Принцеса с часовников механизъм

нощ, пред безпомощния поглед на Теса. Повечето от тях бяха неподвижни,

ала една групичка в средата на стаята се движеше... и беше вкопчена в

жестока битка. Теса имаше чувството, че отново вижда случилото се на

стъпалата пред Института, докато я отвличаха: братята Лайтууд се биеха

един до друг, Сесили размахваше проблясваща серафимска кама, тялото

на един Мълчалив брат бе проснато в безжизнена купчинка на пода.

Младата жена забеляза някак между другото, че други двама Мълчаливи

братя се биеха заедно с ловците на сенки, анонимни под качулките на

своите одежди с цвят на пергамент, но вниманието й беше привлечено от

нещо друго. Хенри, който лежеше съвършено неподвижен. Шарлот,

коленичила безсилно до него и обвила ръце около тялото му, сякаш

можеше да го опази от битката, която кипеше около тях, ала по бледото му

лице и непомръдващото тяло Теса предположи, че вече е твърде късно да

го предпазят от каквото и да било.

Уил се хвърли напред.

— Без серафимски ками! — изкрещя той. — Бийте се с други оръжия!

Ангелските остриета са безполезни!

Чула вика му, Сесили се дръпна назад в същия миг, в който

серафимската й кама се заби в тялото на автоматона, с който тя се биеше...

и се натроши сякаш бе направена от скреж, а огънят й угасна завинаги. Все

пак успя да запази достатъчно присъствие на духа, за да се мушне под

протегнатата ръка на създанието, точно когато Сирил и Бриджет се

втурнаха към нея. Сирил размахваше солидна тояга и автоматонът рухна

под удара му, докато Бриджет, летяща заплаха от червена коса и

стоманени остриета, си проправи път покрай Сесили, за да стигне до

Шарлот, посичайки ръцете на два автоматона, преди да се завърти и да

застане пред господарката си, сякаш възнамеряваше да я защитава със

собствения си живот.

Изведнъж Теса усети, че Уил я стиска здраво над лактите и за миг

зърна пребледнялото му, решително лице, докато я побутваше към

Магнус, изсъсквайки:

— Стой с нея!

Тя отвори уста, за да възрази, ала Магнус я улови и я издърпа назад в

същия миг, в който Уил се хвърли в мелето, борейки се да си пробие път

до сестра си.

Сесили тъкмо отбиваше атаките на внушителен автоматон с масивни

гърди и две ръце от дясната си страна. Останала без серафимска кама, тя

имаше само един къс меч, с който да се защитава. Косата й бе започнала да

се измъква от шнолите, когато се стрелна напред и наръга създанието в

рамото. То изрева като бик и Теса потрепери. Господи, тези същества

издаваха страховити звуци. Преди Мортмейн да ги промени, те бяха

безмълвни... тогава бяха неща, а сега — създания. Зли, сеещи смърт

създания. Теса направи крачка напред, когато противникът на Сесили

сграбчи острието на меча й и го измъкна от ръката й, издърпвайки я към

себе си... Чу как Уил извика името на сестра си...

А после Сесили бе уловена и запратена настрани от единия от

Мълчаливите братя. С развени пергаментови одежди, той се обърна с лице

към автоматона, вдигнал жезъл пред себе си. Механичното създание

посегна към него и Братът замахна с жезъла толкова мълниеносно и

силно, че гърдите на автоматона хлътнаха и той политна назад.

Съществото се опита да нападне отново, но тялото му беше изкривено

твърде лошо. То избръмча сърдито и Сесили, която тъкмо се изправяше на

крака, извика предупредително.

До първия автоматон беше изникнал още един. Мълчаливият брат се

обърна към него, ала механичното създание беше по-бързо — изби

жезъла му и като го сграбчи с металните си ръце, го повдигна от земята в

ужасяваща пародия на прегръдка. Качулката на Мълчаливия брат падна и

сребристата му коса грейна в сумрачната стая като звездна светлина.

Сякаш някой изкара всичкия въздух от дробовете на Теса.

Мълчаливият брат беше Джем.

Джем.

Светът сякаш спря да се върти. Всички фигури застинаха, дори

автоматоните, като че замръзнали в един-единствен миг. Теса се взираше

през стаята в Джем, а той се взираше в нея. Джем, в пергаментовите

одежди на Мълчалив брат, в чиято сребриста коса, разпиляна около

лицето му, имаше черни кичури. Бузите му бяха белязани от две еднакви

червени резки, по една върху всяка скула.

Джем не беше мъртъв.

Излязла най-сетне от изуменото си вцепенение, Теса чу, че Магнус й

казва нещо и усети, че посяга към ръката й. Тя обаче се отскубна от него и

се хвърли в битката. Магнус извика след нея, но тя виждаше единствено

Джем... Джем, който замахваше към ръцете на автоматона, стиснали го за

гърлото, но не успяваше да се вкопчи в гладките метални пръсти.

Хватката им се затегна и лицето на Джем започна да почервенява, той се

задушаваше. Теса извади камата си и си запроправя път към него, макар

да знаеше, че е невъзможно, че няма да стигне навреме...

Автоматонът изрева и се прекатури с главата напред. Краката му бяха

отсечени изпод него и докато механичното създание падаше, младата

жена видя Уил, приклекнал допреди миг, да се изправя, стиснал дълъг меч

в ръката си. Той посегна към автоматона, сякаш би могъл да го задържи,

да му попречи да падне, но съществото вече бе рухнало на пода,

наполовина върху Джем, чийто жезъл се беше изтърколил от ръката му и