Принц с часовников механизъм

— Услуга ли? Каква услуга? За Мортмейн ли говориш? Знаеш ли каква съм?

— А ти знаеш ли аз каква съм?

Теса си спомни за Кодекса.

— Фея — предположи тя.

— А знаеш ли какво е сменено дете?

Теса поклати глава.

— Понякога — довери й Хиацинта, като заговори почти шепнешком, — когато кръвта ни стане слаба и рядка, ние се прокрадваме в дома на някое човешко семейство и взимаме най-здравото, най-хубавото и пълничко дете и бързо го подменяме с някой от нас, който крее. И докато човешкото дете расте здраво и силно при нас, семейството му се нагърбва с бремето да се грижи за едно умиращо създание, с фобия към студено желязо*. Така укрепваме потеклото си.

* В много фолклорни източници за защита от злонамереността на феите се споменават средства като студено желязо, офика или билки.

— Бел. Прев.

— Защо си правите труда? — попита Теса. — Защо просто не откраднете детето, без да оставяте каквото и да било на негово място?

Тъмносините очи на Хиацинт се разшириха.

— Защо ли? Защото това не би било честно — каза тя. — И защото може да породи подозрения сред мунданите. Те са глупави, но са многобройни. Не трябва да предизвикваме гнева им, за да не ни нападнат с желязо и факли — присви тя рамене.

— Чакай, чакай — каза Теса. — Да не би да се опитваш да ми кажеш, че съм сменено дете?

Хиацинта избухна в кикот.

— Разбира се, че не! Каква нелепица! — Тя сложи ръка на сърцето си, докато се смееше, и Теса видя, че пръстите й са съединени помежду си със синя ципа. После внезапно се усмихна, показвайки блестящите си зъби. — Едно много добре изглеждащо момче гледа към нас — каза тя. — Красив е като повелител на феите! Е, няма да ви преча повече — тя й намигна и преди Теса да успее да възрази, изчезна сред тълпата.

Теса се обърна треперейки, в очакване "добре изглеждащото момче” да е Нат, но това бе Уил, облегнат на стената до нея. В момента, в който очите й се спряха върху него, той се обърна и впери поглед в пода.

— Какво искаше тази фея?

— Не знам — изнервено отвърна Теса. — Да ми каже, че съм сменено дете, представи си.

— Е, това е добре. Процес на елиминиране на различните възможности. — Теса трябваше да признае, че Уил така добре успяваше да се слее с тъмните завеси зад него, че бе почти невидим. Това вероятно бе още едно от уменията на ловците на сенки. — Какви са новините от брат ти?

Вплела ръце една в друга и забила поглед в пода, тя каза:

— Джесамин е шпионирала за Нат през цялото време. Не можах да разбера, обаче, от колко време го прави. Докладва му всичко. Мисли си, че той я обича.

Уил не изглеждаше изненадан.

— А ти не мислиш ли, че я обича?

— Мисля, че Нат се интересува единствено от себе си — отвърна Теса. — Но има и нещо по-лошо. Бенедикт Лайтууд работи за Мортмейн. Ето защо планира да завладее Института. Така ще го получи Магистърът. Ще получи и мен. Нат знае за това, разбира се. Но не го е грижа. — Теса отново погледна към ръцете си. Ръцете на Джесамин. Малки и изящни, облечени в бели ръкавици от шевро. О, Нат, помисли си тя. Леля Хариет го наричаше "моето синеоко момче”.

— Предполагам, че това е било, преди да я убие — каза Уил и Теса разбра, че е изрекла думите на глас. — Ето го, идва насам — додаде той, мърморейки под нос.

Теса погледна към тълпата и видя Нат, светлата му коса бе като сигнална светлина, приближаваща се към нея. В ръката си държеше чаша с искряща златиста течност. Тя се обърна да каже на Уил да се отдалечи, но той вече бе изчезнал.

— Газирана лимонада — каза Нат, приближавайки се към нея и подавайки й чашата. Допирът на леденостудената чаша й подейства добре. Тя отпи глътка; вкусът й хареса, независимо от всичко.

Нат погали косата й.

— И така, преди малко ти казваше — рече той, — че си скрила книгата в стаята на сестра ми...

— Да, веднага щом ми каза да го направя — излъга Теса. — Тя, разбира се, не подозира нищо.

— Надявам се.

— Нат.

— Да?

— Имаш ли представа какво възнамерява да прави Магистърът

със сестра ти?

— Вече ти казах, че не ми е сестра — гласът на Нат бе рязък. — Нямам никаква представа какво смята да прави с нея, а и не ме интересува. Всичките ми планове са свързани с моето... с нашето съвместно бъдеще. Надявам се, че и ти мислиш за това.

Теса си спомни за Джесамин, безмълвно седяща в стаята заедно с останалите ловци на сенки, докато се ровеха в документите за Мортмейн; Джесамин, която заспа на масата, но не си тръгна, когато обсъждаха ситуацията с Рейгнър Фел. И тя изпита съжаление към нея, въпреки че мразеше Нат, мразеше го толкова силно, сякаш огън изгаряше гърлото й. Казах ти, че не ми е сестра.

Теса погледна с широко отворени очи, устните й трепереха.

— Старая се, колкото мога, Нат — каза тя. — Не ми ли вярваш?

Изпита леко чувство на задоволство, когато видя, че досадата му бе

изчезнала.