Принцеса с часовников механизъм

последван от дрезгав смях, който накара сърцето й да се свие.

— Госпожице Грей — каза нисък глас и когато вдигна очи, Теса видя

гладкото лице на Армарос. — Несъмнено би трябвало да знаете, че едно

толкова нищожно оръжие не е в състояние да ме нарани, нито пък вие

притежавате нужната сила.

Теса понечи да изпищи, ала ръцете му с хищни нокти я сграбчиха и я

повдигнаха, запушвайки устата й. През мъглата от движение и блясъка на

мечове и метал, тя зърна как Уил посича автоматона, паднал върху Джем и

посяга да го вдигне, в същия миг, в който Армарос изръмжа в ухото й:

— Може и да съм направен от желязо, но имам сърце на демон и то

ламти да пирува с плътта ти.

С тези думи създанието я повлече назад, през кипящата битка.

Младата жена го зарита с ботушите си и той изви главата й настрани, а

острите му нокти я одраха жестоко по бузата.

— Не можеш да ме убиеш — задъхвайки се каза тя. — Ангелът, който

нося, пази живота ми...

— О, да, наистина не мога да те убия. Но мога да те нараня. Мога да те

нараня, както не си и сънувала. Нямам плът, с която да изпитам

удоволствие, така че единствената наслада, която ми остава, е да

причинявам болка. Докато ангелът на врата ти — както и заповедите на

Магистъра — те бранят, трябва да удържам ръката си, но ако силата на

ангела някога угасне, ще те разкъсам на парченца с металните си челюсти.

Вече се намираха извън обръча на битката и демонът я отнасяше в

една ниша, полускрита зад каменна колона.

— Направи го. По-добре да умра от ръката ти, отколкото да се омъжа

за Мортмейн.

— Не се тревожи — каза Армарос и макар да говореше без дъх, думите

му сякаш докоснаха кожата й като шепот и я накараха да потрепери от

ужас. Студени метални пръсти се обвиваха около китката й като окови,

докато той я издърпваше в сенките. — Ще се погрижа и двете да се случат.

Сесили видя как брат й посече автоматона, нападнал брат Закарая.

Трясъкът на метал, когато създанието се сгромоляса на пода, едва не

проби тъпанчетата й. Тя тръгна към Уил, изваждайки една кама от колана

си... и политна напред, когато нещо се обви около глезена й и я дръпна.

Падна на земята на колене и лакти и когато се извъртя, за да види

какво я е препънало, видя, че е отсечената ръка на един автоматон. Беше

отрязана в китката и от стърчащите от нащърбения метал жици бликаше

черна течност. Пръстите се бяха вкопчили в униформата на Сесили и тя

започна да ги удря с камата си, докато те се разтвориха и ръката падна на

пода като мъртъв рак, потръпвайки лекичко.

Момичето простена отвратено и се изправи на крака, само за да

открие, че вече не вижда Уил и брат Закарая. Стаята се беше превърнала в

размазано петно от движение. Зърна Гейбриъл, опрял гръб в гърба на

Гидеон, в краката им — купчина мъртви автоматони. Бойното облекло на

Гейбриъл беше скъсано на рамото, от дупката течеше кръв. Сирил се бе

свлякъл на пода, и Софи, която бе застанала до него, размахваше меча си в

кръг, а белегът изпъкваше върху бледото й лице. Магнус не се виждаше,

но диря от сини искри във въздуха издаваше присъствието му. И разбира

се, оръжията на Бриджет, която Сесили зърваше от време на време между

телата на автоматоните, се движеха толкова мълниеносно, че се бяха

превърнали в неясно петно, червената й коса приличаше на пламнало

знаме. А в краката й...

Сесили се залови да си пробива път през тълпата към тях. По пътя

захвърли камата си и взе една брадва с дълга дръжка, изпусната от някой

автоматон. Оръжието се оказа учудващо леко и издаде страшно

удовлетворяващо хрущене, когато тя го заби в гърдите на механичния

демон, посегнал да я улови, запращайки го назад.

Миг по-късно вече прескачаше купчина паднали автоматони,

повечето от които бяха посечени на парчета, а крайниците им бяха

разпилени навсякъде — именно оттам трябва да се бе взела и ръката,

която я бе стиснала преди малко. В другия край на купчината стоеше

Бриджет, въртейки се на всички посоки, докато отблъскваше

прииждащите чудовища, мъчещи се да се доберат до Шарлот и Хенри.

Бриджет хвърли мимолетен поглед на Сесили, когато по-малкото момиче

профуча покрай нея и коленичи до ръководителката на Института.

— Шарлот — прошепна тя.

Жената вдигна глава. Лицето й беше пребледняло от ужас, зениците й

— толкова разширени, че сякаш бяха погълнали кафявото на ирисите й.

Беше обвила ръце около безжизнено отпуснатото тяло на Хенри и го

полюшваше лекичко, опряла главата му върху крехкото си рамо и

сключила пръсти около гърдите му.

— Шарлот — повтори Сесили, — не можем да спечелим тази битка.

Трябва да се оттеглим.

— Не мога да преместя Хенри!

— Шарлот... вече не можем да му помогнем.

— Не, не е вярно — отчаяно каза жената. — Все още усещам пулса му.

Сесили протегна ръка.

— Шарлот...

— Не съм луда! Той е жив! Жив е и аз няма да го оставя!

— Шарлот, бебето — напомни й Сесили. — Хенри би искал да се

спасите.

Нещо проблесна в очите на предводителката на ловците на сенки... и

тя още по-здраво стисна тялото на съпруга си.

— Не можем да си тръгнем без Хенри — заяви тя. — Не можем да

отворим Портала. Хванати сме като в капан в тази планина.

Сесили ахна тихичко. Не се беше сетила за това. Ритъмът на сърцето й