Принц с часовников механизъм

— Точно обратното. Наркотикът струва много повече, отколкото ми каза. Трябвало е по някакъв начин да покрива разликата. — Все още мръщейки се, той пусна кинжала в колана си. — Познавам го по-добре от всеки друг на света — каза той сухо, сякаш нищо не се е случило. — А сега откривам, че има тайни, за които не съм подозирал.

Теса си помисли за писмата, скрити в книгата на Дикенс и какво щеше да каже на Уил, когато отново го видеше.

— Е, това едва ли е чак толкова голяма тайна. А и Уил би направил всичко за теб.

— Не мисля, че трябва да отиваме толкова далеч с обобщенията — в гласа на Джем се долавяха саркастични нотки.

— Разбира се, че би направил всичко — каза Теса. — Както и всеки друг. Ти си толкова мил и добър.

Тя спря на средата на изречението, но Джем вече я бе погледнал с широко отворени очи. Изглеждаше изненадан, сякаш не бе свикнал да го хвалят, но това едва ли бе така, смутено си помисли Теса. Сигурно всички, които го познаваха, знаеха какви щастливци са. Усети отново топлина върху лицето си и се наруга: „Какво по дяволите ставаше?”

Някой тихо почука на прозореца; Джем се поколеба за секунда, а след това се обърна.

— Това трябва да е Сирил — каза той и в гласа му се усещаше някакво недоизказано чувство. — Аз. аз ще го помоля да докара каретата тук. По-добре ще е да тръгваме.

Теса кимна, без да отрони дума, и го последва.

Когато двамата излязоха в двора на Института, вятърът все още духаше на пориви, размитайки сухите листа в кръгове подобно на фееричен танц. Небето бе натежало от жълтеникавата мъгла, а луната зад нея бе като златен диск. Думите на латински над вратата на Института грееха, откроявайки се на лунната светлина: ”Прах и сянка

сме .

Сирил чакаше с каретата, в която бяха впрегнати двата коня. Балиос и Ксантос, и изпита облекчение, когато ги видя; той помогна на Теса да се качи, Джем я последва и след това и той се метна на капрата. Теса, която седеше срещу Джем, внимателно наблюдаваше как той извади от колана си камата и стилито; като държеше камата в дясната си ръка, той начерта с върха на стилито една руна от вътрешната страна на ръката си. Знакът й изглеждаше като всички други, пулсация от нечетливи, вълнообразни линии, които се извиваха кръгообразно и се съединяваха в плетеница от изпъкващи черни мотиви.

Той се загледа за момент в ръката си, след това затвори очи, лицето му бе концентрирано. Едва когато ушите на Теса писнаха от напрежение, той отвори очи.

— „Брик Лейн” до „Уайтчапъл Хай Стрийт” — каза той, едва ли не на себе си; после върна камата и стилито в колана си, надвеси се над прозореца и тя го чу да повтаря думите към Сирил. Минута по-късно Джем отново седеше в каретата, затваряйки прозореца, отделящ ги от студения въздух, и каретата се понесе напред, подскачайки по паважа.

Теса пое дълбоко въздух. Целият ден с нетърпение бе очаквала да види Уил, бе се тревожила за него, чудейки се къде би могъл да бъде. А сега, когато се носеха към тъмното сърце на Лондон, изпитваше единствено ужас.

9

Кошмарна нощ

Бурни нощи и гладни утрини, породени от любовта. Тя събужда и тя убива всички радости на плътта... И... страдания: изпепеляващи изтерзаната ни душа.” Алджъртън Чарлз Суинбърн, „Долорес”

Теса остави завеските на каретата откъм нейната страна отворени, погледът й бе вперен навън, докато се носеха по „Флийт Стрийт” в посока към Лъдгейт Хил. Жълтеникавата мъгла бе станала по-гъста и тя успяваше да зърне през нея само отделни неща — тъмните сенки на хората, които забързано се отдалечаваха в различни посоки, неясните думи върху рекламните надписи, изрисувани върху стените на сградите. От време на време мъглата се разнасяше и тя можеше да вижда по-ясно — малко момиче, носещо китки увехнала лавандула, изтощено се бе облегнало върху някаква стена; точилар на ножове, уморено тикащ количката си към дома; реклама на кибритените клечки „Луцифер" на "Брайън и Мей".

— Еднократни — каза Джем. Бе се облегнал назад на седалката срещу нея, а широко отворените му очи бяха вперени в мрака. Тя се чудеше дали бе взел от лекарството, преди да тръгнат, и ако бе взел, колко.

— Моля?

Той показа с жестове как драсва клечка кибрит, духва я хвърля зад гърба си.

— Така казват на кибритените клечки тук — еднократки, защото ги изхвърлят след употреба. Така наричат и момичетата, които работят във фабриките за кибритени клечки.

Теса си помисли за Софи, която лесно би могла да се превърне в една от тези „еднократки", ако Шарлот не бе я открила.

— Това е грубо.

— Влизаме в грубата част на града. Ийст Енд. Бедняшкият квартал — изправи се той върху седалката. — Бъди внимателна и стой плътно до мен.

— Имаш ли представа какво търси Уил тук? — попита Теса, която вече почти знаеше отговора. Точно в този момент минаваха покрай масивното тяло на „Сейнт Пол", което се извисяваше над тях като гигантски, проблясващ в мрака, надгробен камък от мрамор.

Джем поклати глава.