Принц с часовников механизъм

— Да, смел си — каза Магнус и го целуна. Не беше много впечатляваща целувка, но Уил размаха свободната си ръка, сякаш върху нея бе кацнала пчела; Магнус остана с надеждата, че Камила ще приеме това за страст. Когато се откъснаха един от друг, Уил изглеждаше доста зашеметен. Така че Камила си помисли, че е пак поради същата причина.

— А сега — рече Магнус, надявайки се, че Уил ще си спомни, че му е задължен. — Трябва да вървим.

— Аз. само че. — Уил се завъртя назад. — Зъбът! — Втурна се през стаята, грабна зъба и го мушна в джоба на жилетката на Магнус. След това намигна към Камила, само един господ знае как тя щеше да го

изтълкува, и излезе от стаята с клатушкаща се походка.

— Камила... — започна Магнус.

Тя бе скръстила ръце пред гърдите си и го гледаше жлъчно.

— Да подхващаш любовна афера с ловец на сенки зад гърба ми — каза тя с леден глас, без ни най-малко да я е грижа за ситуацията, в която самата тя се намираше. — И при това в собствената ми къща! Наистина, Магнус — посочи тя към вратата, — моля те, напусни жилището ми и не се връщай повече. Вярвам, че няма да ми се наложи да те моля втори път.

Магнус изпълни молбата й с удоволствие. Няколко минути по -късно той стоеше до Уил на тротоара пред къщата, сгушен в палтото си — всичко, което имаше на този свят, като изключим това, което бе в джоба му — и закопчаваше копчетата му. Скоро, помисли си Магнус, сивата утринна светлина ще озари небето.

— Целуна ли ме преди малко? — попита го Уил.

Магнус се замисли за секунда.

— Не.

— Помислих си.

— Обезболяващата магия може да има странични ефекти и един от тях е появата на най-невероятни халюцинации.

— О — каза Уил, — колко странно. — Той погледна към къщата на Камила. Магнус можеше да види прозореца на гостната и плътно спуснатите червени завеси от кадифе. — Какво ще правим сега? За да призовем демона? Трябва ли да отидем някъде?

— Аз трябва

да отида на едно място — отвърна Магнус като благодареше мислено на бога за фиксацията на Уил върху призоваването на демона. — Ще отседна при един приятел. Ти ще се върнеш в Института. Ще се заема с проклетия демонски зъб, веднага щом мога. Ще ти изпратя съобщение, когато разбера нещо повече.

Уил кимна бавно, след това погледна нагоре към черното небе.

— Звездите — каза той. — Никога не съм ги виждал толкова ярки. Вятърът е издухал мъглата, сигурно е затова.

Магнус си помисли за радостта, изписана върху лицето на Уил, когато бе застанал окървавен на прага на дневната на Камила, размахвайки в ръка демонския зъб. Струва ми се все пак, че промяната не е в звездите.

— Ловец на сенки ли? — зяпна Теса. — Не е възможно. Тя се обърна и погледна към Шарлот, чието лице отразяваше собствения й ужас. — Не е възможно, нали? Уил ми каза, че децата на ловците на сенки и демони винаги са мъртвородени.

Шарлот поклати глава.

— Не, не, не е възможно.

— Но ако Джесамин говори само истината... — в гласа на Теса се долавяше колебание.

— Джесамин говори истината, каквато вярва, че е — каза Шарлот. — Ако брат ти я е излъгал, но тя му вярва, ще смята, че казва истината.

— Нат никога не би ме излъгал — възпротиви се Джесамин.

— Ако майката на Теса е ловец на сенки — хладно каза Шарлот — тогава Нат също би трябвало да е ловец на сенки. Кръвта на ловците на сенки е по-силна. Споменавал ли ти е някога това? Че е ловец на сенки?

Джесамин бе възмутена до дъното на душата см.

— Нат не е ловец на сенки! — изкрещя тя. — Щях да го знам. Никога нямаше да се омъжа. — Гласът й внезапно се прекърши и тя прехапа устни.

— Е, добре, възможностите са две, Джесамин — каза Шарлот. — Или си се омъжила за ловец на сенки, което би било чиста проба ирония, или, по-вероятно, си се омъжила за лъжец, който те е използвал и те е зарязал. Навярно е знаел, че съществува вероятност да те хванем. Какво ли си е мислел, че ще се случи с теб тогава?

— Нищо — треперейки отвърна Джесамин. — Каза, че си слаба. Че няма да ме измъчваш. Че няма да се стигне до това да ме нараниш.

— Сгрешил е — каза Шарлот. — Ти си предала Клейва. Бенедикт Лайтууд също. Когато Консулът чуе за това.

Джесамин се изсмя, високо и сподавено.

— Кажи му — каза тя. — Мортмейн иска точно това — заговори тя бързо и неразбрано. — Н-не си прави труда да ме питаш защо. Не знам. Знам само, че го иска. Издрънкай му всичко, което искаш, Шарлот. Тогава наистина ще се окажеш във властта му.

Шарлот стисна рамката на леглото, ръцете й побеляха.

— Къде е Мортмейн?

— Т-той — задъхано произнесе тя. — Той. — лицето на Джесамин бе станало пурпурно, очите й щяха да изскочат от изумление. Бе сграбчила така здраво Меча, че по пръстите й се появи кръв. Теса ужасено гледаше към Шарлот. — Идрис — най-после успя да изрече тя и падна върху възглавницата.

Лицето на Шарлот застина.

— Идрис? — като ехо повтори тя. — Мортмейн е в Идрис, в нашата родина?

Джесамин запремигва.

— Не. Не е там.