Принц с часовников механизъм

— Джесамин! — Шарлот сякаш всеки момент щеше да се хвърли върху нея и да я раздруса, докато зъбите й не започнат да тракат. — Как може да е в Идрис и да не е? Помисли за себе си, глупаво момиче. Кажи ни къде е!

— Спри! — изкрещя Джесамин. — Спри, боли ме...

Шарлот задържа погледа си върху нея. След това се запъти към вратата; когато се върна, с нея бе и брат Енох. Тя скръсти ръце пред гърдите си и с отсечено движение на брадичката си посочи към Джесамин.

— Нещо не е както трябва, братко. Попитах я къде е Мортмейн; тя каза Идрис. Когато отново я попитах, отрече — гласът й стана твърд. — Джесамин! Пробил ли е Мортмейн защитата на Идрис?

Джесамин издаде ужасен писък; дишането й стана хрипливо.

— Не, не е. Кълна се. Шарлот, моля те.

Шарлот, изрече брат Енох твърдо; думите му отекнаха в съзнанието на Теса.

Достатъчно. В мозъка на момичето има някакъв блокаж, нещо, което Мортмейн е поставил там. Той издевателства над нас, като си служи с Идрис, но тя все пак потвърди, че той не е там. Тези блокажи са много силни. Ако продължиш да я разпитваш, сърцето й може и да не издържи.

Шарлот отпусна рамене.

— И какво тогава.?

Нека я заведа в Града на тишината. Имаме начини да извличаме тайните, заключени в мозъка, тайни, които дори самата тя не подозира, че знае.

Брат Енох издърпа Меча от здраво стиснатите ръце на Джесамин. Тя сякаш не забеляза това. Погледът й бе насочен към Шарлот, очите й бяха широко разтворени и в тях се бе вселила паника.

— Градът от кости? — прошепна тя. — Където са положени мъртвите ловци на сенки? Не! Не искам да ходя там! Не понасям това място!

— Тогава ни кажи къде е Мортмейн — каза Шарлот, с глас като лед.

Джесамин започна да хълца. Шарлот не й обърна внимание. Брат

Енох изправи момичето на крака; Джесамин се съпротивляваше, но Мълчаливият брат я бе хванал в желязна хватка, а с другата си ръка държеше Меча на смъртните.

— Шарлот! — изпищя сърцераздирателно Джесамин. — Шарлот, моля те, само не в Града на тишината. Заключи ме в Храма, изправи ме пред Съвета, но моля те, не ме изпращай сама в тази гробница! Ще умра от страх там!

— Трябваше да помислиш за това, преди да ни предадеш — каза Шарлот. — Брат Енох, отведи я, моля те.

Джесамин продължи да пищи, когато Мълчаливият брат я вдигна и я метна на рамото си. Теса гледаше с широко отворени очи как той излезе от стаята и я изнесе. Виковете и стоновете й отекваха по коридора, дълго след като вратата се затвори зад тях и след това внезапно замряха.

— Джесамин... — започна Теса.

— Тя е добре. Вероятно й е поставил руна за успокоение. Това е всичко. Няма защо да се тревожиш за нея — каза Шарлот и седна на края на леглото. Гледаше надолу към ръцете си, сякаш не бяха нейните. — Хенри.

— Да го събудя ли, госпожо Брануел? — предпазливо попита Софи.

— Той работи в криптата. Не мога да се реша да го извикам — замислено каза Шарлот. — Джесамин е от малка с нас. Това ще му дойде твърде много, твърде много. Той не би могъл да бъде жесток.

— Шарлот — Теса нежно леко докосна рамото й. — Ти не си жестока.

— Правя това, което трябва да направя. И няма защо да се тревожа — повтори Шарлот и избухна в сълзи.

14

Градът на тишината

”О, изгарям цяла!", проплака силно тя.

Но никой не отвърна. Дълбока тишина!

Какво могло би, боже, греха ми да изкупи и от смъртта безкрайна мене да откупи.

Алфред, лорд Тенисън, "Дворецът на изкуствата”

— Джесамин — отново повтори Хенри, вече за пети или за шести път. — Просто не мога да повярвам. Нашата Джесамин?

Теса забеляза, че всеки път, щом го кажеше. Шарлот стисваше още по-плътно устни.

— Да — отново повтори тя. — Джесамин. Шпионирала ни и е и е докладвала на Нат за всяко наше действие, а той пък е предавал информацията на Мортмейн. Трябва ли да го повторя още веднъж?

Хенри премигна срещу нея.

— Съжалявам, скъпа. Чух го. Знам само — въздъхна той, — че Джесамин не беше щастлива тук. Но не мислех, че ни мрази.

— Не мисля, че ви е мразела или че ви мрази. — Бе Джем, застанал до камината в гостната, с ръка, опряна на камината. Не бяха се събрали за закуска, както правеха обикновено; нямаше обяснение защо, но Теса предположи, че самата мисъл да седнат на закуска, а мястото на Джесамин да е празно, сякаш нищо не се е случило, бе непоносима за Шарлот.