Принц с часовников механизъм

поканата. С небрежен почерк, подобен на нейния, бяха надраскани

думите: Моя Джеси. Сърцето ми изгаря при мисълта, че ще те видя утре

вечер на забележителното събитие. Толкова забележително, че да не

мога да погледна никого другиго и нищо друго, освен теб. Нали ще облечеш

бялата рокля, скъпа, знаеш колко я харесвам — "в блясък от сатен и

сияние от перли", както е казал поетът. Твой завинаги: Н.Г.

— Нат — вперила поглед в писмото, Теса стоеше като вкаменена. —

Това е написано от Нат. И цитира Тенисън.

Софи си пое дълбоко дъх.

— Предположих, но си помислих, че не би могло да е свързано. Не и

след всичко, което направи той.

— Познавам почерка на брат си — мрачно каза Теса, — Смята да се

срещне с нея довечера на този таен бал. Софи, къде е Джесамин? Трябва

веднага да говоря с нея.

Ръцете на Софи започнаха да треперят още по-силно.

— Ами, госпожице, работата е там, че…

— О, боже, дали не е тръгнала вече? Трябва да намерим Шарлот. Не

виждам друг начин…

— Не е тръгнала още. В стаята си е — прекъсна я Софи.

— Тя знае ли, че си намерила това? — размаха поканата Теса.

Софи преглътна с видимо усилие.

— Свари ме с поканата в ръката, госпожице. Опитах се да я скрия,

но тя вече я бе видяла. Погледът й, когато се приближи към мен, бе

толкова заплашителен, че не можах да се сдържа. И след всички тези

тренировки с господаря Гидеон… не знам как точно се случи…

— Какво се случи, Софи?

— Ударих я по главата с огледалото — отчаяно рече Софи. — С едно

от онези огромни огледала в сребърна рамка, които са толкова тежки. Тя

се свлече като камък, госпожице. Завързах я за леглото й и дойдох да ви

търся. — Чакай, чакай, искам да се уверя, че съм те разбрала правилно —

рече Теса след известна пауза. — Джесамин те е сварила с поканата в

ръка, ти си я ударила по главата с огледалото и си я завързала за леглото

й, така ли?

Софи кимна.

— Боже мой — промълви Теса. — Софи, ще ни трябва още някой.

Този бал не може да остане в тайна и Джесамин…

— Само не госпожа Брануел — простена Софи. — Тя ще ме уволни.

Ще бъде принудена да го направи.

— Джем…

— Не! — Софи трескаво попипа якичката си, върху която имаше

кръв. Кръвта на Джесамин, ужасено си помисли Теса. — Няма да го

понеса, ако той узнае, че съм извършила това; той е толкова внимателен.

Моля ви, не ме карайте да му казвам, госпожице.

Разбира се, че няма го понесе, помисли си Теса. Софи обичаше Джем.

В бъркотията от последните няколко дни тя почти бе забравила за това.

Отново я заля вълна от срам, щом си спомни за изминалата нощ, но се

опомни и произнесе с твърд глас:

— В такъв случай, Софи, остава само един човек, на когото можем

да кажем. Разбираш ме, нали?

— Господарят Уил — с въздишка отвърна Софи. — Много добре.

Мисля, че не ме е грижа какво ще си помисли той за мен.

Теса протегна ръка, взе халата си и се загърна с него.

— Погледни на нещата откъм добрата им страна, Софи, Уил поне

няма да бъде шокиран. Едва ли Джесамин ще е първата жена в

безсъзнание, която ще види, нито пък ще е последната.

Теса не бе права поне за едно нещо: Уил бе шокиран.

— Софи ли направи това? — няколко пъти попита той. Бяха

застанали в долния край на леглото на Джесамин. Тя се 6е отпуснала

върху него, гърдите й се надигаха и спускаха, като на Спящата красавица

— известната восъчна фигура на Мадам дьо Бари*. Светлата й коса бе

разпиляна върху възглавницата, а през челото й минаваше кървава

резка. Китките на ръцете й бяха завързани за леглото.

* Спящата красавица — най-старата восъчна фигура експонат.

Пресъздава Мадам дьо Бари, любовницата на Людовик XV, която

изглажда като заспала, а устройство в гърдите й създава илюзията, че

диша. — Бел. Прев.

— Нашата Софи ли?

Теса погледна към Софи, която бе седнала на един стол недалеч от

вратата. Бе свела глава и бе забила поглед в ръцете си. Старателно

избягваше да срещне погледа на Теса или на Уил.

— Да — каза Теса. — И спри най-после да го повтаряш.

— Мисля, че ще се влюбя в теб, Софи — каза Уил. — Не изключвам

и женитба.

Софи изхлипа.

— Замълчи — изсъска Теса. — Спри да плашиш бедното момиче,

вече е достатъчно изплашена.

— От какво е изплашена? От Джесамин ли? По всичко изглежда, че

с лекота е спечелила този рунд. — Уил едва се сдържа да не се разсмее. —

Софи, скъпа, няма защо да се притесняваш. Често и на мен самия ми е

идвало да тресна с нещо Джесамин по главата. Никой няма да те упрекне

за това.

— Страхува се, че Шарлот ще я уволни — каза Теса.

— За това, че е ударила Джесамин ли? — умилостиви се Уил. — Ако