Принц с часовников механизъм

Изумена, Теса бавно поклати глава.

— Джем, никога не съм си представяла.

— Любовта има невероятна сила и енергия — каза той. — Това е значението на този надпис. Заложено е и в сватбената церемония на ловците на сенки. За любов, силна като смъртта. Не си ли забелязала колко съм добре през последните седмици, Теса? Не се чувствам толкова болен, не кашлям толкова. Чувствам се по-силен, необходимо ми е много по-малко количество от дрогата — и всичко това е заради теб. Защото любовта ми към теб ми помага.

Теса го гледаше. Възможно ли бе това, не се ли случваше само в приказките? Слабото му лице сияеше; бе ясно, че вярваше във всичко това безусловно. И това го караше да се чувства по-добре.

— Ти спомена саможертва, но това, което ти предлагаш, не е саможертва. Аз те моля да проявиш саможертва — продължи той. — Мога да ти предложа живота си, но той ще е кратък. Мога да ти предложа сърцето си, но нямам представа колко дълго още ще бие. Но те обичам достатъчно, за да се надявам, че няма да решиш, че проявявам егоизъм, когато се опитвам да направя остатъка от живота си — колкото и да продължи той — щастлив, като го прекарам с теб. Искам да съм женен за теб, Теса. Искам го повече от всичко друго на света — той погледна към нея през завесата от сребриста коса, падаща върху очите му. — В случай — смутено рече — че ти също ме обичаш.

Теса погледна към него, коленичил пред нея с медальона в ръка, и най-после разбра какво имаха предвид хората, когато казваха, че можеш да видиш сърцето на някого в очите му — очите на Джем, сияещите му, изразителни очи, които винаги бе смятала за красиви, бяха пълни с любов и надежда.

А и защо да не се надява? Бе му дала всички основания да смята, че го обича. Бе му дала приятелството си, доверието си, вярата си, благодарността си, дори страстта си. И какво от това, че някаква малка частица от нея бе останала заключена и не се бе отказала напълно от Уил, дължеше го повече на себе си, отколкото на Джем, и трябваше да направи всичко възможно, за да я унищожи.

Протегна бавно ръка и взе медальона от ръката на Джем. Той увисна върху златната верижка, хладен като вода, и се задържа в ямката на шията й над мястото, където висеше ангелът с часовников механизъм. Когато закопча верижката и отпусна ръце надолу, видя, че надеждата в очите му лумва като ярък пламък на неподозирано щастие. Почувства се така, сякаш някой бе докоснал гърдите й и бе отключил ковчежето, в което се намираше сърцето й, изливайки нежност, подобно на свежа кръв, във вените й. Никога досега не бе усещала толкова всепоглъщащ и неудържим порив да защити друг човек, да го обгърне с ръце и да прегърне силно само него, далеч от целия свят.

— В такъв случай, да — каза тя. — Да, ще се омъжа за теб, Джеймс Карстерс. — Да.

— О, господи, благодаря ти — каза той, въздишайки. — Благодаря ти, господи. — И той зарови глава в скута й, обгръщайки с ръце талията й. Тя се наведе над него, галейки раменете му, гърба му, сребристата му коса. Сърцето й биеше срещу коленете му. Някаква малка частица вътре в нея изтръпна от изумление. Никога не си бе представяла, че може да направи някого толкова щастлив. При това, без да използва магическите си умения, а само чисто човешките.

В този момент някой почука на вратата. Теса се изправи бързо на крака и се отправи към вратата, спирайки се за момент, за да оправи косата си, надявайки се, че ще успее да се успокои, преди да е отворила. Този път наистина бе Софи. Неспокойният й вид издаваше, че не бе дошла по собствено желание.

— Шарлот ви вика в гостната, госпожице — каза тя. — Господарят

Уил се завърна и тя иска всички да се съберете. — Тя хвърли поглед край Теса и погледът й мрачно се стрелна напред. — Вие също, господарю Джем.

— Софи... — започна Теса, но Софи вече се бе обърнала и бързо бе тръгнала, бялото й боне подскачаше. Теса стисна топката на вратата, гледайки след нея. Софи бе казала, че няма нищо против чувствата на Джем към Теса и Теса знаеше, че причината за това е Гидеон. И все пак.

Усети как Джем се приближи зад нея и плъзна ръце в нейните. Пръстите му бяха тънки; тя ги стисна в своите и въздъхна. Това ли означаваше да обичаш някого? Да можеш да разделиш с него всеки товар и той да е в състояние да те успокои само с една дума или докосване? Тя облегна глава на раменете му и го целуна по слепоочието.

— Ще кажем на Шарлот в първия удобен момент — каза той, — а после и на останалите. Когато съдбата на Института бъде решена...

— Прозвуча така, сякаш не те е грижа какво ще се случи с него — каза Теса. — Няма ли да ти липсва? Това място е било твой дом.

Пръстите му леко погалиха китката й, карайки я да потрепери.

— Моят дом сега си ти.

19

Ако метежът успее

Защо ли метежът е все неуспешен?

Остава си просто копнеж...

Защотоуспее ли,

кой ще посмее да каже за него метеж?

Сър Джон Харингтън