Принц с часовников механизъм

веднага съжали, че го бе казала, виждайки как Джем едва забележимо

присви устни.

— Мълчаливите братя ще отстранят това, което го прави нефилим.

Той ще се превърне в Бездушен — каза Уил. — Синовете му ще станат

мундани, а знаците ще им бъдат отнети. Името Лайтууд ще бъде

зачеркнато от регистъра на ловците на сенки. Името Лайтууд повече

няма да се среща сред нефилимите. Няма по-голям срам от това. Това е

наказание, от което дори Бенедикт ще се изплаши.

— А ако това не се случи? — с тих глас попита Джем.

— В такъв случай ще се окажем в още по-трудно положение,

предполагам — обади се Шарлот, чието изражение стана по-твърдо,

докато Уил говореше; Софи унило се бе облегнала на камината, а Хенри,

сложил ръка на рамото на жена си, изглеждаше ужасно разстроен.

— Трябва да се видим с Бенедикт. Няма време да му изпращаме

съобщение; ще бъде нещо като изненада. Къде са визитните ми

картички?

Уил се изправи.

— Значи решихте да следвате моя план, така ли?

— Сега това е моят план — решително отвърна Шарлот. — Можеш

да дойдеш с мен, Уил, но ще следваш моите инструкции и няма да

споменаваш нищо за демонската шарка, преди да съм ти казала.

— Но… но… — запелтечи Уил.

— О, достатъчно — каза Джем, сритвайки го лекичко по глезена.

— Тя си присвои моя план!

— Уил — твърдо каза Теса. — За какво те е грижа повече: за плана,

който трябва да се осъществи, или за дивидентите, които ще извлечеш

от него?

Уил посочи с пръст към нея.

— За второто — отвърна той.

Шарлот изви очи към небето.

— Уил, или ще се придържаш към условията, които поставих, или

изобщо няма да участваш.

Уил си пое дълбоко дъх и погледна към Джем, който му се ухили;

после изпусна въздуха от дробовете си и изрече с победоносно

изражение:

— Добре, Шарлот. Всички ли трябва да дойдем с теб?

— Ти и Теса задължително. Имаме нужда от вас като свидетели на

това, което се е случило на партито. Джем, Хенри, не е необходимо да

идвате, още повече, че един от вас трябва да остане и да охранява

Института.

— Скъпа… — Хенри докосна ръката на Шарлот, а на лицето му се бе

изписало лукаво изражение.

Тя изненадано го погледна.

— Какво има?

— Сигурна ли си, че не искаш да дойда с теб?

Шарлот му се усмихна, усмивка, която промени измореното й и

измъчено лице.

— Напълно сигурна, Хенри. Формално погледнато Джем все още не

е навършил пълнолетие — не казвам, че няма да се справи — но да го

оставя тук сам-само би наляло вода в мелницата на Бенедикт. Все пак ти

благодаря.

Теса погледна към Джем; той й отвърна с усмивка и криейки ръка

зад полите на роклята й, стисна нейната. Докосването му й придаде

увереност и тя се изправи на крака. Уил точно се канеше да излезе, тъй

като Шарлот го бе помолила да й донесе писалка, за да напише бележка

на Бенедикт на гърба на визитната си картичка, която Сирил трябваше

да предаде, докато те чакат в каретата.

— Най-добре да отида да си вземе шапката и ръкавиците —

прошепна Теса на Джем и тръгна към вратата. Уил бе непосредствено до

нея и само минута по-късно врата се затвори зад тях и те се озоваха сами

в коридора. Теса точно се канеше да се втурне по коридора към стаята

си, когато чу стъпките на Уил зад гърба си.

— Теса — повика я той и тя се обърна. — Теса, искам да говоря с

теб.

— Сега ли? — изненадано попита тя. — Доколкото разбрах, Шарлот

иска да побързаме…

— По дяволите това бързане — каза Уил, приближавайки се към

нея. — По дяволите Бенедикт Лауйтууд, Института и всичко това. Искам

да говоря с теб — усмихна й се той. От него винаги струеше някаква

безразсъдна енергия, но сега бе различно — вместо безразсъдно

отчаяние сега се долавяше неудържимо щастие. Само че колко

неподходящо време да е щастлив!

— Ти май напълно откачи — каза тя. — Казваш "демонска шарка"

все едно казваш „неочаквано наследство“. Наистина ли си толкова

щастлив?

— Всъщност не съм щастлив, а доволен. И не става дума за

демонската шарка, а за теб и мен…

Вратата на гостната се отвори и се появи Хенри, зад него бе

Шарлот. Знаейки, че Джем ще е следващият, Теса се отдръпна бързо,

въпреки че между тях не се бе случило нищо нередно. Освен в мислите

ти, обади се един глас от дълбините на съзнанието й, но тя не му обърка

внимание.

— Уил, не сега — отвърна тя едва чуто. — Мисля, че знам какво

искаш да ми кажеш и имаш право да искаш да ми го кажеш, но сега не е

нито точното време, нито точното място за това. Повярвай ми, аз също

нямам търпение да поговорим, тъй като това ми тежи и на мен…

— Така ли? И ти ли…? — замаяно каза Уил, сякаш го бе ударила с

камък.

— Е, добре… отговорът е "да“ — отвърна Теса, вдигайки поглед

към Джем, който идваше към тях. — Само че не сега.

Уил проследи погледа й, преглътна и кимна неохотно. — Тогава

кога?

— По-късно, когато се върнем от срещата с Лайтууд. Ще се видим в

гостната.

— В гостната ли?

Тя се намръщи леко.

— За бога, Уил — отвърна. — Нали не смяташ да повтаряш всяка

дума, която кажа?

Джем бе стигнал до тях и бе чул тази последна забележка; той се

усмихна.

— Теса, остави бедния Уил да си събере мислите. Бил е навън

цялата нощ и изглежда така, сякаш не може да си спомни и собственото