Принц с часовников механизъм

Уил. — Теса ми каза, че Гидеон си пада по нашата госпожица Колинс, и като се замисля, ми се струва, че това май е така. А един влюбен мъж, един влюбен мъж би казал всичко. Би предал всекиго — бе вперил очи в Теса, докато говореше. Тя отклони поглед; но не можа да се удържи. Погледът й отново бе привлечен към него. Начинът, по който я гледаше с тези негови сини очи, сякаш бяха късове небе, които се опитваха без думи да й кажат нещо. Но какво, за бога...?

Дължеше му живота си, внезапно си помисли тя. Може би очакваше да му благодари. Но тя не бе успяла, не бе имала време! Реши, че трябва да му благодари при първа възможност.

— Освен това на партито в скута на Бенедикт бе седнала една жена демон и той я целуваше — продължи Уил, отклонявайки погледа си от нея. Имаше змии вместо очи. И можеше да има всеки мъж, предполагам. Така или иначе, единственият начин да пипнеш демонска шарка е да си в непристойна връзка с демон, така че.

— Нат ми каза, че господин Лайтууд има предпочитания към жени демони — каза Теса. — Съмнявам се, че жена му е знаела затова.

— Чакайте — бе Джем, който внезапно подскочи. — Уил, какви са симптомите на демонската шарка?

— Доста неприятни — едва ли не с наслада отбеляза Уил. — Започва с кръгообразни обриви на гърба, които се разпространяват по цялото тяло, предизвиквайки напуквания и язви по кожата.

Джем въздъхна дълбоко.

— Аз. ще се върна ей сега — каза той. — Само момент. В името на Ангела.

И той излезе бързо, оставяйки останалите да се взират след него.

— Не смятате, че има демонска шарка, нали? — попита Хенри, без да се обръща към никого конкретно.

Надявам се, че не, като се има предвид, че преди малко се сгодихме, понечи да каже Теса, за да види изражението на лицата им, но успя да потисне порива си.

— О, млъкни, Хенри — каза Уил и понечи да каже нещо, но в този момент вратата се отвори и в стаята влезе Джем, задъхвайки се. В ръцете си държеше пергамент.

— Взех това — каза той — от Мълчаливите братя, когато двамата с Теса ходихме да се видим с Джесамин. — Той погледна малко виновно към Теса изпод светлата си коса и тя си спомни как си бе тръгнал от килията на Джесамин, а след това, когато отново се бе появил, имаше замислен вид. — Това е докладът за смъртта на Барбара Лайтууд. След като Шарлот ни каза, че баща й не е докладвал на Клейва за Сайлас Лайтууд, си помислих, че мога да поразпитам Мълчаливите братя за обстоятелствата около смъртта на госпожа Лайтууд. И да разбера дали

Бенедикт казва истината, твърдейки, че тя е починала от мъка.

— Лъгал ли е? — наведе се напред Теса, заинтригувана.

— Да. Всъщност тя си е прерязала вените. Но това не е всичко — и той погледна към пергамента в ръцете си. — "Кръгообразен обрив около лявото рамо, носещ всички отличителни белези на астреола." Той го подаде на Уил, който го взе и започна да го разглежда, а сините му очи се разшириха.

— Астреола — каза той. — Това е демонска шарка. Имал си доказателство, че демонската шарка съществува, и не си ми казал! И ти ли, Бруте!

— той нави пергамента и удари с него Джем по главата.

— Ох! — Джем мрачно потърка глава. — Терминът не ми говореше нищо! Помислих си, че става въпрос за някакво леко неразположение. Не ми изглеждаше като нещо, което може да убие някого. Прерязала си е вените, но ако Бенедикт е искал да предпази децата от факта, че майка им се е самоубила...

— В името на Ангела — тихо рече Шарлот. — Не е за учудване, че си е прерязала вените. Направила го е, защото съпругът й я е заразил с демонска шарка. Разбрала го е.

Тя се обърна към Софи, която тихо въздъхна.

— Дали Гидеон знае за това?

Софи поклати глава, очите й бяха широко отворени.

— Не.

— Но не са ли били длъжни Мълчаливите братя да кажат на някого, когато са го установили? — попита Хенри. — Изглежда някак. безотговорно — подхвърли той, — да не кажат на никого.

— Със сигурност е трябвало да го кажат на някого. Трябвало е да го кажат на съпруга й. И те несъмнено са го направили, но какво от това? Бенедикт най-вероятно го е знаел — каза Уил. — Не е било необходимо да го казва на децата; обривът се появява, когато някой се зарази, те са били вече големи, за да се заразят от нея. Мълчаливите братя със сигурност са казали на Бенедикт, той им е отвърнал „какъв ужас!” и бързо е замаскирал всичко. За да не бъде повдигнато обвинение за непристойна връзка с демон, са изгорили тялото й и с това се е приключило.

— А защо Бенедикт все още е жив? — попита Теса. — Би трябвало болестта да го е убила досега.

— Мортмейн — отвърна Софи. — Давал му е лекарства през цялото това време, за да забави развитието й.

— Да забави развитието й, но не и да я спре, така ли? — попита Уил.

— Да, той умира, само че по-бавно — отвърна Софи. — Затова е толкова нетърпелив и ще направи всичко, което Мортмейн поиска от него.