Принц с часовников механизъм

тях, за да изсъхне. — Но усещането ми е такова, сякаш вече съм я

виждала. В книгите. Непрекъснато си представям, че ще видя Торнфийлд

Хол да се извисява сред дърветата или пък Вутъринг Хейтс, кацнал

върху някой каменист зъбер.

— Вутъринг Хейтс се намира в Йоркшир — каза Уил изпод шапката

си, — а сега не сме никак близо до Йоркшир. Дори не сме стигнали

Грантъм. Освен това в Йоркшир няма нищо, което би те впечатлило.

Възвишения и долини и никакви истински планини, каквито имаме ние

в Уелс.

— Липсва ли ти Уелс? — попита Теса. Не знаеше защо го направи;

знаеше, че да разпитва Уил за миналото му е все едно да дразниш куче с

рана на задника, но не можа да се удържи.

Уил присви рамене.

— Какво има да ми липсва? Овце и пеене — отвърна той. — И нелеп

език. Искъм д'съм току пян, че да н'моъ д'cu спомня собственту си име.

— Какво означава това?

— Означава „искам да съм толкова пиян, че да не мога да си спомня

собственото си име". Много ще ви е от полза.

— Това не беше много патриотично — забеляза Теса. — Не си ли

спомни току-що за планините?

— Патриотизъм? — самодоволно погледна Уил. — Да ти кажа ли

какво е патриотизъм? В знак на почит към родното си място, съм си

татуирал дракона на Уелс върху…

— Ти си във възхитително настроение, Уилям — прекъсна го

Джем, но в гласа му нямаше жлъч. Все пак, тъй като ги наблюдаваше от

известно време, заедно и поотделно, Теса знаеше, че да се наричат с

цялото си име, вместо с кратките си имена означаваше нещо. — Помни,

че Старкуедър не може да понася Шарлот, така че, ако настроението, в

което си…

— Обещавам да очаровам този дявол — каза Уил, надигайки се и

намествайки смачканата си шапка. — Ще го очаровам с такава сила, че

когато приключа, той ще остане да лежи отпуснат на земята, опитвайки

се да си спомни как се казва.

— Човекът е на осемдесет и девет — измърмори Джем. — Много е

възможно вече да има този проблем.

— Предполагам, че точно сега трупаш запасите си от чар? —

поинтересува се Теса. — Не искаш ли да се разделиш с част от тях заради

нас?

— Точно така — в гласа на Уил се забелязваше задоволство. —

Освен това семейство Старкуедър не може да понася не Шарлот, а баща й.

— Греховете на бащите — отвърна Джем. — Те не проявят

благосклонност към никого от семейство Феърчайлд, нито пък към

някого, свързан с тях. Шарлот никога не би изпратила Хенри…

— Това е така, защото винаги когато някой изпрати Хенри сам за

нещо извън къщи, този някой рискува да предизвика международен

скандал — каза Уил. — Но да, за да отговоря на незададения от теб

въпрос, разбирам защо Шарлот ни гласува такова доверие и смятам да го

оправдая. И аз не по-малко от всеки друг не искам да видя кривогледия

Бенедикт Лайтууд и гнусните му синове начело на Института.

— Не са гнусни — каза Теса.

Уил присви очи.

— Какво каза?

— Гидеон и Гейбриъл — отвърна Теса. — Изглеждат доста добре,

изобщо не са гнусни.

— Говоря — изрече Уил с гробовен тон, — за катраненочерните

дълбини на душите им.

Теса възропта.

— А какъв е цветът на дълбините на твоята душа, Уил Херондейл?

— Морав.

Теса погледна към Джем, надявайки се на помощ, но той само се

усмихна.

— Може би трябва да обсъдим стратегията си — каза той. —

Старкуедър мрази Шарлот, но знае, че сме изпратени от нея. Как да

направим така, че да спечелим благоразположението му?

— Теса може да си послужи с женските си чарове — каза Уил. —

Шарлот каза, че той обожава сладки личица.

— Шарлот какво обясни на Старкуедър за моето присъствие? —

попита Теса, доста късно осъзнавайки, че е трябвало да се поинтересува

по-рано за това.

— Ами тя не му даде обяснения; само имената ни. Беше доста

лаконична — отвърна Уил. — Мисля, че остави на нас възможността да

съчиним някаква правдоподобна история.

— Не можем да му кажем, че съм ловец на сенки; той веднага ще

разбере, че не съм. Нямам никакви знаци.

— Както и такива на магьосница. Той ще помисли, че тя е мунданка

— каза Джем. — Теса би могла да се превъплъти, но…

Уил я погледна някак умозрително. Теса обаче знаеше, че това не

означава нищо, дори по-лошо от нищо, всъщност тя дори почувства, че

погледът му е като нокът, който драска тила й, карайки я да потръпва.

Тя се насили да му отвърне с каменно изражение.

— Може би трябва да кажем, че е побърканата ни неомъжена леля,

която настоява да ни придружава навсякъде.

— Моята леля или твоята? — попита Джем.

— Да, всъщност не прилича на никого от нас, нали? Може би е

момиче, безумно влюбено в мен, което упорито ме следва, където и да

отида. — Талантът ми е да променям външния си вид, не да играя — каза

Теса, а Джем се разсмя. Уил им хвърли кръвнишки поглед.

— В такъв случай тя разполага с най-доброто от теб, Уил — каза

той. — Случва се понякога, нали? Може би трябва да представя Теса като

моя годеница. Можем да кажем на лудия стар Алойзиъс, че Извисяването

й е в ход.

— Извисяване ли? — Теса не си спомняше да е срещала термина в

Кодекса.

Джем каза:

— Когато ловец на сенки иска да се ожени за мунданка.

— Мислех, че това е забранено? — полита Теса, когато и влакът се