Принц с часовников механизъм

Това не е много… романтично.

— Въглените от нея са въглени от пламък и огнените му езици ще

се разгорят буйно — каза Уил и също повдигна вежди. — Винаги съм

смятал, че жените намират идеята за ревността за романтична. Мъже,

които се бият за теб…

— В сватбената церемония на мунданите не се споменават гробове

— отвърна Теса. — Въпреки че намирам вещината, с която цитираш

Библията, за впечатляваща. Правиш го по-добре дори от леля Хариет.

— Чу ли това, Джем? Тя току-що ни сравни с леля си Хариет.

Джем остана невъзмутим, както винаги.

— Трябва да познаваме религиозните текстове — каза той. — За

нас те са нещо като инструкции за техническа експлоатация.

— И затова ги учите наизуст в училище? — помисли си, че не бе

виждала нито Уил, нито Джем да учат, откакто бе в Института. — Или

когато вземате уроци.

— Да, само че Шарлот поизостави обучението ни напоследък, по

понятни причини — каза Уил. — Някои от нас вземат частни уроци, а

други са ходили на училище в Идрис. Така е, докато навършим

пълнолетие и станем на осемнайсет. Което ще е съвсем скоро, слава богу,

що се отнася до нас двамата.

— Кой е по-големият от вас двамата?

— Джем — отвърна Уил.

— Аз — едновременно с него отвърна Джем.

После пак едновременно се засмяха и Уил добави:

— Но само с три месеца.

— Знаех, че няма начин да не го споменеш — с усмивка отбеляза

Джем.

Теса премести поглед от единия към другия. Изобщо нямаха вид на

момчета, които изглеждат напълно различно и имат абсолютно

различни склонности.

— Това ли означава да си парабатай с някого? — попита тя. — Да

завършваш изречението на другия и неща от този сорт? Защото в

Кодекса не е споменато много за това.

Уил и Джем се спогледаха. Уил пръв небрежно сви рамене.

— Малко трудно е да се обясни — отвърна, като си придаваше

важност. — Ако не си го изпитал.

— Предполагам — каза Теса, — че едва ли можете да четете

мислите си или други подобни неща.

Джем издаде някакъв подобен на пръхтене звук. Искрящите сини

очи на Уил се разшириха.

— Да четем мислите си? Какъв ужас, не, разбира се.

— Тогава за какво става въпрос? Заклевате се да пазите другия,

разбирам, но не правят ли това един за друг всички ловци на сенки?

— Повече от това е — отвърна Джем, който бе спрял да пръхти и

отбеляза мрачно: — Идеята за парабатаите идва от една стара

приказка, историята за Джонатан и Давид. "И се случило така, че…

душата на Джонатан била свързана с душата на Давид и Джонатан го

обичал, както обичал собствената си душа… После Джонатан и Давид

сключили споразумение, защото той го обичал както собствената си

душа". Били двама войници и душите им били свързани, ей богу, и освен

това нефилимът Джонатан взел идеята за парабатаите и закодирал

церемонията в Закона.

— Но не е задължително да са непременно двама мъже нали?

Могат да са мъж и жена или две жени.

— Разбира се — кимна Джем. Имаш на разположение само

осемнайсет години, за да намериш своя парабатай. Щом преминеш тази

възраст, ритуалът вече не е отворен за теб и не е възможно да се вречеш

на някого, че ще се пазите един друг. Трябва да се изправиш пред Съвета

и да се закълнеш, че ще пожертваш живота си за своя парабатай. Че ще

бъдеш там, където е и той, че ще бъдеш погребан там, където е погребан

и той. Ако към Уил полети стрела, трябва да съм готов да застана пред

него.

— Удобно, нали? — каза Уил.

— И той, разбира се, трябва да е готов да направи същото за мен —

каза Джем. — Дори и да не е съгласен с нещо, Уил няма право да

нарушава клетвата си или Закона.

И той погледна строго към Уил, който едва-едва се усмихна и се

загледа през прозореца.

— Боже мой! — каза Теса. — Всичко това е много трогателно, но аз

не виждам как от него могат да се извлекат някакви преимущества.

— Не всеки има парабатай — каза Джем. — Много малко от нас

всъщност намират своя в определеното за това време. Но тези, които

успеят, могат да се уповават в битките на силата на своя парабатай.

Руна, поставена ти от твоя парабатай

, е винаги по-мощна, отколкото

руна, която си си поставил сам или ти е поставил някой друг ловец на

сенки. А има и руни, които само ние можем да използваме, но не и

другите ловци на сенки, и тези руни удвояват силата ни.

— Но какво ще стане, ако решите, че повече не искате да сте

парабатаи? — полюбопитства Теса. — Може ли ритуалът да бъде

прекратен?

— За бога, жено — обади се Уил. — Има ли въпрос, чийто отговор

не искаш да научиш?

— Не виждам причина да не й кажем — ръцете на Джем бяха

скръстени върху наконечника на бастуна му. — Колкото повече знае,

толкова по-убедителна ще е, когато твърди, че иска да се извиси. — Той

се обърна към Теса. — Ритуалът не може да бъде прекратен, освен в

няколко случая. Ако един от нас стане долноземец или мундан, тогава

връзката се прекъсва. Или ако, разбира се, някой от нас умре, другият е

свободен. Но не и да си избере друг парабатай. Един ловец на сенки

няма право да участва в ритуала повече от веднъж.

— Като да си женен в католическа църква, нали — спокойно рече

Теса. — Като Хенри Осми; наложило му се е да измисли нова религия,

само и само да се измъкне от обета си.