Принц с часовников механизъм

За Теса Грей, във връзка с дадения й екземпляр на "Ватек”:

Халифът Ватек и тъмната му орда,

обвързани са с договор за ада,

едва ли ще те отегчат!

Отново ще повярваш в мен,

ако не сметнеш жеста ми за непохватен

и не отхвърлиш скромния ми дар.

Уил

Теса избухна в смях, след това сложи ръка на устата си. Ех, този

Уил, винаги може да я накара да се засмее, дори и когато не го искаше,

дори и когато много добре разбираше, че да отвори сърцето си за него,

дори и на милиметър, би означавало да вземе щипка от най-

смъртоносния наркотик. Тя остави екземпляра на „ Ватек" заедно с

тенденциозно слабата поема на Уил върху нощното си шкафче и се

изтърколи в леглото, заравяйки лице във възглавницата си. Чуваше

свиренето на Джем, сладостно тъжно, което се разнасяше изпод вратата.

С всички сили се опитваше да изгони мислите за Уил от ума си; и

наистина, когато най-накрая заспа и започна да сънува, той не се появи в

сънищата й.

На следващия ден валеше и въпреки че имаше чадър, Теса

усещаше, че изящната шапка, която бе взела назаем от Джесамин,

започна да провисва като мокра птица край ушите й, когато тя, Джем,

Уил и Сирил, който носеше багажите, излязоха от каретата и бързо се

отправиха към Кингс Крос. През завесата от сив дъжд тя можа да види

само една висока и импозантна сграда, с огромна часовникова кула,

която се извисяваше върху фасадата. Най-отгоре имаше ветропоказател,

който показваше, че вятърът духа в северна посока, той запращаше в

лицето й капки студен дъжд.

В гарата цареше хаос: хора, които бързаха във всички посоки,

вестникопродавци, които разнасяха стоката си, мъже, крачещи нагоре-

надолу с рекламни плакати, прикрепени към гърдите им, които

рекламираха абсолютно всичко — от тоник за коса до сапун. Едно малко

момче, облечено в спортно сако с колан, търчеше насам-натам, а майка

му тичаше по петите му. Като каза нещо на Джем, Уил изчезна в тълпата.

— Избяга и ни остави, нали? — каза Теса, борейки се с чадъра си,

който отказваше да се затвори.

— Остави на мен. — Джем, на когото всичко му идеше отръки,

протегна ръка, задейства механизма и чадърът се затвори. Отмятайки

влажната си коса. Теса му се усмихна точно момента, когато Уил се върна

с някакъв сърдит носач, който взе багажа от Сирил и им се сопна, че

влакът няма да ги чака цял ден.

Уил погледна от носача към бастуна на Джем и обратно. Очите му

бяха присвити.

— Ще ни чака — каза с убийствена усмивка.

Носачът го погледна шашардисано, но каза "господине" с

несъмнено по-малко агресивен тон и се запъти към перона. Хора,

толкова много хора, се носеха покрай Теса, докато се опитваше да си

пробие път през тълпата, сграбчила Джем с едната си ръка и шапката на

Джесамин с другата. В края на гарата, където железопътните линии се

губеха в далечината, можеше да види стоманеносивото небе, изцапано

със сажди.

Джем й помогна да се настани в купето; засуетиха се около багажа и

Уил даде бакшиш на носача сред виковете и писъка на локомотива,

когато влакът вече се готвеше да тръгне. Вратата се затвори зад тях,

точно в момента, когато той потегли, покрай прозорците се понесе пара

на бели кълба, а колелата ритмично затракаха.

— Взе ли нещо за четене? — полита Уил, настанявайки се на

мястото срещу Теса. Джем беше до нея, бастунът му бе опрян на стената.

Тя си спомни за екземпляра на „ Ватек” и поемата му в нея; беше я

оставила в Института, за да избегне изкушението, както се оставя кутия

шоколадови бонбони, ако си на диета и не искаш да наддадеш.

— Не — отвърна тя. — Напоследък не ми е попадало нищо, което

да искам да прочета. — Уил стисна зъби, но не каза нищо. — Има нещо

толкова вълнуващо в началото на всяко пътуване, не мислите ли? —

продължи Теса, опряла нос в стъклото, но не можеше да види много,

заради пушека, саждите и плющящия сив дъжд; Лондон беше мрачна

сянка в мъглата.

— Не — отвърна Уил, след като се облегна назад и нахлупи

шапката си върху очите.

Теса продължи да стои с лице, долепено до прозореца, сивата

пелена около Лондон започна да се вдига зад тях и да изчезва заедно с

дъжда. Скоро те вече се клатушкаха през зелени поля, осеяни с бели

овце, а тук-там в далечината се мяркаше острият връх на някоя селска

камбанария. Небето от стоманено бе станало влажно и мъгливосиньо и

по него плуваха малки бели облачета. Теса гледаше всичко това

очаровано.

— Била ли си някога в провинцията? — попита я Джем, но за

разлика от въпроса на Уил в неговия се усещаше искрено любопитство.

Теса поклати глава.

— Не мога да си спомня да съм напускала някога Ню Йорк, с едно

изключение, когато бях в Кони Айлънд, но това всъщност не е точно

провинция. Предполагам, че съм минала през някаква част от нея, когато

дойдох от Саутхемптън със Сестрите на мрака, но тогава бе тъмно и

освен това те държаха завеските на прозорците спуснати — тя свали

шапката си, която бе подгизнала от вода, и я сложи на седалката между