Принц с часовников механизъм

плъзна в един тунел. Внезапно в купето стана тъмно въпреки това тя

имаше усещането, че Уил я гледа, колебливото усещане, че е вперил

поглед в нея.

— Забранено е. Освен когато бъде използван Бокалът за

смъртните, за да я превърне в ловец на сенки. Не се случва много често,

но се случва. Ако ловецът на сенки отправи молба до Клейва за

Извисяване на партньорката си, се изисква Клейвът да я обмисли в

тримесечен срок. Междувременно мунданката трябва да премине курс,

свързан с културата на ловците на сенки.

Гласът на Джем се изгуби в писъка на влака, когато локомотивът

излезе от тунела. Теса погледна към Уил, но той втренчено се взираше

през прозореца и не я поглеждаше. Би могла да го очаква.

— Идеята не е лоша — каза Теса. — И без това вече знам доста; вече

почти привършвам Кодекса.

— Ще изглежда напълно логично, че съм я взел със себе си — каза

Джем. — След като ще се извисяваш, може би ще искаш да научиш повече

за другите Институти, не само за този в Лондон. Какво мислиш, Уил? —

попита го той.

— Добра идея, много по-добра от всяка друга — Уил продължаваше

да гледа през прозореца; местността бе станала по-гола и зеленината бе

значително по-малко. Вече не се виждаха села, само дълги ивици сиво-

зелена трева и голи черни скали.

— Колко са Институтите, като не броим този в Лондон? — попита

Теса. Джем започна да пресмята, свивайки пръстите на ръцете си.

— Във Великобритания ли? Лондон, Йорк, един в Корнуел, близо

до Тинтагел, един в Кардиф и един в Единбург. Всички те са по-малки

обаче и са подчинени на Института в Лондон, който от своя страна е

подчинен на Идрис.

— Гидеон Лайтууд каза, че е бил в Института в Мадрид. Какво по

дяволите е правил там?

— Размотавал се е, най-вероятно — каза Уил.

— Когато завършим обучението си и станем на осемнайсет — каза

Джем, сякаш Уил не бе казал нищо, — ни насърчават да пътуваме, да

прекарваме известно време в другите Институти, да изследваме

различни неща, свързани с културата на ловците на сенки из други

места. Има най-различни техники, местни трикове, които могат да бъдат

научени. Гидеон отсъства само няколко месеца. Щом Бенедикт го е

извикал обратно толкова рано, вероятно смята, че скоро ще сложи ръка

на Института.

Джем изглеждаше обезпокоен.

— Само че не си е направил добре сметката — отривисто каза Теса

и виждайки, че загриженото изражение не напуска сивите очи на Джем,

подхвърли, за да смени темата: — Къде се намира Институтът в Ню

Йорк?

— Не сме запаметили наизуст всички адреси, Теса. — Имаше нещо в

гласа на Уил, някакво опасно подводно течение. Джем го погледна

внимателно и каза:

— Всичко наред ли е?

Уил свали шапката си и я сложи на седалката до себе си. После

впери поглед в тях двамата, погледът му бе спокоен. Красив както

винаги, помисли си Теса, гледайки го, само че сега изглеждаше някак

мрачен, почти посърнал. За някой, който толкова често гореше с ярък

пламък, този пламък сега изглеждаше доста немощен, сякаш подобно на

Сизиф бе бутал тежка канара нагоре по склона.

— Пих твърде много миналата нощ — каза той накрая.

Защо изобщо си правиш труда, Уил? Не схващаш ли, че и двамата

знаем, че лъжеш? — понечи да каже Теса, но се спря поглеждайки към

Джем. Погледът, който бе вперил в Уил бе разтревожен, твърде

разтревожен, но Теса знаеше, че не вярва на Уил, че е пил, а тя му

вярваше още по-малко. Но той само каза тихо:

— Ех, да имаше сега една руна за трезвеност.

— Да — погледна го Уил и напрегнатите черти на лицето му

постепенно започнаха да се отпускат. — Но да се върнем все пак към на

плана ти, Джем. Добър е като цяло, с изключение на едно нещо — наведе

се той напред. — Ако тя ще е твоя годеница, трябва да има пръстен.

— Помислил съм вече за това — отвърна Джем, озадачавайки Теса,

която си мислеше, че идеята за Извисяването го бе осенила внезапно.

Той пъхна ръка в джоба на жилетката си и извади оттам един сребърен

пръстен, който подаде на Теса върху обърнатата си длан. Не приличаше

на сребърния пръстен, който обикновено носеше Уил, на неговия бе

изобразена летяща птица, а върху този имаше грижливо изработена

гравюра на замък с кула, заобиколен от назъбена крепостна стена. —

Фамилният пръстен на семейство Карстерс — каза той. — В случай че…

Тя взе пръстена от него и го сложи на безименния си пръст, където

той й прилепна като по мярка. Чувстваше се така, сякаш трябваше да

каже нещо от рода на „ много е красив" или „ благодаря", но това, разбира

се, не беше предложение, още по-малко подарък. Беше просто игра на

предложение.

— Шарлот не носи венчален пръстен — каза тя. — Чудех се дали

изобщо ловците на сенки носят.

— Не, не носят — отвърна Уил. — Съществува обичай да даваме на

момичето фамилния пръстен, когато се сгодяваме за него, но

същинската брачна церемония включва обмяна на руни, не на пръстени.

Една на рамото и една около сърцето.

— Сложи печат около сърцето ми, както и печат около рамото ми:

за любов, силна като смъртта; ревността е по-жестока от гроба — каза

Джем. — Песента на Соломон.

— Ревността е по-жестока от гроба? — Теса повдигна вежди. —