Принц с часовников механизъм

Джем отново седеше в каретата, затваряйки прозореца, отделящ ги от

студения въздух, и каретата се понесе напред, подскачайки по паважа.

Теса пое дълбоко въздух. Целият ден с нетърпение бе очаквала да

види Уил, бе се тревожила за него, чудейки се къде би могъл да бъде. А

сега, когато се носеха към тъмното сърце на Лондон, изпитваше

единствено ужас.

9

Кошмарна нощ

Бурни нощи и гладни утрини, породени от любовта.

Тя събужда и тя убива всички радости на плътта…

И… страдания: изпепеляващи изтерзаната ни душа."

Алджъртън Чарлз Суинбърн, „Долорес"

Теса остави завеските на каретата откъм нейната страна отворени,

погледът й бе вперен навън, докато се носеха по „Флийт Стрийт" в

посока към Лъдгейт Хил. Жълтеникавата мъгла бе станала по-гъста и тя

успяваше да зърне през нея само отделни неща — тъмните сенки на

хората, които забързано се отдалечаваха в различни посоки, неясните

думи върху рекламните надписи, изрисувани върху стените на сградите.

От време на време мъглата се разнасяше и тя можеше да вижда по-ясно

— малко момиче, носещо китки увехнала лавандула, изтощено се бе

облегнало върху някаква стена; точилар на ножове, уморено тикащ

количката си към дома; реклама на кибритените клечки „Луцифер" на

"Брайън и Мей".

— Еднократни — каза Джем. Бе се облегнал назад на седалката

срещу нея, а широко отворените му очи бяха вперени в мрака. Тя се

чудеше дали бе взел от лекарството, преди да тръгнат, и ако бе взел,

колко. — Моля?

Той показа с жестове как драсва клечка кибрит, духва я хвърля зад

гърба си.

— Така казват на кибритените клечки тук — еднократки, защото

ги изхвърлят след употреба. Така наричат и момичетата, които работят

във фабриките за кибритени клечки.

Теса си помисли за Софи, която лесно би могла да се превърне в

една от тези „еднократки", ако Шарлот не бе я открила.

— Това е грубо.

— Влизаме в грубата част на града. Ийст Енд. Бедняшкият квартал

— изправи се той върху седалката. — Бъди внимателна и стой плътно до

мен.

— Имаш ли представа какво търси Уил тук? — попита Теса, която

вече почти знаеше отговора. Точно в този момент минаваха покрай

масивното тяло на „Сейнт Пол", което се извисяваше над тях като

гигантски, проблясващ в мрака, надгробен камък от мрамор.

Джем поклати глава.

— Не знам. Имам само най-общо понятие, най-обща представа за

улицата от заклинанието за проследяване. Но не мога да не отбележа все

пак, че има твърде малко благопристойни причини за един джентълмен

да "слиза в Чапъл", когато се мръкне.

— Може би играе комар…

— Може би — съгласи се Джем, но гласът му звучеше така, сякаш се

съмняваше.

— Каза, че си щял да го усетиш. Тук — Теса сложи ръка на сърцето

си. — Да усетиш, ако нещо се е случило с него. Защото сте парабатаи ли?

— Да.

— Значи това да си парабатай

е нещо повече от това да се

закълнете, че ще се грижите един за друг. Има нещо мистично в това.

Джем й се усмихна, усмивката му бе като светлина, внезапно

осветява всички стаи в къщата.

— Ние сме нефилими. Всяко събитие в живота ни има и своята

мистична страна — раждането ни, смъртта ни, сватбите ни — всяко от

тях е свързано с определен ритуал. Има ритуал и когато искаш да станеш

парабатай с някого. Най-напред трябва да го попиташ, разбира се. Това е

сериозно обвързване.

— Ти ли попита Уил? — подхвърли Теса.

Джем поклати глава, усмихвайки се.

— Той ме попита — отвърна. — Или по-скоро ме заговори.

Тренирахме с дълги мечове горе в залата за тренировки. Той ме попита и

аз казах "не“; заслужаваше някого, който щеше да живее, който щеше да

се грижи за него цял живот. Той се обзаложи с мен, че ще ми вземе меча,

и ако успееше да го направи, аз трябваше да се съглася да стана негов

кръвен брат.

— И успя ли?

— За девет секунди — засмя се Джем. — Прикова ме към стената.

Вероятно бе тренирал, без да знам, защото никога нямаше да се съглася,

ако знаех, че е толкова добър. Неговата сила винаги е била хвърлянето

на кама — присви той рамене. — Бяхме на тринайсет. Ритуалът се

състоя, когато бяхме на четиринайсет. Оттогава изминаха три години и

аз не мога да си представя да нямам парабатай.

— Защо не искаше да се съгласиш? — колебливо попита Teсa —

Когато те попита за първи път?

Джем прокара ръка през сребристата си коса.

— Ритуалът те обвързва — отвърна той. — Прави те по-силен.

Всеки един от нас може да използва и силата на другия. Можеш да

усетиш къде се намира другия, а също и да действаш като едно цяло с

него в битките. Има руни, които можеш да използваш само ако си в

двойка с твоя парабатай, не й в други случаи. Само че… можеш да имаш

само един парабатай в живота си. Не можеш да имаш друг, ако той умре.

Всъщност, не мисля, че аз бях добър избор.

— Това е много сурово правило.

После Джем каза нещо на език, който тя не разбираше. Беше нещо

като khalepa ta kala.

Тя присви вежди.

— Това не беше латински, нали?

— Гръцки — отвърна той. — Има две значения. Означава, че това,