Принц с часовников механизъм

Уил изглеждаше изненадан от това, което току-що бе казал.

— Имам предвид, че си неразделна част от плана на Мортмейн. Той винаги те е искал. Винаги се е нуждаел от теб. Не трябва да го оставяме да се добере до теб. Без съмнение ти ще си изключително мощно оръжие в неговите ръце.

— Всичко това е вярно, Уил, и аз, разбира се, трябва да се обърна към Консула — каза Шарлот. — Но като редови ловец на сенки, а не като ръководител на Института.

— Но защо, Шарлот? — попита Джем. — Ти прекрасно се справяш с работата си...

— Така ли? — попита тя. — За втори път не забелязах, че под покрива ни се е приютил шпионин; Уил и Теса ме пренебрегнаха като ръководител, за да отидат на партито на Бенедикт; планът ни да заловим Нат, за който не казахме на Консула, се обърка и ни остави без

изключително важен свидетел...

— Лоти... — Хенри сложи ръка на рамото на съпругата си.

— Не съм достатъчно компетентна за това място — каза Шарлот. — Бенедикт беше прав. Ще се опитам, естествено, да убедя Клейва, че е виновен. Някой друг ще управлява Института. Не Бенедикт, надявам се, но няма да съм и аз, все пак.

Нещо изтрополя.

— Госпожо Брануел... — Софи бе пуснала ръжена и се бе обърнала към тях. — Не можете да напуснете, госпожо. Просто не можете.

— Софи — с разбиране отвърна Шарлот, — където и да отидем, където и да се установим Хенри и аз, ще те вземем.

— Не е това — тихо промълви Софи, а погледът й обходи стаята. — Госпожица Джесамин. Тя беше. искам да кажа, тя каза истината. Ако се обърнете към Клейва, ще заиграете по свирката на Мортмейн.

Шарлот я погледна озадачено.

— Защо мислиш така?

— Не знам. не знам точно. — Софи бе забила поглед в пода. — Но знам, че е така.

— Софи? — в гласа на Шарлот се долавяха подозрителни нотки и Теса разбра какво си бе помислила: дали сред тях нямаше още един шпионин, дали не се бе появила още една змия в градината им? Уил, който си бе помислил същото, се наведе напред с широко отворени очи.

— Софи не лъже — неочаквано се обади Теса. — Знае това, защото, защото чухме Гидеон и Гейбриъл да си говорят за това в залата за тренировки.

— И едва сега решихте да обелите дума за това? — повдигна вежди

Уил.

Внезапно, вбесена от думите му, Теса му се сопна:

— Замълчи, Уил. Ако ти.

— Излизах с него — отривисто я прекъсна Софи. — С Гидеон Лайтууд. Виждах се с него в свободните си дни — тя бе пребледняла като призрак. — Той ми каза. Чул е как баща му се надсмива над това. Знаят, че Джесамин е разкрита. Надяват се, че ще се обърнете към Клейва. Не ви го казах, защото не смятахте да се обръщате към Клейва, така че аз.

— Излизала си с него? — не можеше да повярва Хенри. — С Гидеон Лайтууд?

Софи гледаше към Шарлот, която бе вперила в нея широко отворени очи.

— Знам и с какво Мортмейн държи господин Лайтууд — каза тя. — Гидеон едва сега е разбрал. Баща му не знае, че е разбрал.

— За бога, момиче, не ни дръж повече в напрежение — каза Хенри, който изглеждаше също толкова шокиран, колкото и жена си. — Казвай,

за бога.

— Демонска шарка — отвърна Софи. — Господин Лайтууд я е пипнал преди години и тя ще го убие след няколко месеца, ако не се сдобие с лекарството за нея. Мортмейн му е обещал да му го намери.

Вдигна се невероятна глъчка. Шарлот се хвърли към Софи; Хенри извика след нея; Уил скочи от стола си и започна да танцува в кръг. Теса не се помръдна от мястото си, смаяна, а Джем остана до нея. В този момент Уил започна да пее колко прав се е оказал за демонската шарка.

О, шарка демонска, кажи къде ли ми се залепи!

Някой трябва да е бродил в нощта, из мрачните бордеи на града; а друг е уморен и спи...

О, шарка демонска! Кошмар!

Аз имах си я ей така...

Не болестта бе, тъпанар, а тази песничка една...

Че аз бях прав, ти — не позна!

— Уил — опита се Шарлот да го надвика. — ОТКАЧИ ЛИ? ЩЕ ПРЕСТАНЕШ ЛИ С ТАЗИ АДСКА ВРЯВА! Джем...

Джем стана, отиде до Уил и запуши устата му с ръка.

— Обещаваш ли да замълчиш? — изсъска той в ухото на приятеля си.

Уил кимна, сините му очи блестяха. Теса го гледаше изумена; всички го гледаха изумено. Бяха го виждали в най-различна светлина — весел, озлобен, надменен, ядосан, състрадателен, но никога безразсъден. Джем махна ръката си от устата му.

— Е, добре тогава.

Уил се отпусна на пода, опря гръб върху стола и вдигна ръце нагоре.

— Демонската шарка е навред! — оповести той и се прозя.

— О, боже, сега седмици наред ще слушаме шеги за шарката — каза Джем. — Няма отърване.

— Не може да е истина — каза Шарлот. — Значи това било — демонска шарка?

— Как можем да сме сигурни, че Гидеон не е излъгал Софи? — меко попита Джем. — Съжалявам, Софи, съжалявам, че трябва да го кажа, но на Лайтууд не може да им се има вяра.

— Видях лицето на Гидеон, когато разговаряше със Софи — каза