Принц с часовников механизъм

Шарлот си бе поплакала малко тази нощ, преди да си възвърне самообладанието; бе отклонила опитите на Софи и Теса да й донесат мокри кърпи или чай, поклащайки непреклонно глава и повтаряйки отново и отново, че няма да си позволи да се разплаче отново, защото времето сега трябваше да се използва за планиране, за изработване на стратегия. После се запъти към стаята на Теса. Софи и Теса я следваха по петите, и трескаво започна да надига дъските на пода, докато не намери малка книга, нещо като семейна библия, подвързана с бяла кожа и увита в кадифен плат. Тя я сложи в джоба си с решително изражение, като само махна с ръка към Теса, без да отговаря на въпросите й, и се изправи на крака. Небето зад прозореца бе започнало да просветлява, озарено от бледата светлина на настъпващия ден. С изтощен вид тя каза на Софи да инструктира Бриджет да сервира студена закуска в гостната и да каже на Сирил за случилото се, така че мъжете да са информирани. След това излезе.

С помощта на Софи, Теса най-после, слава богу, успя да свали роклята на Джесамин; тя се изкъпа и облече жълтата рокля, която Джесамин й бе купила. Помисли си, че цветът й би могъл да повдигне настроението й, но все още се чувстваше отпаднала и изнурена.

Когато влезе в гостната, можа да прочете по лицето на Джем, че и той се чувства по същия начин. Около очите му имаше сенки и той бързо отклони поглед от нейния. Заболя я от това и тя отново си помисли за отминалата нощ, с Уил, на балкона. Но това бе различно, каза си тя. Бе резултат от магическия прах, кратко умопомрачение. Нямаше нищо общо с това, което се бе случило между тях с Джем.

— Не мисля, че ни мрази — отново повтори Джем, коригирайки миналото време, което бе употребил. — Но сякаш винаги нещо й липсваше. Беше толкова отчаяна.

— Аз съм виновна — тихо каза Шарлот. — Не трябваше да я насилвам да бъде ловец на сенки, когато бе толкова очевидно, че това е нещо, което презира.

— Не, не! — побърза да я разубеди Хенри. — Ти винаги си била мила с нея. Правила си всичко, което е трябвало. Съществуват механизми, които са толкова повредени, че не е възможно да бъдат поправени.

— Джесамин не е часовник, Хенри — глухо отвърна Шарлот. Теса се питаше дали бе ядосана на Хенри, че не се срещна заедно с нея с Улси Скот, или просто бе ядосана на целия свят. — Може би просто трябва да опаковам Института и да го връча с поклон на Бенедикт Лайтууд. Вече за втори път приютяваме шпионин под покрива си и разбираме за това, едва когато щетите са налице. Ясно е, че не съм компетентна.

— Всъщност става въпрос за един шпионин — започна Хенри, но

замлъкна, когато Шарлот му хвърли поглед, който можеше да разтопи стъкло.

— Ако Бенедикт Лайтууд работи за Мортмейн, не може да се очаква, че ще се грижи за Института — каза Теса. — Всъщност балът, който той организира миналата нощ, би трябвало да е достатъчно основание за дисквалифицирането му.

— Проблемът е, че това трябва да се докаже — каза Джем. — Бенедикт ще отрича всичко и неговата дума ще е срещу твоята, а ти си долноземка.

— Уил също ще потвърди — каза Шарлот и се намръщи. — Като заговорихме за него, къде всъщност е Уил?

— Излежава се в леглото си, най-вероятно — каза Джем. — Колкото до това, че може да свидетелства... ами, всички го мислят за луд, какъвто той всъщност е.

— Я виж ти — обади се един глас откъм вратата — Да не би да сте се събрали за ежегодната всички-смятат-Уил-за-луд среща?

— Не е ежегодна, провежда се два пъти в годината — отвърна Джем. — И не сме се събрали за тази среща.

Очите на Уил бяха обърнати към Теса.

— Знаят ли за Джесамин? — попита той. Изглеждаше уморен, но не толкова, колкото си мислеше Теса; беше блед, но заедно с това от него се излъчваше скрито въодушевление, едва ли не щастие. Усети как стомахът й се сви, когато спомените от изминалата нощ — звездите, балконът, целуването — я връхлетяха.

Кога се бе върнал предишната нощ?,

помисли си тя. Какво бе правил? И защо изглеждаше толкова развълнуван. Беше ли ужасен от това, което се бе случило между тях на балкона миналата нощ или го намираше за забавно? И дали, не дай си боже, бе казал на Джем? Магически прах, ужасено си повтаряше тя. Това не бе тя, не бе действала по собствено желание. Джем със сигурност щеше да го разбере. Да го нарани, би разбило сърцето й. Ако изобщо това го вълнува.

— Да, знаят за Джесамин — бързо отвърна тя. — Разпитваха я с Меча на смъртните и я отведоха в Града на тишината, а в момента сме се събрали и обсъждаме какво да правим по-нататък. Срещата е ужасно важна и Шарлот е много разтревожена.

Шарлот я погледна озадачено.

— Разтревожена си, разбира се — каза Теса, почти останала без дъх от бързото говорене. — И точно питаше за Уил.

— Ето ме — каза Уил, хвърляйки се в един стол, недалеч от Джем. Едната му ръка бе превързана, ръкавът над нея бе разкъсан. Ноктите му бяха разранени и върху тях имаше засъхнала кръв. — Радвам се да чуя, че Джесамин е в Града на тишината. Това е най-доброто място за нея.

Какво ще правим по-нататък?