Принц с часовников механизъм

Софи поддържаше огъня в камината на гостната силен и в стаята бе топло, дори задушно. Шарлот седеше зад бюрото, а Хенри — на стола до нея. Уил се бе изтегнал в едно от креслата с десен на цветя, недалеч до огъня. До него имаше сребърен сервиз за чай и той държеше чаша в ръка. Когато Теса влезе в гостната, той се изправи толкова рязко, че част от чая се разплиска върху ръкава му; той остави чашата си, без да откъсва очи от нея.

Изглеждаше изтощен, сякаш се бе разхождал цяла нощ. Все още бе с палтото си от тъмносиня вълна с червена копринена подплата и крачолите на черните му панталони бяха изцапани с кал. Косата му бе влажна и разчорлена, лицето — бледо, устата му изглеждаше тъмна в сянката на наболата му брада. Но когато видя Теса, очите му светнаха като фенери, в мига, в който фенерджията ги е запалил. Цялото му лице се измени и той впери поглед в нея с такъв неизразим възторг, че Теса се спря поразена, а Джем се блъсна в нея. Тя просто не можеше да откъсне погледа си от Уил; той сякаш бе привлякъл към себе си погледа й и тя отново си спомни за съня, който бе сънувала миналата нощ, и в който той я успокояваше в лечебницата. Дали бе в състояние да забележи спомена за него върху лицето й? Затова ли я гледаше така?

Джем надзърна иззад рамото му.

— Здравей, Уил. Сигурен ли си, че идеята да прекараш цялата нощ навън в дъжда, при условие че още не си се излекувал напълно, е много добра?

Уил откъсна погледа си от Теса.

— Абсолютно сигурен — отсече той. — Трябваше да се поразходя, за да избистря ума си.

— И избистри ли го?

— Да, като кристал е — отвърна Уил, впервайки отново поглед в Теса и отново се случи същото. Погледите им сякаш се вкопчиха един в друг и тя трябваше да откъсне очи от него, да пресече стаята и да седне на дивана до бюрото, където Уил не бе в обсега на зрението й. Джем се приближи и седна до нея, но не протегна ръка към ръката й. Тя се чудеше какво щеше да се случи, ако просто обявят това, което току-що се бе случило: "Ние двамата смятаме да се женим”.

Но Джем имаше право; моментът не бе подходящ за това. Шарлот, подобно на Уил, изглеждаше така, сякаш не бе спала цяла нощ; кожата й имаше нездрав жълтеникав оттенък, около очите й се бяха образували тъмни кръгове. Хенри, седнал близо до нея, бе сложил ръцете си върху нейните и я гледаше с безпокойство.

— Вече всички сме тук — енергично подхвана Шарлот и за момент на Теса й се прииска да отбележи, че Джесамин не бе с тях, но не го направи. — Както може би си спомняте, наближава краят на двуседмичния период, определен от Консула Уейланд. Ние не успяхме да открием къде се намира Мортмейн. Брат Енох ни каза, че Мълчаливите братя са изследвали тялото на Натанаил Грей, но не са могли да установят нищо, и тъй като е мъртъв, няма как да разберем нещо повече.

Тъй като е мъртъв. Теса си помисли за Нат, такъв, какъвто си го спомняше, когато бяха малки и гонеха водни кончета в парка. Той падна в изкуственото езерце и тя и леля Хариет — майка му — му помогнаха да излезе оттам; ръцете му бяха станали хлъзгави от водата и от зелената водна растителност. Тя си спомни ръката му, която се бе изплъзнала от нейната в склада за чай, лепнеща от кръв. Не знаеш всичко, което съм сторил, Теси.

— Можем да докладваме на Клейва това, което знаем за Бенедикт. — Шарлот видя как Теса направи усилие да се концентрира върху разговора, които водеха в момента. — Това изглежда разумно.

Теса преглътна.

— А това, което ни каза Джесамин? Че ще се превърнем в марионетки в ръцете на Мортмейн, ако го направим?

— Нямаме избор — отвърна Уил. — Не можем просто да предадем ключовете от Института на Бенедикт Лайтууд и жалките му потомци. Те са Мортмейн. Бенедикт е негова марионетка. Трябва да се опитаме да направим нещо. В името на Ангела, не разполагаме ли с достатъчно доказателства? Достатъчно, за да бъде подложен на изпитанието с Меча, най-малкото.

— Когато опитахме да въздействаме с Меча върху Джесамин, се оказа, че в мозъка й има блокажи, поставени от Мортмейн — уморено рече Шарлот. — Мислиш ли, че е толкова неблагоразумен, че да не предприеме същите мерки и спрямо Бенедикт? Ще изглеждаме като глупаци, ако Мечът не може да изтръгне нищо от него.

Уил прокара ръце през черната си коса.

— Мортмейн очаква от нас да се обърнем към Клейва — каза той.

— И е подготвен за това. Вече се отърва от сподвижниците, които не са му нужни повече. Де Куинси, например. Лайтууд не е незаменим и го знае

— забарабани той с пръсти по коленете си. — Смятам, че ако се обърнем към Клейва, със сигурност ще предотвратим избирането на Бенедикт за ръководител на Института. Само че част от Клейва се намира под негово влияние; знаем за някои от членовете му, но не за всички. Работата е там, че не знаем на кого можем да се доверим и на кого не. Институтът е в сигурни ръце с нас и ние не можем да допуснем да ни го отнемат. Къде на друго място Теса би се чувствала защитена?

Теса премигна.

— Аз ли?