Принц с часовников механизъм

— Партито — очите на Джесамин зашариха наоколо, а сякаш можеха да видят нещо, което Теса не бе в състояние да види. — Софи, тази малка маймунка, тършуваше в нещата ми. Заварих я да държи поканата в ръцете си.

— Да, партито — отвърна Теса. — В къщата на Бенедикт Лайтууд.

Където трябваше да се срещнеш с Нат.

— Прочела си бележката? — Джесамин отметна глава встрани. — Знаеш ли колко грубо и непочтено е да четеш личната кореспонденция на някого? — тя отново се опита да седне и отново се строполи върху възглавниците. — Все едно, той няма да признае. Не можеш да го докажеш...

— Джесамин, има още една малка подробност. Мога да го докажа, защото бях на партито и говорих с брат си.

Устата на Джесамин се отвори и образува едно розово "О". Тя най-после сякаш успя да забележи в какво бе облечена Теса.

— Роклята ми — едва си пое дъх тя. — Ти си се дегизирала като

мен?

Теса кимна.

Очите на Джесамин помръкнаха.

— Това е отвратително — отново едва си пое дъх тя. — Толкова си гадна! Какво направи на Нат? Какво му каза?

— От него разбрах, че си шпионирала за Мортмейн — каза Теса, молейки се Софи и Шарлот да се появят. Защо, по дяволите, още ги нямаше? — Предала си ни, давайки им сведения за всичко, което правим, изпълнявайки заповедите на Мортмейн.

— Нас? — изкрещя Джесамин, мятайки се във всички посоки, доколкото й позволяваха въжетата. — Ти не си ловец на сенки! Ти не им дължиш лоялност! Тях не ги е грижа нито за теб, нито за мен. Единствено Нат се интересува от мен.

— Брат ми — каза Теса, като едва успяваше да овладее гласа си — е лъжлив убиец, неспособен на никакви чувства. Може и да се е оженил за теб, Джесамин, но не те обича. Ловците на сенки ми помогнаха и ме закрилят, както и теб. А ти се обърна срещу тях като неблагодарно псе, в момента, в който брат ми ти щракна с пръсти.

— Лъжкиня! — изкрещя Джесамин. — Ти изобщо не го разбираш. Никога не си го разбирала! Душата му е чиста и нежна.

— Чиста като водата в канавката — отвърна Теса. — Разбирам го по-добре от теб; ти си заслепена от чара му. Изобщо не го е грижа за теб.

— Лъжкиня.

— Видях очите му. Видях начина, по който те гледаше.

Джесамин се задъхваше.

— Как можеш да си толкова жестока.

Теса поклати глава.

— Не можеш да прозреш това, нали? — с изненада отвърна тя. — За теб всичко това е само игра, като куклите в куклената ти къща, местиш ги насам-натам, караш ги да се целуват и женят. Искаш да се омъжиш за мундан и Нат е достатъчно добър за това. Изобщо не можеш да проумееш какво струва предателството ти на тези, които винаги са се грижили за теб.

Джесамин оголи зъбите си; в този момент тя толкова приличаше на уловено в капан и притиснато до стената животно, че Теса се дръпна назад.

— Обичам Нат — каза Джесамин. — И той ме обича. Ти си тази, която не разбира какво е това любов. "О, не мога да избера между Уил и Джем. Какво да правя?” — почти изкрещя тя и Теса пламна. — И какво от това, че Мортмейн иска да унищожи ловците на сенки в Британия. Ами да ги унищожи.

Теса смаяно зяпна срещу нея, точно в мига, когато вратата зад нея се отвори и Шарлот влезе в стаята. Имаше измъчен и изтощен вид, сивата й рокля бе в тон със сенките под очите й, но стойката й бе изправена, а погледът — ясен. След нея пристъпваше Софи, изглеждаше така, сякаш всеки миг щеше да побегне нанякъде от уплаха — и само секунда след това Теса разбра защо. Най-отзад вървеше призрак, облечен в роба с цвета на пергамент, лицето му бе скрито в сянката на качулката му, а в ръката си носеше ослепително блестящ меч. Това бе брат Енох, един от Мълчаливите братя; носеше Мечът на смъртните.

— Да ни унищожи, значи? Това ли каза, Джесамин? — произнесе Шарлот с ясен и твърд глас, толкова нетипичен за нея, че Теса впери поглед в нея.

Джесамин едва дишаше. Очите й бяха вперени в оръжието в ръката на брат Енох. Огромната му ръкохватка бе във формата на ангел с разперени крила.

Брат Енох замахна към Джесамин с меча и въжетата, с които бе завързана за леглото, се смъкнаха от китките й. Тя усети как ръцете й безсилно се отпуснаха в скута й. Впери поглед в него, а след това и в Шарлот.

— Шарлот, Теса е лъжкиня. Тя е лъжлива долноземка...

Шарлот спря до леглото и безстрастно погледна към Джесамин.

— Моите впечатления от нея не са такива, Джесамин. А какво ще кажеш за Софи? Тя винаги е проявявала изключителна честност.

— Тя ме удари! С огледалото! — лицето на Джесамин бе червено.

— Защото е намерила това — Шарлот извади от джоба си поканата, която Теса бе дала на Софи. — Имаш ли обяснение за това, Джесамин?

— Не съм нарушила Закона, той не забранява ходенето на парти — гласът на Джесамин прозвуча едновременно сърдито и изплашено. — Бенедикт Лайтууд е ловец на сенки.

— Това е почеркът на Натаниъл Грей — Шарлот никога не повишаваше глас, помисли си Теса. Може би точно поради това изглеждаше още по-непреклонна. — Той е шпионин, издирван от Клейва,

а ти тайно си се срещала с него. Защо?