха й да се свие.

— Пусни ме — изкрещя тя, опитвайки се да се отскубне от брат си.

— Пусни ме да отида при Шарлот…

Нат я блъсна напред грубо и тя се просна на земята, лактите и