Принц с часовников механизъм

където свършва "Странд" и започва "Флийт Стрийт". В миналото върху

нея излагали набучени главите на екзекутираните. — Бел. Прев.

Вече виждаше в далечината острия връх на кулата на Института.

Сигурно бяха приключили с вечерята, помисли си Уил. Всичко е

прибрано. Бриджет сигурно спеше; би могъл да се промъкне в кухнята и

да си приготви нещо набързо, сандвич с хляб и кашкавал и малко студен

пай. Бе пропуснал много закуски, обеди и вечери напоследък, и ако

трябваше да бъде честен, причината за това бе само една: избягваше

Теса.

Не искаше да я избягва всъщност, бе се почувствал ужасно онзи

следобед, когато я придружи не само на тренировките, но и в гостната

след това. Понякога се питаше дали правеше това, за да изпита себе си.

Да провери дали чувствата си бяха отишли. Но не бяха. Когато я видеше,

му се искаше да бъде с нея; когато бе с нея, копнееше да я докосне;

когато докоснеше дори ръката й, имаше желание да я прегърне.

Искаше да я почувства, както тогава, на тавана. Искаше да усети

вкуса на кожата й, аромата на косата й. Искаше да я накара да се засмее.

Искаше да седне и да я слуша как говори за книги, докато му окапят

ушите. Но това бяха неща, които не би трябвало да иска, защото бяха

неща, които не можеше да има, а да очакваш нещо, което не можеш да

имаш, е мъчително и влудяващо.

Вече бе стигнал до вкъщи. Вратата на Института се отвори, щом я

докосна, и той влезе във вестибюла, пълен с премигващи факли. Спомни

си как съзнанието му се бе размътило от дрогата, която бе взел в

свърталището на пушачите на опиум на главната улица в Уайтчапъл.

Блаженството да се освободиш от всякакви желания и потребности.

Халюцинираше, че лежи на един хълм в Уелс, небето над него бе високо и

синьо, а Теса се изкачваше нагоре по хълма и после седна до него. Обичам

те, й каза той и я целуна, сякаш това е най-естественото нещо на света. А

ти обичаш ли ме?

Тя му се бе усмихнала. Ти винаги ще си на първо място в сърцето

ми, бе казала.

Кажи ми, че не сънувам, бе прошепнал той, когато тя сложи ръката

си в неговата и след това той вече не можеше да каже къде свършваше

сънят и къде започваше реалността.

Съблече палтото си, докато се качваше по стълбите, тръскайки

мократа си коса. Във врата му се стичаше студена пот, мокрейки гърба

му, и той потрепери. Скъпоценното пакетче, което бе купил от ифритите,

бе в джоба на панталоните му. Пъхна ръка в джоба си и го докосна, за да

се увери, че е там.

Коридорът бе осветен от слаба магическа светлина; бе стигнал до

средата на първия, когато се спря. Знаеше, че стаята на Теса е тук, срещу

тази на Джем. И там, пред нейната врата, бе застанал Джем, въпреки че

"застанал” едва ли бе най-точната дума. Той ходеше напред-назад,

"протривайки пътечка върху килима", както би казала Шарлот.

— Джеймс — каза Уил, по-скоро учуден.

Джем вдигна рязко глава и мигновено се отдръпна от вратата на

Теса, отстъпвайки към своята. На лицето му се изписа смущение.

— Предполагам не би трябвало да ме изненадва да те видя да се

разхождаш по коридорите по което и да било време.

— И двамата знаем, че обратното не ми е в характера — каза Уил.

— Защо си буден? Добре ли си?

Джем хвърли последен поглед към вратата на Теса и после се

обърна към Уил.

— Исках да се извиня на Теса — каза той. — Мисля, че свиренето ми

не я оставя да заспи. Къде беше? Пак ли на среща с шестопръстия

Найджъл?

Уил се ухили, но на Джем не му бе до смях.

— Нося ти нещо. Да отидем в стаята ти. Не искам да прекарам

цялата нощ, стоейки в коридора.

След минута колебание Джем сви рамене и отвори вратата на

стаята си. Влезе вътре, а Уил го последва; Уил затвори вратата и я

залости, а Джем се настани в едно кресло. Камината гореше, но в нея

имаше само белезникава златисто-червена жарава. Той погледна към

Уил.

— И какво е тов… — започна той, но се сви конвулсивно, застигнат

от остра кашлица. Тя премина, преди Уил да успее да се помръдне или да

каже нещо, но когато Джем се изправи и прокара ръка през устата си,

върху нея имаше кръв. Той я погледна с безразличие.

На Уил му причерня. Приближи се до своя парабатай, подавайки му

една носна кърпичка, която Джем взе, а след това и сребърния прах,

който бе купил в Уайтчапъл.

— Ето — каза той с неудобство. Не бе изпитвал неудобство в

присъствието на Джем през изминалите пет години, а сега изпита. —

Ходих до Уайтчапъл и ти донесох това.

Джем, който чистеше кръвта от ръката си с кърпичката, взе

пакетчето и погледна към уин фена.

— Имам достатъчно — каза той. — Поне за още един месец. — След

това вдигна поглед, в който проблесна нещо. — Или може би Теса ти е

казала…

— Какво да ми е казала?

— Нищо. Разсипах част от праха онзи ден. Но успях да спася

повечето — Джем сложи пакетчето върху масичката пред себе си. —

Нямам нужда от този.

Уил седна върху дървения сандък в долната част на леглото на

Джем. Мразеше да сяда там — краката му бяха толкова дълги, че винаги