Принц с часовников механизъм

си име — и той сложи ръка върху ръката на своя парабатай. — Ела,

Херондейл. Май имаш нужда от енергетизираща руна или дори две-три

такива.

Уил най-после успя да откъсне очи от Теса и се остави на Джем да

го отведе нататък по коридора. Теса ги гледаше, клатейки глава.

Момчета, помисли си тя. Никога нямаше да може да ги разбере.

Теса едва бе пристъпила прага на стаята си, когато внезапно спря

изненадана, впервайки поглед в това, което бе сложено върху леглото.

Бе елегантна дреха на кремави и сиви райета от индийска коприна,

обшита със сърма, и със сребърни копчета. До нея лежаха сиви ръкавици,

върху които със сърмени конци бяха избродирани листа. В долната част

на леглото имаше обувки с цвят на слонова кост и фигурални чорапи по

последна мода.

Вратата се отвори и в стаята влезе Софи. В ръцете си държеше

бледосива шапка, украсена с горски плодове, изработени от сребро. Бе

много бледа и очите й бяха подпухнали и зачервени. Тя избегна погледа

на Теса.

— Нови дрехи, госпожице — каза Софи. — Платът бе част от

зестрата на госпожа Брануел и преди няколко седмици тя се разпореди

да ушият от него рокля за вас. Мисля, че искаше да имате и други дрехи,

а не само тези, които ви е купила госпожица Джесамин. Мислеше, че в тях

ще се чувствате по-удобно. Донесоха ги едва тази сутрин. Казах на

Бриджет да ги остави на леглото ви.

Теса усети как в очите й се появиха сълзи и тя приседна в края на

леглото. Доплака й се от мисълта, че Шарлот, независимо от всичко,

което й бе на главата, е мислила за това как ще се чувства Теса… Но тя

потисна порива си, както винаги.

— Софи — каза тя, а гласът й прозвуча дрезгаво — трябва, не,

искам да ти се извиня.

— Да ми се извините ли, госпожице? — глухо отвърна Софи,

оставяйки шапката върху леглото. Теса не можеше да откъсне поглед от

дрехите. Шарлот си купуваше толкова обикновени дрехи. Никога не би

помислила, че е в състояние да избере толкова красиви неща.

— Мисля, че беше грешка от моя страна да говоря с теб за Гидеон

— каза Теса. — Пъхам си носа в неща, които определено не са моя работа

и ти имаш право да ми се сърдиш, Софи. Никой не може да обвинява

когото и да било за греховете на семейството му. А аз ти го казах, и

въпреки че видях Гидеон на бала онази нощ, не мога да кажа, че той

вземаше участие в тържеството; всъщност, не мога да кажа какво става в

главата му, нито да бъда сигурна какво мисли, затова не трябваше да се

държа така, както се държах. Моят опит не е много по-богат от твоя,

Софи, а що се отнася до мъжете, аз не съм особено осведомена.

Извинявам се за високомерното си държание; това повече няма да се

повтори, само ми прости.

Софи отиде до гардероба, отвори го и й показа втора рокля —

тъмносиня, обшита със златни ленти от кадифе, полонезата бе

разцепена от дясната страна надолу и под нея се разкриваха светли

копринени ширити.

— Толкова е красива — каза тя леко натъжена и я докосна едва-

едва с ръка. След това се обърна към Теса.

— Това бе много мило извинение, госпожице, така че ви прощавам.

Простих ви още докато бяхме в гостната, направих го, когато излъгахте

заради мен. Не одобрявам, когато хората лъжат, но знам, че го

направихте от добро сърце.

— Това, което направи, бе много смело — каза Теса. — Да кажеш

истината на Шарлот. Знам колко се страхуваш да не я ядосаш.

Софи се усмихна тъжно.

— Тя не е ядосана. Разочарована е. Знам го. Каза, че не иска да

говори с мен сега и че ще го направи по-късно, видях го изписано на

лицето й. А това е дори по-лошо.

— О, Софи. Тя е разочарована от Уил почти през цялото време!

— Е, кой не е.

— Нямах предвид това. Имах предвид, че те обича, така както обича

и Уил, и Джем, и… е, знаеш кого още. Дори и да е разочарована, не трябва

да се страхуваш, че ще те изхвърли. Няма да го направи. Тя смята, че си

невероятна, както и аз.

Очите на Софи се разшириха.

— Госпожице Теса!

— Да, така мисля — поривисто каза Теса. — Ти си смела,

самоотвержена и невероятна. Като Шарлот.

В очите на Софи блеснаха сълзи. Тя бързо ги изтри с ъгъла на

престилката си.

— Стига за това — каза бързо, премигвайки. — Трябва да ви

облечем и да ви приготвим, за да сте готова, когато Сирил дойде с

каретата, освен това госпожа Брануел не иска да губим повече време.

Теса послушно се приближи и облече с помощта на Софи роклята

на бели и сиви райета.

— И бъдете внимателна, моля ви — каза Софи, служейки си умело с

куката за закопчаване на обувки. — Старият господин е доста неприятен,

не го забравяйте. Отнася се много сурово към тези момчета.

Тези момчета. Начинът, по който го каза, подсказваше, че Софи

изпитва симпатия към Гейбриъл и Гидеон. Но какво мисли Гидеон за по-

малкия си брат, учудено си помисли Теса, и за сестра си? Само че не

попита нищо, докато Софи решеше и навиваше косата й и мажеше

слепоочията й с лавандулова вода.

— Изглеждате възхитително, госпожице — каза тя гордо, когато

най-после свърши, и Теса трябваше да се съгласи, че Шарлот бе проявила

завиден вкус, избирайки кройка, която й стоеше изключително добре,

както впрочем и сивия цвят. Очите й изглеждаха по-големи и по-сини,

талията и ръцете й по-слаби, а гърдите — по-пищни.